TUSKA OPEN AIR METAL FESTIVAL 2010

текст: Evil Trin, снимки: Evil Trin

Ден 2, 3 юли 2010 - Tuska 47

Отново върхлитам в последния момент. В главата ми свири 'Stargazer', а ръцете ми са омацани с машинно масло. 

Точно пред полицейския участък зад операта веригата на велосипеда ми падна, мъжете с мен бяха абсолютно безполезни и трябваше да се оправям сама. Добре, че имам пребогат опит с паднала верига на

'Балканче' (помните контрите, нали), та знам как да спра с почти неработещата спирачка, без да стана клиент на финландското здравеопазване.

Пропуснала съм местните Blake на главната сцена и Sotajumala и Torture Killer в палатките, но така или иначе една от основните ми цели в живота за деня са HYPOCRISY, които започват всеки момент.

Фотопитът вече е истинска кална кочинка и всички пристъпят внимателно из локвите в очакване на ТЕГТГРЕН и компания.

Те излизат точно по разписание и се заемат с нелеката задача да ни унищожат тотално.  “I should probably yell “Fuck the sun” like my friend Abbath said last year, but I won’t”, се хили откаченият швед и отваря портите на Ада.

Въпреки жегата публиката скача, крещи, размахва юмруци и вдига рогата, а и то няма друг начин, при положение, че Hypocrisy просто откачат и, куфеейки почти неспирно,  забиват хит след хит – 'Killing Art', 'Pleasure of Molestation', 'Weed Out the Weak', 'Adjusting the Sun', 'Let the Knife Do the Talking' (представена като любовна песен и на която публиката особено ентусиазирано скандира “Kill! Kill! Kill!” и размахва юмруци и рога), 'A Coming Race', 'Warpath', 'Eraser', 'Fire in the Sky' и 'Roswell 47', чийто истеричен припев се трансформира в “Tuska 47”.

След сета на Hypocrisy в Sue палатката CROWBAR привличат огромна публика. На първия ред са основно тийнейджъри, което предизвиква коментара на Кърк Уиндстийн, че когато Crowbar са свирили предишния път във Финландия преди 14 години, повечето от настоящите фенове са били на по две-три годинки.

След като видях Уиндстийт с Down преди две години в София, сега ми е интересно да го видя и с Crowbar.
За разлика от Hypocrisy, които преливат от енергия, Crowbar почти не помръдват на сцената и забиват много бавно, много тежко и някак мазно.

 
Devin Townsend Project, втори епизод. Мазните италианци без фотоакредитации дето редовно киснат в претъпкания фотопит на главната сцена и снимат с тъпите си телефони предизвикват справедливия гняв на една колежка и тя ги овиква яростно, но те се правят, че не разбират, а охраната, колкото и да е странно, пет пари не дава. - Хубаво поне, че тия кретени не се мъкнат и по другите сцени – но там охраната гледа внимателно какво пише на паса и чак тогава пуска във фотопита.

За разлика от предишната вечер, в която изобщо не схващам цялата дандания около Ziltoid, тези песни ми харесват.

Още една от първите – 'Supercrush!' от последния засега албум ми грабва вниманието и го задържа почти до края. Песните са разнообразни – има и рев, има и почти оперни арии. Явно това, че Ziltoid никак не ми допадна, нищо не значи и ще трябва да обърна повече внимание на другите произведения.

В някакъв момент ДЕВИН ТАУНСЪНД си украсява плешивата глава с класическа шапка-идиотка и се забавлява, плезейки се на публиката от ръба на сцената. Настроението е почти плажно.

Истинският crowd pleaser за вечерта, обаче, са KAMELOT. Пускат пироефектите още на първото си парче, което ни създава известни неудобства от термично естество във фотопита, но пък Рой Кан както винаги го докарва много драматично на сцената.

Изсвирват и песен от предстоящия си нов албум, и любимите на публиката песни като 'Center of the Universe', 'The Haunting', по време на която на сцената излиза и Елиз Рид от шведската група Amaranthe, 'When The Lights Are Down', 'The Pendulum's Fall', 'Karma', 'Rule the World'.

Кан се заиграва доста с публиката, щедро раздава вода на първите редове, а на 'Forever' си организираме масова 10-минутна хорова спявка.

Сетът завършва с 'March of Mephisto', в което принципно гостува и Shagrath, и още огньове, чийто ефект значително се губи на яркото слънце. На следващия ден в Туитъра им пише “Thank you Finland! You RULED!”

В Sue палатката следват OVERKILL. Те могат да бъдат описани с една дума и тя е “енергия”, съвсем в унисон с името им. Боби "Blitz" Елсуърт е сякаш абсолютно побеснял – търчи като луд, скача по мониторите, по едно време си разкопчава колана и дюкяна и си остава с отворен цип поне първите няколко песни.

Децата на първия ред в публиката са на път да откачат генерално, но енергията на Overkill е толкова заразителна, че е напълно разбираемо. 

На излизане от фотопита буквално се блъскам в ПЕТЕР ТЕГТРЕН, който наблюдава цялото това безумие с каменно изражение, а дългокосото хлапе до него, което, допускам, е синът му (Tuska е забавление за цялото семейство), е покачено на някакъв сандък за по-добра видимост към сцената.

Смотолевям някакво извинение, казвам здрасти и успявам да надвикам Overkill, за да попитам кога ще излезе DVD-то на Hypocrisy. “Януари или февруари догодина,” гласи любезният отговор. - Треперете, Земляни!

Охраната вече ме гледа наистина лошо и аз се измъквам към Inferno сцената, за да се опитам да видя нещо от Bloodbath, които свирят по същото време. С име като Mikael