Една изтощителна нощ с HAGGARD и EXCITER

20 Ноември 2008
news page

Не съм сигурен кой за какво е отговорен при организирането на този концерт, но фактът е налице. За малко той да се превърне в едно скучно и ужасно уморително събитие.

Но нека започнем отначало. След традиционното забавяне от час и половина, което някак е абсолютно задължително, Балканджи излязоха на сцената забързани и демонстриращи музикантски способности. Момчетата наистина се раздадоха за 40-минутната си изява, но тълпата някак я обзе див “патриотизъм” и музиката остана на заден план. След като слязоха от сцена и анонсираха идването на следващата банда, откъм публиката се чуваха гневни изблици на недоволство и криворазбран национализъм. Мразя, когато става така. Атмосферата започна да се превръща в неприятна.

Балканджи

Към 21:00 ч. излязоха немските фолкаджии Remember Twilight, които бяха всъщност доста адекватно явление и повечето хора им се зарадваха и заподскачаха с тях. Забавното при тези типове бе човекът зад кларинета. Този мъж страшно наподобяваше келнер. Да, определено – носеше черна риза, загащена в черна, дълга до земята пола и загадъчна черна торбичка на колана. А и толкова се вживяваше в  изпълнението си, че тълпата определено не успя да вземе много насериозно цялата работа. Не че немски фолк може изобщо да е сериозна работа! (?!? – б. ред.)

Remember Twilight

Интересното беше, че следваха не кои да е, а спийд легендите Exciter. Може би се повтарям, но наистина ни се случват доста странни концерти напоследък с ужасно различни по стил банди. Като цяло идеята може би не е лоша, но в клуб като “Blue Box” се получава някаква миграция на хора, които вече са видели групата си и си тръгват, и на такива, които пристигат от фоайето заради “своята” банда. Получава се някаква разединеност. И всъщност се получи така, че отпред останаха съвсем малко хора – фенове на спийдърите, и за 70-минутното им  напълно раздадено и отдадено отношение Exciter “получиха” няколко викащи и ръкомахащи свои верни фена и нищо повече. Наистина, тези хора бяха дошли, за да получат топло посрещане и единна публика. И това личеше от начина, по който се движеха, скачаха, местеха и забавляваха почти апатичното множество. Но не получиха почти нищо. Жалко, явно хората чакаха само Haggard.

Exciter

Но пък и дългоочакваните хедлайнъри в началото продължиха цялостната тенденция събитието да става отегчително. Хората вече бяха уморени, а часът наближаваше 1 през нощта. Ако направим проста сметка, ще установим, че феновете са чакали общо три съпорт банди цели седем часа. Както и да го гледаме, не е приемливо и е изтощително.

Към 1:00 ч. немските симфоник метъл легенди Haggard започнаха да излизат един по един и при саундчека им дойде поредното разочарование. Близо 20 минути нищо не беше наред с многото им инструменти. Певиците не си чуваха гласовете, цигулките и виолончелата имаха звук, който не идваше откъдето трябва. Някой просто въобще не си беше свършил работата и музикантите видимо се подразниха. Тук е моментът да благодаря на всички тях за присъствието, което имаха, и за това, че бързо забравиха скроения им номер и се отдадоха на нас - всички, които бяхме долу, пред сцената.

Haggard

За мен този концерт, това събитие започна оттук. От момента, в който започнаха да свирят Haggard. Тези хора са фурор, тотален фурор. Всички до един са усмихнати и искрено забавляващи се и всичко това, съчетано с много внимание към публиката. Истината е, че положиха усилия да повдигнат духа на хората, благодариха няколко пъти за търпението им, въпреки че нямаха вина за случилото се, и се раздадоха както те си могат.

В един момент дори мозъкът на групата, господин Азис Насери, вторият китарист и басистът слязоха сред хората, докато свиреха култовата си версия на “Herr Mannelig” и докато погледите на всички се разкъсваха между тях и останалите на сцената музиканти, тримата герои се забавляваха с тълпата и се въртяха из залата. Наистина никой не очакваше подобна изненада, а ефектът бе страхотен.

Ето как тези хора спасиха един концерт от провал. Концерт, който привърши малко преди 3 през нощта, който изтощи ужасно хората и най-вече ги отегчи, но в края му атмосферата беше абсолютно променена от немските музиканти и дори силите на феновете се върнаха.

Едно голямо браво на такива банди. Банди, които изглеждат повече като едно задружно семейство и могат с искреност и музика да променят нещо, да дадат сили. Че дори и с име като Haggard!

Текст: Кирил Гюдуров

Снимки: Виктор Александров

Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.

Източник: