"Всеки албум, който правим, е рисков, тъй като в музикалния жанр, към който спадаме, всяко следващо издание може да се окаже последно."

Разговор със соло китариста на Machine Head, Фил Демел (екс-Vio-Lence), за новия студиен албум на метъл боговете от Оукланд, "The Blackening", а също и за настоящата "звездна" ситуация, в която се намират Роб Флин и момчетата, за съдбата на Фил в периода между разпадането на Vio-Lence и присъединяването му към Machine Head и за безсмъртното послание, завещано на метъл общността от покойния Даймбег Даръл...

Васил Върбанов: Хей, мистър Демел, как си?

Фил Демел: Перфектно, а ти?

В. В.: Чудесно е, че имаме възможност да си поговорим, особено днес, когато Machine Head отново са на върха, макар в много интервюта напоследък да казвате, че новият ви албум, "The Blackening", е доста рисков...

Ф. Д.: Да, всеки албум, който правим, е рисков, тъй като в музикалния жанр, към който спадаме, всяко следващо издание може да се окаже последно. Трябва да си много точен и напълно наясно с това, което правиш. С предишния ни албум, "Through the Ashes of Empires" (2003), вдигнахме летвата адски високо и за нас бе ясно, че трябва да създадем нещо още по-добро. Като цяло, подходихме към писането на музиката за новия ни диск по същия начин, но в същото време искахме да направим един епичен, класически звучащ албум. Мисля, че успяхме. Доволни сме от реакциите от страна на медиите и, както ти самият каза, Machine Head отново са там, където им е мястото - на върха.

В. В.: Знаем, че преди много години, от 1985 г. до началото на 90-те, сте свирили заедно с фронтмена на Machine Head, Роб Флин, във Vio-Lence. Какво бе усещането отново да застанете рамо до рамо на сцената?

Ф. Д.: За мен това бе нещо наистина много специално. Първоначално се присъединих към Machine Head само като временен китарист (2002 г.), за да им помогна на няколко концерта, без да имам намерение да ставам постоянен член от състава, но не може да се отрече невероятната химия, която се получи не само между мен и Роб, но и в цялата група. Двамата с Роб израснахме заедно, учехме се да свирим на китара, гледахме един от друг, съревновавахме се, черпим сили един от друг и досега... Като братя сме.

В. В.: А кой от двама ви е по-добър?

Ф. Д.: О, никога няма да ме чуете да кажа, че съм по-добър китарист от Роб, защото не съм. Той е по-силен в едни неща, аз - в други...

В. В.: Шегувам се! Просто тук, в Европа, е разпространено схващането, че цялото американско общество се основава на конкуренцията.

Ф. Д.: Напълно съм съгласен.

В. В.: Все пак, съревнованието в музиката и изкуството е излишно.

Ф. Д.: Така е. Харесва ми европейското отношение към музиката.

В. В.: Всъщност, Фил, с какво се занимаваше между разпадането на Vio-Lence и присъединяването ти към Machine Head?

Ф. Д.: Ожених се и свирих с разни местни групи, например Torque, където и пеех. В интерес на истината, искахме и се стараехме да звучим като Machine Head. Издадохме албум, след това се прехвърлих в една друга банда, Technocracy, с които също изкарахме диск, а после спрях да се занимавам с музика, тъй като точно тогава не желаех да ходя по турнета и да оставям съпругата си сама. По-късно обаче дойде предложението да посвиря с Machine Head в продължение на две седмици, приех го, след това се прибрах вкъщи, бракът ми се разпадна... а групата все така се нуждаеше от китарист, така че за мен бе крайно време да се присъединя към тях.

В. В.: Наложи ли ти се да минеш през хиляди досадни бюрократични и законови процедури, за да се присъединиш официално към Machine Head, или просто си стиснахте ръцете с Роб?

Ф. Д.: Нямаше адвокати, само един десетминутен разговор с цялата група, не само с Роб. Не съм в Machine Head заради бизнеса и парите, а за да свиря музика и да се забавлявам.

В. В.: Зададох ти този въпрос, тъй като преди месец, когато се заговори за събирането на Дейвид Лий Рот с Van Halen, Еди Ван Хален сподели, че двамата така и не са се видели, а са си общували само чрез адвокати и кантори...

Ф. Д.: Не, в нашия случай няма нищо подобно. Много малка част от това, което ни държи заедно, е свързана с бизнеса. Всичко се върти около музиката.

В. В.: Дали вие, Machine Head, имахте усещането, че сте направили нещо голямо, още преди да се получи този ефект на снежната топка от световните суперлативи по отношение на новия ви албум?

Ф. Д.: Честно казано - да. Усещахме, че сме сътворили нещо по-специално и  знаехме, че това ще е албумът с главно "А".

В. В.: А с какво се занимаваш сега, освен с репетиции и даване на интервюта?

Ф. Д.: Играя голф, карам сноуборд...

В. В.: Сега ще чуем парчето "Aesthetics of Hate" от "The Blackening", което е свързано с покойния Даймбег Даръл от Pantera и Damageplan. В какъв смисъл той бе толкова велик китарист?

Ф. Д.: Даймбег беше... безсмъртен. Виждал съм го да пие алкохол в продължение на пет дни, след което се качва на сцената и просто унищова всичко със свиренето си. Извънземен китарист! Цялата метъл общност имаше нужда от такъв музикант.

В. В.: Това означава ли, че в съвременното метъл общество липсва нещо?

Ф. Д.: Разбира се. Липсата на Дайм се усеща осезаемо. Той оказва своето влияние и сега, посмъртно, но бихме предпочели да е с нас и да продължава да пише историята на метъла.

Права: Тангра Мега Рок