Spirit of Burgas - ден 3: Няма нищо по-хубаво от хубавото време!

17 Август 2008
news page

И ето го, третият и последен ден на Spirit of Burgas. Неделя, хора се разхождат из морската градина с класически надуваеми дюшеци под мишница. Има и една-две сватби, които задръстват двете еднопосочни платна пред парка. Ха-ха-ха, умирате от жега с костюмите, нали? Ясно се виждат потните вади при роклите с гол гръб. Ха-ха-ха - ние отиваме да гледаме Cradle of Filth - те ще бъдат в други костюми. Времето е прекрасно. Климатът също подкрепя Spirit of Burgas 2008. Няма дъжд! Нито капка! Това не е селско стопанство - това е фестивал!

Всъщност, още от обяд из града тръгват колони от орки. Ясно е къде отиват. Следобед фестивалната зона "почернява". Не очаквайте от тези хора да тичат из парка и да въртят цигански колела - "Ура, на м-о-р-е-т-о сме!" Лицата са сериозни - някои с грим, други естествено! Охраната се безпокои от размирици и трескаво подсилва загражденията пред Jack Daniel's рок сцената. Ние също сме там, защото по традиция програмата започва с точността на швейцарски часовник - седем и десет е!

JD

Сигурен съм, че Overdawn никога не са свирили в Бургас. Но още на този първи концерт публиката се оказа гостоприемна, дори викаше за още. Сигурно това е и една от ценностите на такива фестивали - смесването на хора от различни градове, но с еднакви музикални и житейски интереси. Чудесен, стегнат, здрав метълкор сет, който открива третия ден на фестивала. И ако главите в Бургас за първи път подскачаха на шоу на Overdawn, то самите Overdawn добре познават и дори са приятели със софийското трио Пропаганда. След като свършиха своуто участие, русенци слизат от сцената и идват отпред, за да подкрепят своите приятели.

Overdawn

Пропаганда се хвърлят в битката напълно подготвени. Истинските мъже винаги се обличат само в черно или свирят голи до кръста като барабаниста Миро. С годините Пропаганда стават все по-убедителни и силни, което е логично, но не задължително. Триото завършва с признание към всички "тези, които са с нас още от самото начало" и ни посвещава парчето "Респект" от първия си албум "Лице в лице" от 2001 г.

Propaganda

Предстои на сцената да се качат Балканджи и, предвид многолюдието в тази група, очакваме малко по-дългото им настаняване върху камиона... Затова обръщаме гръб на звучащтата от колоните музика на Ayreon и Psychotic Waltz и решаваме леко да се разтъпчем из обширната фестивална зона и да видим какво ново наоколо. Както всеки път, когато минаваме покрай Латино сцената, и този път се чувстваме като полицаите в онзи знаменит епизод от "Маската". Вместо двойката маракаси на Джим Кери обаче се оказва, че ползваме фантастични ход догове - от онези, с дупката. Горчицата започва да се стича по маратонките. Браво на организаторите! 

Тичешком се връщаме пред Рок камиона. Трудно си пробиваме път, защото Балканджи вече свирят и пред сцената е супер сгъстено. С изненада и възторг установявам, че случайно сме попаднали в ядрото на бургаската агитка, стари наши приятели още от фестивалите Дет и Hysteria, които люлееха Бургас през 90-те години на миналия век - Чорапа (аз съм от Карнобат, не от Бургас, разбра ли мье, пишлимье), Грузинеца, Мъдото и дори Малкия, който се е върнал трайно от Германия. Мената от Artery пък си е дошъл за лятото от Холандия... оглежда се наоколо и цъка с език - "Браво! И в България нещата започнаха да се движат в добрата посока. Чуден фестивал!" Някъде малко по-навътре в мелето интелектуално се извисява Бабата от Ebanizm, чийто рожден ден, празнуван музикантски в четвъртък на плажа, е оставил разширени зеници на доста от присъстващите в този сектор.  Ебаси кефа, бургаските агенти са живи и са си същите. Едни от тях, The Revenge Project, ще се качат на сцената след малко, но засега публиката се впечатлява от Балканджи! Киро е все така висок около 2-3 метра... Но не това кара хората да харесват Балканджи! "Браво, добре, че ги докарахте в Бургас - да ги видим най-после на живо!", казва някой от местната метъл мафия. "Не може непрекъснато да се пътува до София, за да гледаш това-онова." И докато успеем да възкликнем "Ооо, да! Спирит ъф Бургас, Мадафака!", Балканджи приключват!

Balkandji

Не бихте поканили The Revenge Project на спокоен неделен обяд с вашето семейство... просто няма да се получи. Първо, защото ще е дяволски шумен и второ, защото MaxPain и неговата шайка ще погълнат цялото меню на екс, без да ви оставят и троха. В случая Spirit оf Burgas 2008, в неделя вечер The Revenge Project изядоха публиката пред Jack Daniel's рок сцената с разбиващ сет, но нали точно затова бяха поканени!

