Това не беше рок концерт. Това беше камерен спектакъл за любители на рок музиката. На 1 септември, откривайки Есенният салон на изкуствата, Рик Уейкман с помощта на музикантите от Оперно-филхармонично дружество Пловдив изнесе уникален и за него самия концерт. Ако сте прочели интервюто в сайта ни, знаете, че досега никога не е свирил соло пиано с филхармоничен оркестър. И с малка помощ и три месеца време легендарният клавирист преаранжира класически собствени (и не само) композиции, за да потопи във вихъра на музиката си напълнилите Концертна зала в Пловдив над 600 зрители. Звучи стряскащо малко, но и залата не е голяма, облицована е в дървена ламперия и създава един акустичен компактен уют и откъсване от шумния свят. Особено с такъв гид.

“Добър вечер, дами и господа. Бих искал да ме извините за лошия български... Ще започнем с откъси от албум, който записах през 1975 г., когато съм бил на... три.” Последва двайсетминутно медли за пиано и камерен оркестър от “The Myths and Legends of King Arthur and the Knights of the Round Table”. Вечерта се изпълни с изключителна музика и свежото чувство за хумор, така стереотипно вплетено в образа на застаряващия британски интелектуалец. Един доста внушителен британски интелектуалец. Красноречиви бяха леките усмивки по лицата на музикантите от оркестъра, когато в класическия аранжимент на пиесите се прокрадваха игриви рокенрол пасажи или палави ренесансови акорди на пианото. Облечен в тъмно сако и панталон, навел русата си грива и брадата физиономия над пианото, Рик лееше нотите на така познатите ни композиции по непознат и вдъхновяващ начин. Невъзможно бе да останеш безучастен, когато ти представят някоя от съпругите на Хенри VІІІ. Та колко пъти сте виждали 5-6-годишно момченце, откъснало се от скута на майка си, което седи на пода и попива музика за солист и оркестър?

Талантът, класата и харизмата на музикантите се каляват с годините. И истински гениалните заразяват аудиторията си с магията на своето изкуство, правещи го разбираемо и въздействащо за всеки, готов да го чуе. А оперно-филхармоничен прочит на композиции на класически по образование пианист всъщност звучи съвсем логично. И се получи отлично...

Докато разсъждавах така, краткият антракт приключи, Рик Уейкман отново ни приветства и благодари преди да започне втората част от представлението си, която “се състои само от две части. Които обаче са мнооого дълги.” Да, дълъг е пътят до центъра на Земята. Особено когато пътем се отбиеш и до залата на планинския крал. Един миниатюрен фурор и бурни овации на крака от зрителите. А втората част? “Две пиеси, които не съм писал аз, въпреки че ми се иска да бях. Писани са от Ленън и Макартни”. “Help”, изпълнена от виртуозен пианист, англичанин и почитател на ливърпулския квартет. С акомпанимент от истински камерен оркестър. А под пищните музикални орнаменти от клавишите се прокраднаха акордите на “Eleanor Rigby”. Последни тонове и залата избухна в аплодисменти и радостни възгласи. Как да не ни подарят още няколко минути музика?

Последните минути от първата вечер на Салона на изкуствата. Рик Уейкман и пловдивският хор и оркестър, предвождани от диригент Кирил Ламбов, изнесоха концерт, който дълго дори Рик ще помни, както сам призна. След това излезе в антрето, за да се снима с фенове, да подпише дискове, плакати и плочи и да поговори сърдечно с всеки, който пожелае. Лично, с отношение, внимание и усмивка. И да благодари на публиката. “Защо ли не ви взема с мен навсякъде?” Нямам нищо против.

Текст: Ивайло Александров

Снимки: Виктор Александров