Орди от българи плъзнаха из Белград, привлечени от предстоящия концерт на Biohazard в сръбската столица. Поне 150 души преодоляха 400-те километра дотам, за да гледат една от най-яките и неповторими банди на света. На българо-сръбската граница бе забелязан и екс-президентът Петър Стоянов, който обаче сподели, че ще пропусне лайфа, защото е на делова вечеря. На около 6-700 души, немалка част от които от България, както казах, въобще не им беше до вечери, а очакваха един наистина як концерт. И го получиха.

Около 9 без 15 на сцената се появиха родните хардкор първенци Last Hope, които изнесоха показно по надъхан класически хардкор пред съседите. Започнаха с интрото от последния албум и "Overcome", "Under the Flag", "Parasite"... За "Together" на сцената се качи и Аца от Hitman, така че показахме на американците балканската дружба. Последна бе универсалната за всички държави "Fuck Police". Нашите хора просто цепиха със сценично поведение, яки песни и въобще класа. Публиката също отговори подобаващо и хората се МЛЯХА през цялото време, докато българите свириха.

Следващата банда беше местна и, с извинение, не впечатли с нищо. Дори името не им разбрахме, защото нищо не пишеше по плакати, флайери и билети освен Biohazard. За разлика от ситуацията по време на Last Hope, докато сърбите свиреха, пред сцената се опразни тотално. Дори сънародниците им ги гледаха умно и чакаха да си свършат сета. И не знаеха кои са.

Това обаче бе само мезето. Последва около 40 минутна пауза, в която звукът бе донагласен за хедлайнърите. Светлините изгаснаха, а от колоните зазвуча акустичното интро към "Failed Territory". Миг по-късно Biohazard излязоха на сцената и започнаха ударно с началните рифове на "Victory", продължени от култовата "Shades of Grey". Обявиха предварително, че ще свирят само песни от първите 3 албума - тези с класическия състав, в който е и Боби Хембъл.

И се заизреждаха класика след класика, между които "What Makes Us Thick", "Urban Discipline", "Survival of the Fittest", "Retribution", "Five Blocks to the Subway" и прочее. Четиримата нюйоркчани направо разбиха! Такова енергично сценично поведение не бях виждал досега, сериозно! То не е скачане, катерене по колони, сърфиране в публиката... Всичко, което можете да си представите да прави човек с китара на сцената, го правеха. А да не забравяме, че това им е турне по случай 20-ата годишнина! Специално Боби Хембъл, освен че не е първа младост, навън ходи и с бастун!

SKC (или Студентски културен център) е нещо като Военния клуб в София - помещение, побиращо около 1000 души, има втори етаж с балкони и понеже е мислено за зала, има и прилична акустика. Затова и звукът си беше на нужното ниво. Съответно публиката нямаше никакви, ама никакви оправдания за мрънкане. А това никой не си го е и помислял. В определени моменти всички в залата подскачаха в синхрон. За неспирното меле, дайвинги и краудсърфинг отпред пък да не говорим. По време на "Wrong Side of the Tracks" се заформи един от най-дивите съркълпитове, които съм виждал. Лудница! Можем да се гордеем, че повечето от това бе дело на наши хора. Та, както Добро от Last Hope тръбеше из MySpcae преди концерта, показахме им силата на българския хардкор!

По нагоре стана дума за Боби Хембъл. Пичът се държа най-земно от всички в Biohazard и единствен остана след лайфа да се снима с феновете и да им разписва каквото му подадат, седнал върху една от колоните, докато другите трима се прибраха. Преди концерта, куцукайки с бастунчето си, пичът мина покрай феновете пред залата, говори си с тях, купи си някаква дрънкулка за врат от улична сергия и я носи през целия концерт. И единствен се беше постарал да научи как да казва "благодаря" на сръбски... Та това турне си е един вид завръщането му в бандата и му прави чест, че протяга ръка към феновете.

Концертът завърши с неизменната последна песен "Hold My Own", в което едва ли някой се е съмнявал. За мен усещането да видя на живо една от възможно най-любимите си банди в класическия й вид да свири именно песните, по които точа лиги, откакто за първи път ги чух... просто беше неописуемо! Не се и съмнявам, че повечето хора в SKC са се чувствали така. Като цяло, Петър Стоянов се прееба леко с тая вечеря, ХА-ХА!

Текст: Стефан Топузов