BURGAS METAL CARNAGE 2010

Necromancer, Alcophilia, Vrani Volosa, Act of Grotesque, The Outer Limits, Unhumanity, Dimholt

11.12.2010, Бургас, Танцова академия
текст: Ивайло Александров, снимки: Ивайло Александров

Сутринта влачиш усилватели и опъваш кабели, вечерта свириш и пееш пред публика. Спонсорите ти са два – месечната заплата и осемте лева от всеки човек, купил билет за шоуто. А гаранцията за успех са собствените ти труд и усилия и всяко приятелско рамо. Добре дошли в ъндърграунда!

Повечето от нас, на които ЕГН-то не започва с 9, помним силата на бургаската сцена през деветдесетте години. Имаше много екстремни банди, имаше фестивали в Морската, клуб ‘Сатан’ даваше чест подслон на много от ъндърграунд групите с такава интензивност, че в един момент родните фенове познаваха имена като Necromancer и Korozy по-добре от още младите тогава Children of Bodom например.

Постепенно обаче тътенът замлъкна, бандите се покриха под земята, клубове затвориха и метълът отиде доста в заден план по черноморието. Доста от музикантите се отказаха и се пръснаха по света и у нас, много от феновете също отдавна не живеят в Бургас.

Но в последните години няколко имена изплуваха отново на повърхността, а хора от различни групи се завърнаха в нови проекти, събрали общи сили и талант. Кръвта вода не става, казват.

Така станахме свидетели два пъти на зимния фестивал Haunted Shores, а тази събота се състоя и първото издание на BURGAS METAL CARNAGE – рожба на ентусиазма и усилията на няколко бургаски музиканти.

В ‘Танцова академия’ оживлението започва още към 9, когато пристига осветителят Иван и започваме да пълним залата. Постепенно се събират хората от седемте групи, които след няколко часа ще тресат стените (да, подът наистина вибрираше, гъделичкайки приятно петите през подметките) и с пристигането на всеки човек се надават възгласи, поздрави, наздравици с чаши с кафе и чай (рано сутрин е, к’во като сме метъли), а от случайно изровена от задната стаичка стереоуредба ‘Сони’ трещят Samael за добре дошли.

Усещането е по-скоро като събиране за купон в приятел, отколкото подготовка за концерт. Уютът на „балната зала” постепенно се изпълва с кабели, пултове, колони, прожектори, хора пъплят напред-назад, подмятат се каси с бира, а в бекстейджа участващите състави се изреждат чинно за кратки интервюта, докато Ламята от Necromancer и The Pomorians млати барабаните, тествайки силата на звука им.

Отварят се първите бири и настроението прескача границите на кротка сбирка и се отваря просторът на шеги и простотия. Някой от пловдивчаните Unhumanity притеснено се изнизва от бекстейджа, когато Ирина от Necromancer невъзмутимо лъсва татуирано дупе, за да нахлузи сценичните дрехи и после го търси да му се извини за причиненото неудобство, преди да седне върху пърдящата възглавничка на Десо и да изкара най-продължителния хриптящ звук, засрамвайки простеещите метълисти около себе си.

“Деба мааму, деба мааму!" се лее напевно от колоните, когато Грузинеца изпитва микрофоните, а в дъното, стиснали по бира, Ангебу и Кольо му отвръщат с хорово “Мама, мама му деба!”, докато пред сградата се събират първите гости, стиснали по бутилка с топлеща кръвта напитка. Започваме в пет и двайсет...

Първи излизат DIMHOLT. Интересното при бандата е, че макар и бургазлии, досега не са свирили в родния си град, въпреки че действат от повече от пет години. Те са и единствената блек метъл група във фестивала.

Притеснението на момчетата от дебюта им пред бургаска публика се изпарява още с края на отварящата ‘Aegri Somnia’ – около 40 души пред тях ги посрещат с шумни възгласи и яко куфеене, макар и все още повечето хора да стоят на сериозна дистанция от сцената.

Трябва да мине време и да се качат градусите, преди да нахлуят по-близо. DIMHOLT имат издадени демодиск и ЕР от тази година и бързо печелят адмирациите със суровия си звук, макар и все още недоизчистен в колоните. Рискът на откриващите...

Към средата на сета им обаче и се постига баланс между китарите и басът, а ревовете и гробовния вой на Woundheir отчетливо се впиват в ушите на присъстващите. Когато момчетата слизат от сцената, притеснението се е изпарило и усмивките са до ушите, докато на щанда с мърч подпитват за техни дискове.

Втори са единствените гости за вечерта. UNHUMANITY са от Пловдив и свирят дет метъл. Съвсем накратко, това описва картинката.

А като сложим в рамката и факта, че хората са борили инструменти и в други групи, включително и алтернативната сензация James Crow, става ясно, че нещата при тях са сериозни.

Петимата изскачат и започват директна анихилация. Музиката им е груба, корава и звучи като побой. Кавърите при тях са два – ‘Pleasure of Molestation’ на Hypocrisy и ‘Altar of Sacrifice’ на Slayer. Има ли смисъл да споменавам какво се случва тогава?

UNHUMANITY слизат от сцената, потресени от топлия прием и безумно надъханата агитка, която скандира по време на сета им.

“Ебати, пак трябва да свирим в Бургас, бе!” Като гледам наоколо, няма да сбъркат. Като гледам наоколо виждам и друго. Любимият ни агент от Айтос, който героично проспа концертите на Venom & Mayhem и Deicide цъфва на входа, купува си билетче от Мадото, трезвен като репичка и след две групи време се търкаля въодушевено по пода, облечен в неизменното лилаво клинче и тениска на Venom и за всеобща радост на околните показва колоритен гъз, подскачайки пред сцената.

