ПОЛ ГИЛБЪРТ
05.12.2010, София, Sofia Live Club
текст: Мая Давидофф, снимки: Александър Попов

Преди малко повече от година Mr. Big свириха за първи път в София. Това беше вечерта на радио Тангра Мега Рок на фестивала Arena Muzika 2009.

Година преди това, Пол Гилбърт бе изнесъл концерт със соловата си банда в Пловдив. И, ето че сега, само месец и половина преди да излезе новият, седми албум на Mr. Big, г-н Китарен Бог Гилбърт е в столицата, промотирайки своя актуален солов албум 'Fuzz Universe'. Объркващо, нали? И аз едва му смогвам.

Неделя вечер не е "най-живият" период от седмицата, но въпреки това в Sofia Live Club има към 300-400 души с доста еуфорична нагласа. Има защо. Големите концерти никога няма да могат да се докоснат до спонтаността и истинската "топлина" на един клубен гиг. Пък и Пол е довел със себе си доста впечатляваща банда, съставена от Тони Спинър (втори концертен китарист на Тото в периода 1999-2008), басиста Крейг Мартини и барабаниста Джеф Баудърс (той беше за кратко в австралийската група Memento, в периода, когато се бяха преименували Nine Times Bodyweight).

Самият Гилбърт определя тази ритъм секция в своя официален уебсайт като "гръмотевична". Е, не лъже. На 44-години Пол Гилбърт изглежда супер свеж, пълен с енергия и свири толкова вдъхновено, колкото вероятно го е правел когато е бил на 15 и е изпратил първото си демо на Майк Варни от Schrapnel Records.

Е, тази вечер има доста материал за "шред" маниаците, включително и от новия албум на Пол, той дори открива с две композиции от него (албумът е инструментален). Това съвсем не означава, че цяла нощ слушахме блицкриг сола, сложни унисони и неравноделни тактове и Racer X.

Нищо подобно - слушахме и съвършен ритъм'енд'блус, слушахме хард рок и разбира се, някой и друг хит на Mr. Big, като например 'Green Tinted Sixties Mind', чиято китарна интродукция, по мое скромно мнение, сама по себе си е достатъчна, за да нареди Пол Гилбърт сред великите китаристи на нашето време.

Не че е непременно свръх сложна от техническа гледна точка (макар че не е и никак лесна), но като замисъл и мелодия е просто гениална. При липсата на Ерик Мартин, основните вокали бяха поети от Тони Спинър, а бекинг хармониите от Гилбърт и басиста Мартини.

Самият Спинър имаше немалко фенове сред публиката - знаем че Тото са доста обичана група и в България.

В публиката има всевъзможни индивиди - млади и стари "рокаджии", музиканти, издокарани по-"улегнали" жени и разбира се, китарните гийкове. Те все пак са онези, които си купуват соловите албуми на Пол Гилбърт (жените е ясно, че са дошли предимно, за да помечтаят на някое парче на Mr. Big).

Китарните фанатици са винаги най-отпред, но и леко встрани, стоят и не отделят очи от своя идол, или по-скоро от грифа на китарата му и пръстите. И, по някаква идиотска, непонятна за мен причина, винаги държат найлоново пликче в едната ръка!

Както се очакваше, концертът бе дълъг, но нито за момент досаден. Хората получиха онова, за което бяха дошли, че и отгоре, а Пол на няколко пъти се разнежи и благодари на всички.

Интересно дали някой се е възползвал от ВИП офертата, която Гилбърт прави на това турне - преди саундчека на всеки концерт срещу 300 долара ТИ можеш да получиш китарен урок от него, след което да останеш да изгледаш саундчека, като освен това получаваш фланелка, пас, диск, автограф, снимка и т.н.

ГАЛЕРИЯ