ON! FEST- THERAPY?, NAPALM DEATH, Bastardolomey, Collapso, Светльо & the Legends

16.09.2011, Inter Expo Center, София

текст: Стефан Топузов, снимки: (TBA)

Окей. Клише е всеки репортаж от концерт в България да се превръща в рецензия на броя присъствали и качеството на звука. Само че клишетата стават такива именно заради устойчивата си повтаряемост, а когато за пореден път избождащото очите ти впечатление се окаже същото, няма как да го финтираш.

Та – звукът в Зала 5 на Интер Експо Център по време на вчерашната първа вечер от On!Fest беше покъртителен. Заради акустиката на залата – това също си го чел и чувал хиляди пъти – някакво ламаринено хале, което кънти адски. Хората също бяха по-малко, отколкото предполагат имената на групите, които свириха – поне така ми се струва на мен. Замислям се колко пари е билетът. Ами не е като да е скъп. Явно хората просто нямат пари. Сигурно, защото нямат работа. От там се замислям за макроикономика и политика. Може и да е, защото на мястото се събират подписи за президентската кандидатура на Светльо Витков и това ме настройва някак си на политическа вълна. Така и не успявам да обясня на никого защо ме дразни на рок концерт да се събират подписи за политическа кауза. Особено пък, след като споменавам, че съм се подписал...

Лайната настрана – все пак това беше концерт, на който свириха групи, които на всичкото отгоре успяваха и да са яки, въпреки обстоятелствата. Първи са пловдивчаните от Collapso, които забиват доста качествения си като идеи и изпълнение метълкор пред полупразна зала, в която има общо взето около 30-ина техни приятели. (Хей, явно съм им приятел!) Кофти е да те няма в афиша и във всички съобщения до медиите (и после във всички публикации) да пише, че концертът започва със следващата група. Това са добре познатите ни Bastardolomey. Те забиват добре познатия ни вече сет парчета от дебютния си албум “Plastic Pig Society” – за момент ми се причува, че звучат по-добре, но после осъзнавам, че само ми се струва така, просто защото знам песните.

За Napalm Death количеството публика достига пика си за вечерта от близо 1000 души. Групата е за четвърти път в България и за четвърти път ме помита с просто нечовешката си мощ и енергия на живо. Гледайки как Барни Грийнуей трещи на сцената, напълно обладан от музиката на групата си – вижда се как не спира да крещи текстовете на песните дори в частите, които поема Мич Харис – въобще не мога да повярвам, че пичът, както и другите в групата, е минал 40. И това всъщност е доста вдъхновяващо. Napalm Death и с добър, и с гаден звук, пак звучат като опустошението от бомба с шрапнели от кости на вампирясали зомбита. На хероин. И съвсем очаквано пред сцената започва истинско меле – не като тримата типове, които се бутат немощно по време на Slayer от DVD-то на Голямата четворка, ами истински, брутален, метълски пит, ебати. А сетлист, ако толкова те грее (или пък ако не си различил и една песен), можеш да видиш долу.

При Therapy? музикалната концепция е съвсем друга и съответно публиката не се избива взаимно, а хората повече пеят, скачат и размахват ръце. Пичовете от Северна Ирландия не се ебават и ни връщат директно в най-успешния си период от средата на 90-те, отваряйки с “Knives” и изпълнявайки сет, повече от половината песни в който са от “Troublegum”. Получаваме още парчета като “Stories”, “Rust”, “Diane” и дори и чисто нова песен. Therapy? не са свирили в България от колко – десет години? – и немалкото им фенове са видимо щастливи да ги видят пак. Всъщност почти всеки познат наоколо ме хваща и ми крещи в ухото: “Ебати яката група.” Такава са. И обещават да дойдат пак, този път по-скоро, преди да завършат с “Nowhere”.

Кандидатпрезидентското афтърпарти на Светльо & the Legends започва с “Брус Лий” и продължава с редуване – една песен на легендите, после една на Хиподил. И покрай предизборния лозунг “Да им го тура с мойта кандидатура” чуваме “Фани”, “Овци”, “Черно море”, “Боли ме G.Z.”, кавър на разплаквалата милиони тийнейджърки “Nothing Else Matters” в съпровод само на акордеон и разбира се неизбежната за край “Бате Гойко”.

И тя е именно край на цялото нещо, защото за D.S.O.L. (които са пристигнали от Севлиево за участието си и чинно са си чакали реда до 3 сутринта, колкото вече е часа) не остава време – идва полицията и разтуря всичко. А време не е останало, защото още отначало събитието изостава сериозно от предварителния си график.

Колко концерта в България си спомняш, които да са почнали навреме и да са сe движили по график?? Шибани клишета.