“Независимо от всички пироефекти, декори и видео екрани, най-важни са доброто свирене и себеотдаването.”

На 19 май 2008 г. станахме свидетели на раждането на дългоочаквания нов студиен албум на португалските метъл лидери Moonspell, “Night Eternal” - един чудесен повод да си поговорим отново с предводителя на групата, Фернандо Рибейро...

Васил Върбанов: Здравей, Фернандо, как си?

Фернандо Рибейро: Добре, добре, а ти?

В. В.: И аз. Хубаво е, че пак си с нас след 8-9 месеца, може би дори по-малко - предишният път говорихме за португалския ръгби отбор и световното първенство по ръгби... С какво се занимава групата в момента?

Ф. Р.: Подготвяме се за първото ни шоу от известно време насам. Ще бъде в събота на Азорските острови, които са в центъра на Атлантическия океан. Сигурно знаете, че това е португалска територия.

В. В.: Да, знаем. Нуно Бетънкорт от Extreme е роден там.

Ф. Р.: Нуно е оттам, да. Много сме развълнувани, че отново се завръщаме към турнетата и се подготвяме за летните фестивали, както и за излизането на “Night Eternal”, така че с това се занимаваме в момента.

В. В.: Подготвяте ли нещо специално по повод завръщането си на сцена или ще е нещо, което сте правили и преди?

Ф. Р.: Винаги сме се стремили да разнообразяваме шоуто. Мислехме си какво да направим за “Night Eternal”. На последния концерт използвахме много видео екрани и беше наистина убийствено, но публиката беше голяма. Около 3000 души гледаха концерта, затова успяхме да отървем кожата от дългове. Искаме новото шоу да е нещо подобно. Винаги държим да правим нещата по-добри, но нека да видим как точно ще осъществим тези идеи на практика.

В. В.: Мислиш ли, че колкото по-голяма става една група, толкова са по-сериозни са изискванията към нея за шоуто, което представя на публиката?

Ф. Р.: Да, така мисля, но ние свирим пред всякаква публика - и в напълно разпродадени зали, и пред 200 човека, така че мисля, че днес реалността изисква да си подготвен да дадеш най-доброто от себе си във всяка ситуация. Единственото, което не се променя, е, че трябва да свирим на живо пред публиката си. Според мен, това е нашето предизвикателство - да бъдем интересни пред малко и също така пред много хора. Мисля, че материалът, който една група има, зависи от начина, по който тя може да се справя в различни ситуации. Очевидно е, че ако правиш добро шоу и ако впечатлиш хората със сцената си и всичко останало, следващият път публиката ще иска от теб повече. Мисля обаче, че независимо от всички пироефекти, декори и видео екрани, трябва да се използва онова, което би трябвало да работи безпогрешно - доброто, стегнато свирене и себеотдаването в това, което правиш. Мисля, че Mooonspell оправдават това, поне в повечето случаи.

В. В.: Имате 9 нови парчета в “Night Eternal”. Кои от тях ще свирите на концерти?

Ф. Р.: Още не знам. В момента не свирим тези песни. Ще ги свирим, след като излезе албумът. Имаме няколко концерта, не много, преди да излезе диска, но няма да представяме нови песни. Самите ние трябва да ги научим добре, така че наистина не знам… Всичките стават. Това е добре, защото прилича малко на ситуацията с “Irreligious” - можем да свирим всяко парче от този албум и винаги ще си пасне със сетлиста, който сме направили. От друга страна, мисля, че има някои песни, които са задължителни за концерт, например “Scorpion Flower”, в която пее Анеке (екс-The Gathering), или заглавното парче, “Night Eternal” - много хубава песен е и смятам, че трябва да присъства на концертите. Също така и “At Tragic Heights”, първото парче.  Лично аз бих искал да свирим и други песни като “Shadow Sun” или “First Light”...
Нека да видим, Moonspell имат 8 албума. На концерт трябва да свирят песни от целия каталог. Все по-трудно става да правим сетлистите. Понякога се налага да избираме между песни като “Mephisto” or “Ruin & Misery” или “Nocturna”, така че се опитваме да научим повече парчета и даже да правим различен сетлист всеки ден, за да можем да изненадваме публиката по-често.

В. В.: Този албум го правихте с продуцента Тю Мадсен. До каква степен един датчанин може да влезе под кожата на това, което създава една португалска банда?

Ф. Р.: В доста голяма степен. Имам предвид, че винаги работим с чужди продуценти, защото има по-добри професионалисти извън нашата страна, отколкото в нея. И тук някои хора могат да правят добър саунд, но вярвам, че все още би трябвало да излизаме в чужбина и постигнатите резултати са по-добри за нас. С Мадсен се получи такава химия в отношенията ни, че той почти се превърна в част от семейството ни. Станахме много близки и добри приятели. Когато иде реч за техника и студио, той е един от най-добрите продуценти, с които сме работили. В резултат, “Night Eternal” е вероятно най-добре звучащият ни албум въобще. Не винаги всички бяха доволни от звука, но накрая излезе така добре, че не бихме пипнали нищо по крайния микс.
Тю имаше специално отношение към групата. Той искаше да ни даде възможно най-добрия възможен звук. Записите с него протичат толкова гладко и спокойно, че понякога процесът изобщо не прилича на запис на албум, а това е крехко и специално нещо, затова е важно да работиш с продуцент, който изкарва от теб напрежението, дава всичко от себе си и ти помага да се концентрираш, за да дадеш най-доброто от самия теб. Затова смятам, че между нас с Тю има наистина много сполучлива химия.

В. В.: Имали сте шанса да работите и с други добри продуценти като Валдемар Сорихта или Анди Райли в Лондон. До каква степен според теб ролята на добрия продуцент в съвременната музика е наистина важна и до каква степен е преувеличена?

Ф. Р.: Ами не съм убеден, че разбирам въпроса правилно, но мисля, че в нашия случай продуцентът винаги е бил някой с отворено съзнание, който ни помага, споделя вижданията ни и не се опитва да ни накара да направим компромис с идеите и музиката си. Някой, който има да каже нещо. Продуцентите са за това, иначе ние сами бихме се продуцирали.
С Валдемар продължаваме да работим, но преди самата продукция. Той е много добър в това. Идва в Португалия и ни помага да направим аранжиментите на песните. Той е много талантлив в това отношение и обикновено идването му означава много работа за всички, но той ни помага да направим песните по-силни. Никога не е писал нищо за Moonspell, просто ни помага да променим отделните аранжименти, докато Тю е силен на ниво саунд.
Работата с продуцента е важна дотолкова, доколкото самият продуцент не желае да променя идентичността на групата. Дали неговата роля е подценена или обратно - мисля, че във всичко, което има нещо общо с музиката, трябва да се опиташ да намериш баланса между себе си, идеите си и хората, с които работиш. Това е важно и вътре в самата група. Важно е да се намери онази среда, в която всички се чувстват добре и в която всички могат да работят. Това е най-важното нещо, когато свириш в група и искаш тя да бъде по-добра и оригинална.

Права: Тангра Мега Рок