PARADISE LOST - Ник Холмс

23 Май 2008
news page
“Не бих се определил като мрачна личност и със сигурност не съм склонен към депресии.”

В разгара на поредното издание на предаването “Necronomicon” по Тангра Мега Рок, излъчено в навечерието на премиерата на новия концертен DVD на Paradise Lost, “The Anatomy of Melancholy”, Стефан “Стиф” Йорданов изтръгна самопризнания от гласа на британските готик метъл кръстници, Ник Холмс, относно градски легенди, готически истории, “Изгубеният рай”, анатомията на меланхолията…

Стефан Йорданов: Радваме се, че си с нас в момента, когато е на път да излезе е новият DVD на Paradise Lost, “The Anatomy of Melancholy”. Какво ще има в него и защо решихте, че е време за такова нещо точно сега?

Ник Холмс: За 20 години, откакто ни има, никога не сме издавали концертен албум или DVD и една от причините за това вероятно е, че непрекъснато записваме студийни дискове, а те отнемат много време. Имахме доста материал и решихме, че сега е също толкова подходящо време като всяко друго. Накратко, това е причината да искаме да направим подобно нещо.

С. Й.: Включили ли сте и видеоклипове?

Н. Х.: Да. Освен тях има и 21 концертни парчета, които обхващат цялата ни кариера.

С. Й.: Точно това имах предвид в началото, защото изглежда като равносметка на една сериозна кариера.

Н. Х.: Да, така е. Опитахме се да покрием всичко от втория албум чак до новия материал. Това са 21 концертни парчета, интервюта, видеоклипове и документален репортаж от хедлайнърското ни турне през 2007 г. Това е по-скоро не само концертен албум и DVD, но и нещо като best of на цялата ни кариера.

С. Й.: Феновете дълго чакаха появата на този DVD, но освен за хората, които ви познават добре, не мислиш ли, че той би бил полезен и за онези, другите, незапознатите с кариерата ви, за да научат повече за изобретателите на не един и два поджанра в метъла и рок музиката въобще?

Н. Х.: Да, така е. Също така мисля, че на хората ще им е интересно да чуят как звучат парчетата ни, записани на живо, защото определени песни в кариерата ни звучат много по-тежко на живо, а пък и продукцията на този лайв албум е неистина добра. Планирахме всяка стъпка до момента, в който той ще излезе. Мисля, че хората ще бъдат заинтригувани от различния звук на този диск в сравнение със звука на студийните ни албуми.

С. Й.: Понякога, като слушам албумите на Paradise Lost от 90-те, си мисля, че една група наистина трябва да е гениална, за да бърза толкова много да се отдръпне от нещо, което вече е открила, и да продължава нататък. Понякога оставам с впечатлението, че последователите ви обраха повече лаври от вас, лидерите. Съгласен ли си с мен?

Н. Х.: Не съм много сигурен. Опитваме се да не обръщаме много внимание... Ние сме доста затворени в това отношение и не обръщаме внимание какво правят другите. Е, разбира се, човек трябва да знае, че съществуват и други групи. През цялата ни карира се е случвало не веднъж да виждаме банди, които се появяват, стават големи, а после губят първоначалния си успех. Приятно е да знаем, че сме повлияли на много групи.

С. Й.: А ти смяташ ли се за мрачен човек?

Н. Х.: Не, не бих казал мрачен, но със сигурност размишлявам много повече от... Не знам, понякога имам странно виждане за нещата. При мен се извършва един странен мисловен процес по отношение на ситуации, на които други не обръщат никакво внимание, но не бих се определил като мрачна личност и със сигурност не съм склонен към депресии.

С. Й.: Тоест се опитваш да осмислиш нещата от различни ъгли?

Н. Х.: Да, опитвам се да си обясня рационално защо дадено нещо ми се случва. Опитвам се да го осмисля или да намеря логиката. Винаги се опитвам да открия защо нещо ми се случва. Също така си мисля, че това има повече общо с възрастта, отколкото с каквото и да било друго. Когато си млад, не мислиш толкова за случващото се около теб. Бих казал, че сега съм много по-щастлив, отколкото когато бях млад, но, от друга страна, и аз като всички не обичам да остарявам, така че се получава известно противоречие.

С. Й.: Все още притежавам първия ви винил. Само няколко години след като го записахте, направихте и кавър версия по “Walk Away” на The Sisters of Mercy. Тези влияния са били с вас още от дет метъл времената или с годините развихте друг музикален вкус?

Н. Х.: Мисля, че започнахме да ги слушаме от времето на “Gothic” или малко преди това. Когато писахме този албум, бяхме под влиянието на музиката на Sisters of Mercy. Привлече ни, защото е мрачна и студена. Това много ни хареса. Знаеш, че ние си падахме много повече по дуум и дет метъл. Това е доста различна музика, но образите, които извиква в съзнанието, са подобни - пак иде реч за мрак... Горе-долу така се случи нашата любов към Sisters. После случайно решихме, че можем да смесим елементи от този стил с дуум и дет метъл. Мисля, че в резултат се получи албумът “Gothic”.

