"Аз записвах партиите си за Satellite Party, а Пери Фарел бе до мен и танцуваше и пееше!"

Не, не става дума за млада българска група, която Тангра Мега Рок е решило да популяризира, а за американски проект, с чиято история са свързани имената на Крис Врена от Nine Inch Nails, бившия китарист на The Band, Роби Робъртсън, и сина на Рей Манзарек от The Doors, Пабло.

Имаме удоволствието да ви представим електро рок триото от Лос Анжелис A.i., чийто едноименен дебютен албум от 2002 г. е записан именно с помощта на клавирните партии на Пабло Манзарек, а продуцентските функции са поделени между господата Врена и Робъртсън. Впоследствие, мястото на Пабло е заето от българин, с когото е създаден и вторият албум на A.i., "Sex & Robots", насрочен за издаване на 11 септември 2007 г.

Името на въпросния наш сънародник е Милен Киров. Талантливият пианист и композитор е от Пловдив. През 1996 г. завършва музикалната гимназия "Димитър Петков" в родния си град, следва в Московската консерватория, учи пиано в Лас Вегас, а накрая - и в Калифорнийския институт по изкуствата в Лос Анжелис. Днес живее в западната част на Ел Ей, свири с A.i., пише филмова музика, движи проекта Bulgarian Moonshine Co. и си сътрудничи с редица световноизвестни имена от шобизнеса, например с Пери Фарел и актуалния му проект Satellite Party...

Дами и господа, Милен Киров!

Васил Върбанов: Добър вечер при теб и добро утро при нас!

Милен Киров: Добър вечер на всички!

В. В.: Как е времето в Лос Анжелис?

М. К.: В момента е приятно хладно, почивам си с малко водка след дългия ден...

В. В.: Да, когато човек влезе в сайта на Bulgarian Moonshine Co., правят впечатление надписи от рода на "Luta Rakia Music"... В този проект свириш заедно с брат си, Пламен, нали?

М. К.: Да, брат ми е чудесен барабанист. Един ден се замислих, че с него никога не сме имали съвместен проект. Свирили сме заедно за кеф, но сега решихме да направим Bulgarian Moonshine Co., за да си освободим душите с балкански джаз, хе-хе!

В. В.: Знаеш ли, причината да стигнем до теб е, че забелязахме името ти в списъка с участниците в записите на дебютния албум на новия проект на Пери Фарел, Satellite Party. Как се свърза с него?

М. К.: Имаме общи приятели с Пери, а и се познавам със самия него отдавна. Преди около две години, един мой много добър приятел, който също работи с Пери, му предложи да ми повери някои пиано партии за този албум - бе около март 2005 г. Дори и идеята за Satellite Party все още не бе избистрена - беше просто солов проект. Бях един от малкото хора, участващи в диска, които направиха олд-скуул запис, т.е. заедно с Пери в студиото, а повечето останали неща бяха препращани чрез дигиталното пространство. Питър Хуук от New Order, например, бе записал бас партиите си другаде и ги бе пратил по Интернет.

В. В.: Хората твърдят, че Пери има някакво особено излъчване на човек, който знае много, така ли е?

М. К.: Този човек има невероятна енергия! Познавам го от преди, но не бях работил с него, а сега бяхме само двамата в едно огромно студио, контролната зала бе отделена и можехме да комуникираме с хората в нея само чрез камери... и аз записвах, а той бе до мен и танцуваше и пееше! Впоследствие се замислих, че друг човек сигурно би те разсеял, но от Пери струеше такава положителна енергия, че... Беше много приятно.

В. В.: От биографията ти става ясно, че си се занимавал с музика цял живот. Оставаше ли ти време да играеш на фунийки и футбол като дете или и тогава бе по цял ден на клавишите?

М. К.: Хе-хе... Времето за игра бе минимално, но днес съм щастлив, че съм направил тази жертва и съм благодарен на родителите си. Наистина, ако се замисля, може би повече от половината ми живот, ако не и две-трети, е преминал в свирене.

В. В.: Това означава ли, че като своеобразен компенсаторен механизъм си открил начин да си играеш с клавишите?