TRP

Сега вече е близо 23:00 ч. - моментът, в който се очаква на главната сцена да се качат английските блек метъл легенди Cradle of Filth. Обаче се оказва, че ще закъснеят с близо час...

На Рок сцената хаос създават La Muchedumbre. Китарата нещо не може да се включи по технически причини, останалите карат без нея "джаз евъргрийни". За кратко - после всичко е наред. Певецът си е счупил крака сутринта и сега на сцената има и един гипс. Има и зелен пластмасов стол! Видимо откраднат в "Метро", той трябва да служи за сценичен трон на ранения и наистина е такъв, но само за няколко секунди, защото собственикът на гипса отново е прав и дори прави три последователни, но неуспешни опита да прекърши и другия си долен крайник, като се качва на стола и скача оттам. Broken Wings? Нееее, ще има кавъри, но от типа Rancid или "The Imrpession That I Get" на Mighty Mighty Bosstones. Публиката реве за още - La Smuchekure (както се самоопределят) са непреклонни.

La Muchedumbre

Заменят ги Senor Buffo & The Synchronizers. Китаристът е същият - Иван, с фланелката на Dropkick Murphy's. Всичко е наред - купонът тече!

Senor Buffo

На централната сцена вече са Cradle of Filth. Всичко е както се очаква. За шести път гледам Дани Филт, този път обаче групата свири всичко в нормално темпо, за разлика от преди, когато всеки път е удвоявала скоростта на парчетата близо по две. Забравям да го питам защо, когато 30 минути след края на концерта седим с Дани в една от шатрите зад главната сцена. Той е с фланелка Iron Maiden - "Killers". Отрича сценичният му вид да е бил повлиян от Едуард Ножиците и винаги ще го отрича. За сметка на това, доста му харесало да пее на първа линия, с изглед към морето... и пълната луна. Оставяме го да отиде да вечеря и се връщаме пред рок сцената.

COF

Autumn Sun са от Южна Африка. Има обаче и българска връзка. Единият от тях съответно е привлякъл пред сцената баща, роднини и дори една баба, седнала до пулта на един зелен пластмасов стол (ех, Станиславски, дали той ще гръмне докрая)? Доста енергия и хъс за 17, максимум 18-годишни пичове и едно момиче зад клавира. Задължително е да са с придружители. Сигурно често гледат концертни DVD, защото често ни убеждават, че сме fuckin great. Ние обаче не сме се съмнявали. Става още по-интересно, когато започват да ни мятат от сцената CD-та и фланелки на групата. А така, малко безкористност в този комерсиален свят винаги ще заслужи аплодисменти.

Autumn Sun

По гърба ни преминават ледени тръпки. Усещаме, че финалът наближава. На сцената вече са Korozy. Като шамарите, които Симеон Щерев въртеше на Станка Златева на четвъртфинала, след като нашето "момиче" допусна някаква грешка. Нали й гледахте главата как се отмята на забавен кадър? А устните пръхтят? Е, точно така правят и главите на публиката пред Jack Daniel's рок сцената още от първата минута, в която Korozy се качват на сцената. Те са като стихийно бедствие - започват, но не знаеш как ще завършат. Слагат края със стил.

Korozy

Фестивалът за нас завършва. Изключително изживяване. Невероятно постижение на организаторите. Браво, най-после и България има своя фестивал. Невероятно подходящо място - парк със стари дървета и широк плаж. Стюардеси раздават флайъри с програмата, а клоуни и жонгльори оживяват допълнително алеите. Супер естетска декорация, превъзходна приятелска атмосфера. Никаква полиция във фестивалната зона - за сметка на убедителна охрана, чудесни санитарни условия, храна и напитки на точния брой барове. При това, забележете - 6 сцени, които не си пречат като звук, само в много редки случаи. Тук си спомняме думите на един от главните мотори на събитието, Иван Вълков - че планирането на територията на фестивала, както и разположението на сцените са дело на Ричард Ейбъл – дългогодишен ивент мениджър на фестивала Гластънбъри.. Англичаните постоянно следят за нивото на звука на сцените и коригират общия баланс.

Догодина отново ще има Spirit of Burgas, като работата за него започва още сега, през октомври. Тази година фестивалът бе сериозно подкрепен от MTV - 9 от европейските канали го рекламираха и отразяват в 36 страни.

Михаил Куцев от община Бургас ни уверява, че това е дългосрочна програма на града: "Политиката на Бургас като община е да се развива градът като фестивален център. Затова беше създадено общинско предприятие, което беше наречено “Летен театър, фестивали и концерти” и основната му дейност е да се занимава с развитието точно на тази сфера - фестивали, концерти, конкурси - музикални и не само музикални."

Великолепно! Чакаме фестивала догодина. До нови срещи в Бургас, муахахахаха!

Текст: Васил Върбанов и Данаил Цонков

Снимки: Данаил Цонков

Spirit of Burgas 2008 - ден 1

Spirit of Burgas 2008 - ден 2

Източник: