На 4 май пълната почти до краен предел Зала 1 на НДК стана свидетел на един от най-качествените рок концерти, провеждали се в София в последно време - качествен и перфектен и по отношение на звука, и на стегнатата организация на Joker Media, и на самото изпълнение и подбор на репертоар на може би най-ярката звезда на мелодичния италиански рок, Дзукеро, и съпътстващия го бенд.

В 20:30 ч. светлините в залата угаснаха и на сцената един по един излязоха петимата музиканти, а накрая на пищния масивен троноподобен стол, тапициран с царствен червен плюш и разположен на централното място на подиума, се възкачи и самият Аделмо "Дзукеро" Форничиари.

Първите три песни неусетно въведоха публиката в идеално подбрания "best of" сет на 52-годишния италианец, гостуващ в страната ни в разгара на европейското турне в подкрепа на актуалната си колекция, "All the Best", след което "тронът" бе изнесен от сцената, Дзукеро стана на крака и постепенно започна да покачва градуса на настроение в залата, докато и близо четирите хиляди зрители не "напуснаха" удобните си седалки при началните акорди на хита "Baila (Sexy Thing)".

В средата на шоуто "италианският Джо Кокър" седна зад идеално вписващото се в декора и "скрито" до този момент под барабаните пиано и поуспокои нажежената до захарно червено атмосфера с "Everybody's Got to Learn Sometime", а баладичната интерлюдия за пореден път спомогна за изпъкването на кристалния, великолепно балансиран звук и за улавянето на всеки отделен тон, струящ от тонколоните - и неземните партии на клавириста Дейвид Саншъс (екс-Bruce Springsteen & The E-Street Band, Peter Gabriel, Santana, Sting, Eric Clapton и др.), и умопомрачителните китарни сола на "черната перла" Кет Дайсън (екс-Prince & The New Power Generation), и енергичните аудио-акробатики на Марио Скилиро (китара), Поло Джоунс (бас) и Адриано Молинари (ударни).

До края на основните 90 минути от концерта бяхме отново раздвижени с енергичната музика на Дзукеро, комбинираща по прекрасен начин мелодичен рок и блус, а на места дори и госпъл, за да дойде и незибежният край и изгонването на дявола с "Diavolo in Me".

Разбира се, не ни бяха "спестени" и задължителните бисове, при това на два пъти. Чухме и "Menta e rosmarino" ("I Feel So Lonely Tonight"), и дуета на Дзукеро с покойния Лучано Павароти, "Miserere" и, разбира се, "Senza una donna" - песента, допринесла в най-голяма степен за световната слава на италианеца. А дали въпросната слава е заслужена? Шоуто на 4 май 2008 г. даде категорично утвърдителен отговор на този въпрос.

Текст: Ники Василев

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.