Swingin' with CHERRY POPPIN' DADDIES
21 Януари 2011CHERRY POPPIN' DADDIES, Wickeda
27.02.2010, София, Парти клуб '4 КМ'
текст: Ивайло Александров, снимка: Александър Попов
Насо, сърдит съм ти! От 365 дни в годината, намери точно на 21 януари да се разболееш и да трябва да пиша за нещо, дето няма писане за него. И вместо щастливо да давя пот в уиски някъде из София, седя и се чудя откъде да подхвана разказа.
Ами, от края ще бъде - "Братле, тeзи и утре да свирят тука, пак ще дойда. И ще ги чакам после за още!”
И това е само един от десетките въодушевени коментари, излизащи на пресекулки от задъхани младежи, които се блъскат в пищящите ми за ритъм уши към полунощ, когато Cherry Poppin’ Daddies оставиха над 500 души щастливо изстискани и готови на целонощен подвиг.
За втори път идва у нас великолепна банда, която свири предимно суинг и пак е същата като през 2008. Има глад ("и жажда!” - крещи пресъхналото гърло и се мръщи на всичко, различно от уиски) за такава музика у нас и е хубаво, когато се сещат за феновете на шарената музика.
Стига ми да погледна за части от секундата около мен когато и да е през двата часа, в които CPD тресат бившият военен ресторант, за да се ухиля до ушите и да се впусна в ритъма с тълпата веселяци.
Вечерта започва рано, пълним залата докъм 8.30, намираме се едни други в тълпата и посрещаме УИКЕДА. Е, каквото и да става, където и да сме, тези момчета го могат. Никога не си на "концерт на Уикеда".
Винаги си на техен купон. Излязат ли на сцената и настроението скача рязко и си удря гъза в тавана, освен ако не си заклет мизантроп, който преди часове е клал дечица.
За един час Ерол&Ко. изливат толкова много веселба и така палят публиката, че логично хората крещят "Още! Още!”, когато си тръгват един по един. А преди да слязат от подиума изтрещяват 'Обичам', 'Мари-Ана', черпят по едно 'Уиски с фъстъци' и не спират ухиления диалог банда-публика, който така добре умеят и са една от най-сърдечните групи изобщо.
"Сега тук трябва ние да пеем нещо, после вие да го изпеете. Хайде обаче този път да направим обратното!” и Ерол със сериозна физиономия изпява всяка глупост, която чуе, за всеобщо веселие и смях.
А групата около него, сработена така добре, избухва при най-малкия знак в онзи типичен за Уикеда миш-маш от ска, реге и пънк. Пънк ли?
'Break On Through' в този си прочит събужда яко пого. Владо Попа естествено пак припява, а зоркият поглед на вокалиста фокусира Кольо Гилъна в залата и легендарното гърло на Контрол - "чух позната песен и не може да не я изпея” и се мята на сцената за 'Най-щастливият ден'.
И това действа като взрив в тълпата. Да, знам къде ще бъдем на 24 март!
Докато си крещим доволни в ушите между бандите, пращаме по-добронамерените (или залуханите) за напитки, пред нас цъфва Цецо Сърмата и започва една типично сърмена тирада в ритмично римувани глупости, за да представи вече плъзналите по сцената Daddies.
Първо Гилъна, сега Сърмата, точно като преди две години! Мощен рев навсякъде, ръцете хвръкват високо, без да ти пука, че стискат пиене. 'Dr. Bones' излиза на визита. Езикът е влажен, дъхът е спиртен, тялото се кълчи, очите святкат. Диагноза суинг.
Хронично е, разтривайте с уиски! Вътрешно. Бандата връхлита с истерично-напомпаната си танцувална музика, Стийв Пери вилнее по сцената като обсебен, и въпреки че "гласът ми съвсем го няма заради някакъв гаден вирус от Гърция”, пее и танцува като демон. И подло подпъхва мазната 'Here Comes The Snake', която кара тялото да се увива около най-близко приходящата девойка, а певецът се хлъзга като гущер под ритъма на песента.
В момента, в който CHERRY POPPIN' DADDIES излизат на сцената, кондензът във въздуха достига този на черноморски град в августова вечер, настроението чак пари по върховете на пръстите и няма дори един човек, който да не се поклаща в дяволския ритъм на суинга.
Само че повечето не се поклащат, а скачат, танцуват, беснеят, въртят се, крещят, като за най-добрите танцьори в средата на мошпита, точно пред сцената се отваря пространство, където талантливи и ентусиазирани двойки се редуват за горещи танци.
Такова нещо не съм виждал на концерт. Дори музикантите често се зазяпват в извиващите се тела, хвърчащите във въздуха мадами и потните младежи, които се спускат да ги хванат. Не случайно сме на няколкостотин метра от лудницата. А ако оттам пратят кола да ни прибира, пръв ще си отиде Дъстин Ланкър.
Клавиристът подскача около синтезатора, блещи се, крещи, припява, прави идиотски физиономии, потъва под инструмента, докато над главата му пръстите подскачат по клавишите и рисуват рок енд рол мелодии върху ритъма на песните или размахва крака на посоки, докато млати няколко тона до припадък.
Нов в групата е китаристът Уилям Марш и освен, че изглежда отскоро пълнолетен, явно още не е попил лудостта на ненормалниците около себе си и някак спокойно забива мазните рокабили акорди върху истеричните песни.
След квинтесенцията на понятието "купон” - 'Zootsuit Riot', Cherry Poppin’ Daddies се скриват в дъното, за да изскочат след броени секунди без брас секцията, Стийв да хване китарата и да налеят чаша пънк с 'Irish Whiskey'.
И когато концертът наистина приключва, май никой не иска да си ходи и в залата дълго танцуват и пият хора, потънали в упадъчната атмосфера на Запада. Донеси по още едно!
Новини
- АЛ. БОЯДЖИЕВ се завърна от САЩ - днес е първият му 'ПАНИК АТАК' в 16:00
- Слушайте новия сингъл на SMASHING PUMPKINS - 'Who Goes There'
- ДНЕС в предаването 'МЕГАЧАС' на АНДРЕЙ ВЛАДОВ от Лондон в 16:00
- МАШИНА на ВРЕМЕТО - седмица с чудесната музика на 1994 по радио ТАНГРА
- Прочетете рецензия за новия албум на LINKIN PARK - 'From Zero'
реклама
Tangra Top 40
- 1The Emptiness Machine
LINKIN PARK - 2A Fragile Thing
THE CURE - 3New Waters
ODD CREW - 4Make It Right
OFFSPRING - 5100 зъба
ONE DAY LESS