"Най-големият ми проблем е, че имам прекалено много идеи, а не успявам да реализирам всички."

Броени дни преди концерта на Cherry Poppin' Daddies в столичния клуб "Blue Box", насрочен 13 декември 2008 г., успяхме да проведем дружески разговор с основателя и фронтмен на американските суинг титани - мистър Стийв Пери...

Васил Върбанов: Хей, Стийв, къде се намираш в момента?

Стийв Пери: В Хамбург, Германия.

В. В.: В Квартала на червените фенери ли?

С. П.: Да, всъщност сме точно там.

В. В.: Първи въпрос: На колко си години?

С. П.: Страшен първи въпрос, ха-ха! На 45 съм.

В. В.: Основал си групата, когато си бил на 25, така че тази година отбелязвате 20-ия юбилей на Cherry Poppin' Daddies. Отпразнувахте ли го по някакъв специален начин?

С. П.: Не, нищо специално - просто се чудим как успяхме да се задържим цели 20 години. Иначе обмисляме идеи за нов албум и... Просто работим, както обикновено - записваме и свирим.

В. В.: Знаеш ли къде е България?

С. П.: Бегло. Това, което знам за България, е главно покрай олимпийските игри - свързвам страната ви със спорт, щангисти и гимнастици.

В. В.: Да, щангистите ни са известни с това, че през цялото време са натъпкани с лекарства.

С. П.: Музикантите също, така че явно имаме нещо общо, ха-ха!

В. В.: Суингът е американски тип музика. Как го приемат хората в Европа?

С. П.: Учудващо добре. Не бяхме идвали в Европа от много дълго време и не знаехме какво да очакваме, но се оказа, че интересът е голям и доста хора харесват суинг и изобщо американския тип музика.

В. В.: Случвало ли ти се е да те бъркат със съименника ти Стийв Пери (екс-Journey)?

С. П.: Всъщност да. Смешно е, тъй като преди време получавах доста писма от фенове в Щатите, които ми пишеха неща от сорта на: "О, Стийв, чудесно е, че отново пееш и имаш нов проект!" В един момент осъзнах, че изобщо нямат предвид мен.

В. В.: Що за дете си бил в училище?

С. П.: Завърших "Молекулярна биология", така че явно съм бил добър ученик, хе-хе! Баща ми е учен и донякъде вървя по неговите стъпки, макар че винаги съм се интересувал и от литература и изкуство... А бе не бях лош ученик.

В. В.: Кой е бил най-тежкият период в 20-годишната история на Cherry Poppin' Daddies?

С. П.: Във всеки период има и добри, и лоши моменти... Лично за мен най-тежки бяха дните непосредствено преди да издадем "Zoot Suit Riot" (1997) - бяхме прекарали твърде дълго време в свирене по турнета, а тъй като в групата сме много хора, между които да разпределяме хонорарите, парите никога не достигаха... Беше доста труден период... След това, когато се оправихме финансово, изведнъж станахме голям хит в Щатите - тогава отново настъпиха тежки времена, тъй като в Америка се наблюдава една странна тенденция - величаем тези, които не се справят особено добре, и стъпкваме в калта онези, които имат успех... Е, ние имахме успех, но в емоционално отношение беше тежко... Вярно, това не продължи кой знае колко дълго - някъде от 1998 до 2000 г., но бе крайно шокиращо и депресиращо.

В. В.: Коя е най-силната отрова, която си взимал?

С. П.: О, не знам, живея доста здравословно... Най-големият ми проблем е, че имам прекалено много идеи, а не успявам да реализирам всички.

В. В.: В България суингът стана популярен най-вече благодарение на музиката на Cherry Poppin' Daddies, Brian Setzer Orchestra и Big Bad Voodoo Daddy. Може ли да се каже, че между тези три групи съществува приятелство?

С. П.: Да. Никога не сме били кой знае колко близки, но музикантите и в трите групи са страхотни хора и никога не е имало каквато и да е враждебност помежду ни, нито пък съперничество.

В. В.: Ако трябваше да композираш саундтрак, кой филм би избрал?

С. П.: "Синьо кадифе" на Дейвид Линч. Харесва ми начинът, по който музиката е вплетена в действието - как на прекрасните мелодии от 50-те години е придадено страховито звучене...

В. В.: Последен въпрос: Стийв, обичаш ли да танцуваш?

С. П.: Да. В родния ми град има утвърдена танцова школа по танго и навремето съм ходил на уроци заедно с гаджето ми. И танцувам непрекъснато, докато съм на сцената.

Права: Тангра Мега Рок