"Искахме да се концентрираме изцяло над Daath, а и разбрахме, че няма какво повече да вземем от Berklee College of Music."

Американският секстет Daath ще хвърли бомба в света на съвременния дет метъл с албума си "The Hinderers", предвиден за издаване на 19 март чрез Roadrunner Records.

Повече за Дот (да, Daath се произнася именно така) и за замесените в него възпитаници на прочутия бостънски "Berklee College of Music" - Eйал Ливай (китара и синтезатори), Майк Камерън (клавир и бекинг вокали) Емил Уърстлър (китара), Джереми Криймър (бас) и Кевин Толи (ударни) - ще научим от вокалиста Шон Фарбър.

Васил Върбанов: Здравей, Шон, как си?

Шон Фарбър: Великолепно, а ти?

В. В.: И аз, благодаря! Откъде се обаждаш?

Ш. Ф.: В момента съм на магистралата на път за Рочестър, Ню Йорк.

В. В.: Добре тогава. Съдейки по нещата, изписани за групата ти в Интернет, става ясно, че Daath е секстет, основан от трима приятели - Eйал Ливай, Майк Камерън и ти, Шон. Как да възприемаме останалите - като хора, които са временно в бандата и могат да бъдат сменяни, или...?

Ш. Ф.: Не, ние сме много здраво свързани един с друг. Някои се познаваме по-отдавна, но при всички положения сме едно цяло.

В. В.: Тримата основатели се запознавате, докато следвате в прочутия "Berklee College of Music" в Бостън, където основавате групата и впоследствие напускате колежа. Защо?

Ш. Ф.: Причините са различни за всеки един от нас, но, като цяло, искахме да се концентрираме над бандата, а и разбрахме, че няма какво повече да вземем от "Бъркли".

В. В.: Ти си вокалистът, гърлото на Daath. Доколко участваш и в писането на парчетата?

Ш. Ф.: Процедурата е следната: Майк, нашият писанист, е човекът, който нахвърля идеите, след което Ейал добавя китарите, а накрая се включваме и всички останали.

В. В.: Както знаем, новият ви албум, "The Hinderers", е продуциран от знаменития китарист Джеймс Мърфи. С какво ви помогна той? Имаше ли нещо, което нямаше да може да направите без него?

Ш. Ф.: Да, донесе ни познанието на човек, прекарал много години в музикалната индустрия. Когато си по-млад и нямаш този опит, очевидно го търсиш някъде другаде, в нашия случай - при Джеймс Мърфи.

В. В.: Голяма част от звука в албума ви е дело и на друг щатски продуцент, знаменитият Колин Ричардсън. Изцяло от американска музика ли се влияете или успявате да метнете по едно ухо и към Европа?

Ш. Ф.: О, разбира се. Повлияни сме от много европейска музика, особено шведската мелодична сцена, както и групи като Dimmu Borgir с техните оркестрации, а също и доста индъстриъл.

В. В.: Всъщност, на колко си години?

Ш. Ф.: На 29.

В. В.: Значи не си чак толкова млад, хе-хе! Обичаш ли да танцуваш?

Ш. Ф.: Неее, категорично не.

В. В.: Зададох ти този въпрос, тъй като в "The Hinderers" имате парче със заглавие "Dead on the Dancefloor" ("Мъртъв на дансинга"). За какво става дума?

Ш. Ф.: Това е сатира, нещо като присмех над хората, които си пилеят времето по клубовете.

В. В.: Добре, благодаря ти за интервюто и приятен път до Рочестър!

Ш. Ф.: Багодаря. Чао!

Права: Тангра Мега Рок