W.A.S.P., 
Shecky & The Bloodrain
17.11.2009, София, зала 'Христо Ботев'

текст: Стефан Йорданов - Стифф, снимки: Георги Георгиев

Нашего брата българският метъл обича W.A.S.P.! Това е неизбежният извод от четвъртото гостуване на Блеки и неговата шайка на наша територия. 24 години след дебюта, който в известен смисъл даде най-много поводи на фанатиците от PMRC да се домотват до политически средства, за да налагат цензура на рокенрол естетиката, Блеки e жив и здрав. Рита задници. Даже носи прословутите си циркуляри по ръцете.
Няма го вече „хапливия” Хауърд Джонсън от британската седмична институция ‘Kerrang!’, който през 1985 се осмели да накаже цирка на W.A.S.P. като иронично разтранскрибира името им в We Are Still Practicing. 24 години са много време. Почти четвърт век. Историята е доказала, че драскачите и политиците си отиват. Отиват си слабите. Отиват си всички, които не издържат на напрежението в музикалния бизнес. Силните и можещите остават. Макар че днес W.A.S.P. не изглеждат точно както тогава, групата наемници, които Блеки поддържа през последните години е перфектен пример за това, че има банди, в които едноличното лидерство работи в пъти по-добре от демокрацията (други такива примери са Megadeth и Soulfly) и равноправието.

Но нека се върнем на темата. Хладната ноемврийска вечер в Студентски град е с няколко идеи по-задръстена от автомобили и облечени в черна кожа хора от обикновено. Пространството около зала ‘Христо Ботев’ е буквално превзето от паркирани във всякакви посоки коли с най-различна регистрация. Да-а-а, обмислям наум, очевидно билетите НАИСТИНА са свършили и не става въпрос за добре планирана истерия. Малко преди 8.00 е. Пред залата има пълчища народ, които трескаво питат за билети, покани и всякакви други начини, за да влязат. Разни съмнителни персонажи в тъмното (в България винаги е тъмно вечер, а около ‘Христо Ботев’ е все така тъмно, както беше през 1995, т.е. като в гъз) продават шалове и билети (!) Произнася се като «шаловеибилетимоля». Само двайсетина минути по-късно около входовете вече има такива, които плачат. Предимно жени. Една от тях изпада в истерия, докато я извеждат от залата. Стиска здраво фалшификата в ръка, крещи по начин, на който са способни единствено едричките метълки и търси справедливост. Подобни гледки са отвратителни даже и за моето закоравяло съзнание. Из тълпата се носят слухове за билети на черно.

Цифри няма да споменавам, но ако е вярно, човек с 4-5 билета, купени предварително, може да се раздели с тях срещу половин средна заплата. Не е зле, нали? Не мога само за разбера защо като толкова искаш да отидеш на концерт, чакаш последния момент. Да, да, знам това е тема, достойна за социологическо проучване. Вина за този противен манталитет имат не само притежателите му, а и петте тона камилчета, измамени от разни промоутъри-търгаши в новата и най-новата история на българския концертен бизнес. И все пак...

През това време, с нулево закъснение, концертът вече е започнал и Шеката крещи с вдъхновението на болен, пуснат от 4-ти километър. Фронтменът, чиято историческа реплика „искате ли да повърна за вас?”, е решен в черно с пламъци и черепи, а прическата му поразително напомня на тази, която Ози притежаваше в средата на 80-те (по-специално около ‘The Ultimate Sin’).

40 минути по-късно около входовете все още има солидна масовка- предимно подпийнали безбилетници и обикновени безделници, но и няколко мадами по-така, които открито флиртуват с охраната с надеждата да влязат срещу пари или ъ-ъ-ъ, нещо друго. Това последното всъщност не. 70-те отдавна минаха, за съжаление.

Не знам колко от вас са виждали как от тавана на зала ‘Христо Ботев’ тече вода от конденза в претъпканото пространство. Аз съм виждал. Беше преди повече от 10 години, но за момент си момислих, че «чудото» ще се повтори. Едно е да има много хора, съвсем друго е тези хора да изпълват мястото с толкова еуфория, че още при първите акорди на отсриващото ‘On Your Knees’, гласовете им да ти се струват двойно повече. В края на краищата, това е онази отдадена публика, която БЛЕКИ помни от първата си визита и споменава при всяка отдала му се възможност, когато чуе за България. Тази публика не е случайна!

W.A.S.P. далеч не навсякъде по света успяват да привлекат толкова народ, не, прощавайте, не народ, а зелоти... в съвсем добрия смисъл на думата. Още на второто парче, ‘L.O.V.E. Machine’, става ясно, че тази вечер публиката няма да спре да пее. Актуалният албум на W.A.S.P. ‘Babylon’ е представен съвсем оскъдно (‘Crazy’ и едноименната), но пък по порядъчен визуализиращ начин, че да може на онези, които не са го слушали даже, поне да им е интересно. Всъщност, сетът е хитро изграден от класики- първо своеобразно медли от по-ранния период, в което се наблегна на ‘Hellion’ и ‘I Don’t Need No Doctor’, а после цели три композиции от много обичания у нас и недолюбван като лирически клонинг на ‘Tommy’ на The Who албум ‘The Crimson Idol’. Съвсем естествено официалната част на концерта свършва с ‘I Wanna Be Somebody’, докато първият от бисовете е леко изненадващ- песен от предишния диск на групата, ‘Heaven Hung In Black’.

Съвсем порядъчна изненада, бих казал, защото вече погрешно си мисля, че мога да предвидя всяка една изсвирена нота до края. ‘Blind In Texas’ е накрая, както подобава. Всичко е в реда на нещата, само дето остават поне 5 албума, които очевидно самият Блеки смята за лоши, защото упорито не желае да им обърне никакво концертно внимание. При цели три парчета от ‘The Crimson Idol’, би могло някое от тях да бъде земенено за нещо от ‘The Headless Children’ - ‘The Real Me’, в което премина откриващото ‘On Your Knees’ все пак принадлежи на легендарните The Who). Така де, никой не ме пита, но аз да кажа. Иначе, без забележка, както казват интелЕгентите в някои квартали на София.

Последно, България очевидно наистина обича W.A.S.P., но и обратното го има в не по-малка степен. Докато ние за има-няма няколко години им се насладихме 4 пъти, в Белгия това лято се запознах с хора, долетeли чак от Австралия за Graspop Metal Meeting само, за да зърнат Блеки. Какво мога да кажа... На нас явно ни върви.

ГАЛЕРИЯ