М. К.: Разбира се... Все още нося детето в себе си и имам разностранни интереси - и като малък, и сега спортувам, занимавам се с изкуство, кино, книги и т.н. Просто съм активен човек, интересувам се от много неща и искам да постигна доста в живота си, а това ми дава енергия да продължавам напред.

В. В.: Освен на пиано, на какъв друг инструмент свириш?

М. К.: Не съм от тези, дето могат да започнат да се хвалят какво умеят. Мога да свиря по малко на много инструменти, но преди всичко съм пианист и композитор. Започнал съм от 3-годишен и оттогава изучавам все пианото. Останалите инструменти са за другите хора.

В. В.: В такъв случай, какво ти остава да научиш за пианото?

М. К.: Добър въпрос... а отговорът... ще ми даде утрешният ден, така че ме питай пак тогава, хе-хе!

В. В.: По-скоро ще го направя другата седмица, тъй като разбрах, че в понеделник (6 август) се прибираш в България.

М. К.: Да, идвам си за малко, за да се видя с близки, приятели и роднини, преди тук да настане лудницата около мен и групата ми, A.i.. Албумът ни "Sex & Robots" излиза на 11 септември и очаквам програмата ни тази есен да бъде интензивна - с концерти, интервюта и т.н. Не знаех дали до Нова година ще имам друга възможност да се прибера, затова си идвам сега.

В. В.: Познаваш ли българи в Лос Анжелис и региона, които да са успели да пробият? В момента се сещам само за теб, Милчо Левиев, Соня Васи и братът на Краси от D_2, Сашо, в чието студио записват хора като Дерек Шериниян. Познаваш ли ги?

М. К.: Някои от тях - да. С Милчо Левиев се познаваме добре - най-малкото сме от един град и свирим на един и същ инструмент. За мен той винаги е бил пример за човек, прославящ България. Свирил съм с невероятни музиканти и всички го знаят като българина с онези, лудите парчета в такт 17/16 и 7/16 и 11/8 и т.н. Иначе, българите тук са много, но не съм се срещал с тях, а и едва малка част от тях се занимават усилено с музика и успяват да пробият. Лос Анжелис е огромен град, в който идват всякакви хора с мечтите си. Има стотици музиканти на различни нива, всеки от които се опитва да пробие с нещо ново и интересно, за да се отличава от другите. Може би затова Ел Ей е центърът на тази индустрия.

В. В.: Да поговорим и за A.i.. Името на групата е съкращение от Artificial Intelligence, т.е. "изкуствен интелект". Вие сте трио, в което освен теб участват и братята Ник и Зак Йънг, нали?

М. К.: Да. По радиото тук вече се върти пилотният сингъл към "Sex & Robots", "Hey Now", който може да бъде чут и в профила ни в MySpace, myspace.com/ai... А в Европа, между другото, вие сте първите, които пускат песента. И, както казах, самият албум ще излезе на 11 септември.
Иначе, в A.i. отговарям за клавишните инструменти, клавишния бас и бекинг вокалите, Ник свири на китара и пее, а Зак се грижи за акустичните и електронни ударни инструменти.

В. В.: Когато човек гледа снимките ти в сайта на A.i., където си с дълга коса и доста... странен имидж, едва ли би предположил, че това е същият онзи сериозен пианист, който ни гледа от milenkirov.com. Как изглеждаш сега?

М. К.: Като на сайта на A.i. - там са най-новите ми снимки. Все пак, имам различни превъплъщения...

В. В.: Кой ще издаде албума ви?

М. К.: "Sex & Robots" ще излезе чрез собствената ни компания, A.i. Music, при това с изцяло дигитална дистрибуция. На 11 септември хората от всяко кътче на света ще имат възможност да си купят албума от дигиталното пространство - места като iTunes, Napster, Musicmatch и т.н. Решихме да сме независими, защото в момента музикалният бизнес се променя, пред нас се откриват нови, неизследвани територии... Лейбълите западат един по един, поне тук, в Щатите, съкращават служителите си... На хората все още им е трудно да се приспособят към ерата на дигиталната музика.

В. В.: А защо избрахте именно 11 септември?

М. К.: Както каза един мой приятел - сега, освен с нещо лошо, 11 септември ще бъде запомнен и с нещо хубаво.

Права: Тангра Мега Рок