С. Й.: Моето предаване по радиото е свързано предимно с градски легенди, готически истории и т.н. Нали нямаш нищо против да те питам разни такива неща?

Н. Х.: Не, разбира се, давай.

С. Й.: Колко пъти си чел “Изгубеният рай” на Джон Милтън?

Н. Х.: Нула.

С. Й.: Нула? Никога?

Н. Х.: Да. Виж, притежавам книгата, но не съм я чел още. Това е от онези книги, които взимам от полицата, но разлиствам едва няколко страници. Може да прочета някои определени редове и пасажи, но не и цялата. Просто не е мой тип.

С. Й.: Трудна е, нали?

Н. Х.: Да, не е по моята част... Не мога да се потопя в света на тази книга. Идва ми прекалено измислено всичко.

С. Й.: Навремето имаше един филм на Кен Ръсел, който се казваше “Gothic”. Беше за Байрон и Мери и Пърси Шели. Името на вашия албум има ли нещо общо с този филм?

Н. Х.: Не, нищо общо. Помня филма. Гледах го като излезе и не бях особено впечатлен.

С. Й.: И аз, но все пак не беше лош филм.

Н. Х.: Можеше да бъде и по-добър. Гледах го отдавна и почти нищо не си спомням, но със сигурност нищо не ме е разтърсило. Щях да си го спомням добре, ако беше така.

С. Й.: Задължително ли е човек да слуша Paradise Lost само когато е тъмно или става да си ги пуснеш и в слънчева сутрин?

Н. Х.: По всяко време става. На някои фестивали сме свирили точно на обяд, в най-голямата жега, така че...

С. Й.: Да - на един фест във Финикс, Аризона, нали?

Н. Х.: Да. Така че става по всяко време, но със сигурност е по-добре, ако е тъмно. Не винаги обаче човек има този перфектен избор...

С. Й.: Как ви дойде на ум идеята да използвате гласа на Чарлс Менсън в песента “Forever Failure”?

Н. Х.: Ами аз... чух някакъв запис. Казал го е в един филм или в някакво телевизионно шоу и просто го свих оттам. Говореше неразбрано, с каламбури и загадки. Смисълът на думите се губеше, но на мен ми хареса как звучи гласът му. Когато търсихме различни семпли, които подхождат на песента, опитахме това и то свърши работа.

С. Й.: А вярно ли е, че все още му плащате пари, за да използвате гласа му?

Н. Х.: Не, трябваше да плащаме определена сума на близките на жертвите. Парите не бяха за него.

С. Й.: Имали ли сте някакви проблеми заради това?

Н. Х.: Не, никакви.

С. Й.: В този видео клип се вижда ръка, която поставя две монети върху очите на мъртвец преди погребението му. Какво означава това? 

Н. Х.: В една легенда се казва, че така се плаща на лодкаря, който те превозва към отвъдния свят. Има много легенди за това. Беше идея на режисьора, с когото работихме по клипа.

С. Й.: Някога слагали ли сте съобщения в албумите си, записани на обратно?

Н. Х.: Не. Когато бях малък, често се опитвах да пускам плочите наопаки - нещата на Slayer и Venom - но иначе не, не сме се занимавали с такива неща.

С. Й.: А вярваш ли, че в песни като “Better Than You, Better Than Me” на Judas Priest или “Stairway to Heaven” на Led Zeppelin има такива послания или според теб това са убийствени глупости?

Н. Х.: Честно да ти кажа, смятам, че са убийствени глупости. Не виждам как е възможно това да стане, особено като се имат предвид възможностите на тогавашната звукозаписна техника. Не мисля, че е можело да се направи изобщо.

С. Й.: Йоркшир е известен с мрачните си групи. Да не би да ви слагат нещо във водата там?

Н. Х.: Не знам със сигурност... Вероятно е от времето.

С. Й.: Планове за предстоящ албум?

Н. Х.: Да, започваме го сега. Ще се опитаме да го сглобим между премиерата на “The Anatomy of Melancholy” и концертите през септември, на които ще сме заедно с  Anathema и My Dying Bride. В момента сме заети с излизането на този DVD, но между двете неща ще записваме новия албум.

С. Й.: Насоката отново ли ще бъде експериментална?

Н. Х.: Искахме предишният да е малко по-тежък, но аз държах да е и по-експериментален, така че няма да възразя срещу много твърди парчета и малко по-експериментални, които изобщо да не са тежки. Що се отнася до мен, бих искал да има по-голямо разнообразие, отколкото в миналия диск, но по принцип тези неща не е хубаво да се планират. Добре е да се започне от някъде и да се види накъде отива посоката.

Права: Тангра Мега Рок

Източник: