Тази година Graspop Metal Meeting лесно може да бъде наречен един от най-добрите летни метъл фестивали наоколо. Първо, за разлика от сравнително слабия билинг на Download, GMM можеше да се похвали с присъствието на три от най-желаните групи през този сезон - Judas Priest, Kiss и могъщите Iron Maiden, като последните оглавиха третата и последна вечер пред повече от 55 000 души. Между другото, самият Брус Дикинсън заяви, че това е най-голямата публика на Graspop в цялата история на този фестивал.

Ден първи (27 юни)

Сравнително топъл ден в Белгия. Закъсняваме заради ужасните задръствания по магистралата от Хага до малкото селце Десел. Палатките са опънати, първите бири - отворени, първите впечатления - събрани. Насочваме се към района на фестивала, вече наводнен от хиляди метъли, дошли от цяла Европа. Изпускаме Tesla, но стигаме навреме, за да станем свидетели на сработването между бившия вокалист на Iced Earth и Judas Priest, Тим "Рипър" Оуенс, с Ингви Малмстийн. Малко е странно да чуваш точно този глас върху класики като "Rising Force",  но Тим се справя доста добре. Неусетно обаче в ума започват да прескачат и спомени от времената на "Jugulator"...

Всичките четири сцени вече действат. На основната Saxon осъществяват своя типичен NWOBHM кръстоносен поход, докато преживяването да видиш на живо Deathstars и после Obituary е доста по-различно. Накрая се връщаме отново на главната сцена, където Def Leppard и Whitesnake забиват мощни двучасови сетове с класически рок. Testament също се представят повече от отлично. Вместо обаче да заложат на доста похваления от пресата нов албум "The Formation of Damnation", те се фокусират върху класики от рода на "Over the Wall" и "Practice What You Preach".

Ministry ни оставят без думи. Техният хипнотичен лидер, подобно на гуру, е вперил поглед някъде над главите ни, очевидно наблюдавайки нещо, което само той е в състояние да види. Доста плашещо усещане, между другото... Judas Priest пък демонстрират грандиозна сцена и декори, но, по мое мнение, не успяват да запалят тълпата с песните от новия концептуален албум "Nostradamus". Май именно старите хитове отново свършиха тази работа.

Ден втори (28 юни)

Сутринта започва с типичното махмурлийско главоболие и разбор на предишния ден. Прибави към това и високоенергичния лайв на Throwdown и се опитай да си представиш резултата.

На основната сцена Sabaton са заети да прокламират добродетелите на викингския метъл, но ние предпочитаме да се върнем в Палатка 2 и да гледаме Bleeding Through. Марта, слабата и атрактивна кийбордистка, не спира да прави "вентилатори", но Роб е този, който изисква от публиката огромен съркълпит около звукозаписния пулт в дъното на залата. Само след секунди сме засмукани от гигантски човешки водовъртеж - най-големият мошпит, който съм виждал през живота си. На третата обиколка ясно различавам, че един от бягащите младежи държи високо над главата си изгубен кец, а само след няколко секунди виждаме друг, който бяга по чорапи. Пълна лудница!

Най-интересните неща днес без съмнение са Cavalera Conspiracy и Kiss. Първите удрят балансирана смес между парчета на Sepultura, Nailbomb и CC, Макс сменя тениските си през пет минути - от  Kreator до Napalm Death, а Игор налага барабаните така, както, нека си го признаем, никой друг не може. Kiss заявяват, че ще свирят "докато ни кажете да спрем" и правят наистина впечатляващо шоу въпреки честите проблеми с озвучаването. Каква вечер! 

Ден трети (29 юни)

Моят ден. Няма да крия, че пазих енергията си точно за него. Първо гледам Bullet for My Valentine. Те превземат сцената с гръм и трясък и като начало изстрелват "Scream, Aim, Fire". Тези млади юнаци от Уелс определено имат светло бъдеще.

Avenged Sevenfold са следващите ми любимци. Те вече се държат като стадионни звезди и, ако съдя по изпълнението им, май са се устремили към статут, не по-малък от този на GN'R. Вокалистът Ем Шадоус обаче признава, че очаква още повече последователи, когато групата се върне отново на фестивала. Дори и сега младежта носи предимно тенски на A7X  и BFMV, така че поводи за притеснение няма.

Opeth отсъстват поради заболяване на фронтмена Микаел Окерфелд, затова тълпата се устремява към тентата с Arch Enemy. Всъщност, това е и последната група преди Iron Maiden, които стартират точно в 22:00 ч. с познатата до болка реч на Чърчил, преминала (подобно на гигантска имплозия) в "Aces High". Ето, че всички класики от периода между 1983 и 1989 г. са изпълнени с невероятна прецизност и емоция, прекъсвани единствено от ентусиазирания Брус Дикинсън, пускащ шеги и унизителни коментари по адрес на MTV. Освен всичко, този човек пее като бог!

Maiden приключват точно в 23:58 ч. - с други думи, 2 minutes to midnight. Във вечер, която ще се запомни. На фестивал, който ще бъде посетен отново. Със сигурност!

Текст и снимки: Стефан Йорданов