А там вече са THE OUTER LIMITS. “Още нямаме издадено нищо, но имаме готови песни, надяваме се лятото да има качен албум за безплатно сваляне.”

Ами да, пичовете отдавна са прехвърлили трийсетака и не им се занимава с главоболията на издаване на дискове, все пак “свирим за кеф това, което ни кефи”. А ги кефи класически, чистокръвен, рошав и сърдит траш. Мислете в посока Exodus и Overkill и направо скачайте в погото.

Много настроение има в песните на бандата. С такова сърце изсвирена тази музика влиза директно като халба бира на екс в горещ ден на плажа. Долу кипва, горе куфеят, летят ръце, хора и орки, а танците достойно се вместват между стените на “академията”.

Сред бандите, през които са минали членовете на групата, блестят позабравените герои от Хлебарка и Суматоха, а на барабаните раздава правосъдие в ново амплоа Deimoz, иначе китарист в The Revenge Project. Сборна формация за музикална деформация.

THE OUTER LIMITS наливат доволно количество бензин в така или иначе високия градус на веселбата и когато забиват последната ‘Thrash At Any Cost’ се чудя бандата ли се кефи повече или хората, които крещят за още.

Още има, но от друга група. ACT OF GROTESQUE са отдавна утвърдило се на сцената име, със свирепа визитка от грайнд/дет метъл. Днес ги гледаме с двете нови попълнения – Петър от Vrani Volosa е китарист и е поел вокалните задължения (оказва се, че е адски добър и в двете в коренно различния от основната му група стил), а на баса е Чавдар от The Revenge Project, който също отваря гърло за някой-друг куплет грухтене.

Макар и адски агресивна, музиката на четиримата е технична, разнообразна и ако не те е страх от гърлен рев и чупещи крайници китари и барабани, съм сигурен, че ACT OF GROTESQUE може да ти станат любимци. Пред бившите си колеги сърдечно се раздава куфеейки Ангебу от Vrani Volosa и крещи възторжено в ухото ми: “Човек, много ми е кеф!”.

Пичовете забиват и ново, безименно парче, а аз се радвам, че банди, които отдавна не съм гледал са се размърдали и звучат толкова добре на живо.

След предвидените 40 минути сцената се опразва, като на нея остава само Петър, за да посрещне другите от VRANI VOLOSA. Момчетата, които тази година издадоха разкошния си втори албум ‘Heresy’, са една от най-активните и обичани съвременни метъл групи.

Страхотната им комбинация от езически метъл, фолклорен повей, експерименталност и епичност хваща от първо слушане. Блек метъл в музиката им отдавна няма, но от това песните са станали дори по-директни и ударни. Започват с ‘Fires Don’t Leave Me’, удрят заглавната ‘Ерес’ и изгряват като ‘Слънце’ с парчето, което остана толкова време в класацията на радио Тангра Мега Рок.

За кавъра им по ‘Among Two Storms’ на Rotting Christ имат специален гост – рамо до рамо с Христо реве Грузинеца от Necromancer. А изпълнението на VRANI VOLOSA завършва традиционно с вихрушката на ‘Крушение’ и повсеместно меле в залата.

ALCOPHILIA са една от най-старите банди от афиша. Откровено пиянският им пънк трогва младежите от Бургас и региона вече повече от 15 години и сериозно почерпени юнаци възторжено крещят ‘Ода за махмурлука’ и ‘Тихо плаче любовта’, докато не издържал на темпото младеж дискретно повръща в ъгъла, легнал по корем върху една маса, съвсем актуално с песните на ALCOPHILIA.

При тях също има интересно участие. Кольо от Vrani Volosa свири на бас китара, превърнал се от фен в член на групата, а барбаните млати Тошко Сепултурата, познат ни още от Ебанизъм. Той е и другият основен човек освен Христо в организирането на BURGAS METAL CARNAGE 2010.

Пияни, развеселени и крещящи индивиди прелитат пред сцената, а над тях реди алкохолна мъдрост Пуфо, с физиономията на незаконното малко братче на Шейн Макгауън от The Pogues. Ясно е, че трезви няма.

Последни излизат достолепно NECROMANCER. С 20-годишна история, четиримата имат пълното право да водят списъка с групите на фестивала. NECROMANCER в момента са Росен Грудев (познат още като “Грузинеца”) – китара и вокали, Ирина Бончева (“Мадото”) – клавири, Тихомир Люцканов (“Ламята”) – барабани и Петър Дишков на баса.

Започват с ‘Wrath’ и тиквата ми хвръква директно в спомените за малки зали, евтина бира, черни дънки, ‘Мелник’ пакет и шумното жулене от така обичния ни навремето читалищен метълизъм. Виновен е Грузинеца с любовта му към онова странно жужене на китарата, така познато от касетките на родни метъл банди, че чак ми става мило.

Иначе четиримата забиват жестоко. Max Pain от The Revenge Project скача за гласова подкрепа в ‘Under Rule’, а Христо от Vrani Volosa излиза за заключителния мрак на ‘Memories’.

Така, съвсем по приятелски, съвсем като на купон, приключва първото издание на BURGAS METAL CARNAGE 2010. “Иска ни се да стане традиция, да има къде да свирят бандите.” Пожелавам ви го, пичове, дано се видим по същия повод напролет!

ГАЛЕРИЯ