Колко е хубаво, че концерти като този на 22 ноември 2008 г. се правят в Пловдив! Градът носи в себе си дълбоко културно наследство, а лоното му е уютно за събития от такава величина. Не случайно самият Ал Ди Меола на два пъти призна, че се радва да свири точно там пред повече от 500 почитатели на хубавата музика.

Двата концерта на китариста и групата му у нас са част от тазгодишното поредно турне под шапката World Sinfonia. На сцената – четирима чудесни инструменталисти, музиката – акустична, атмосферата – дълбоко в духа на Апенинския полуостров, залата – напълно разпродадена, шоуто – над два часа, с кратък антракт между двете части. Това е съвсем телеграфна фактология.

Беше ясно, че творчеството на големия аржентински композитор Астор Пиацола отново ще бъде застъпено – освен мотото на турнето, ни го подсказва и присъствието на Фаусто Бекалоси с неговия акордеон. А специфичният звук на бандонеона (разновидност на акордеона, близка до немската концертина), на който е свирил и композирал Пиацола, бе чудесно преразказан от по-високото и пространно звучене на акордеона на Бекалоси. Инструментът и талантът му бяха основните виновници музиката да звучи силно италиански. Непрестанните му дуети с Ал Ди Меола, солата му и честите му напеви превърнаха къдравия музикант във втората основна фигура на вечерта. Акордеонът и китарата бяха двата основни разказвача на топлите латино приказки.

За почти двата часа и половина чухме прекрасни инструментали от цялото творчество на Ал, от годините на Return to Forever (макар че “500 Miles High” е записвана още преди китаристът да се включи в проекта на Чик Къриа), през първите му албуми (фурорът “Mediterranean Sundance” от “Elegant Gypsy”), до по-новите му записи като “Infinite Desire”. Но подробно изброяване не е необходимо. Важна беше магията на музиката в малката зала, тъмночервената страст на тангото в експлозивните включвания на музикантите или акустичните меланхолии, в които квартетът понасяше аудиторията.

Талантът, техничността, обичта към музиката и огромният професионализъм сплотяват четиримата инструменталисти и живото им изпълнение е цветен взрив от южни емоции. Тези хора имат изключително присъствие на сцената, свирят с любов и страхотно умение, като всеки от тях оставя специфичния си почерк в сътвореното изкуство. Пространното звучене на акордеона на Фаусто, поддържащата китара на Пео Алфонси, която добавяше плътност и опора на звука, колоритната фигура на перкусиониста Гумби Ортис, който в края на първата част ни подари кратко, но динамично и забавно соло и, разбира се, изключителната харизма на Ал Ди Меола и изкусното му владеене на шестте струни. Четирима души, четири инструмента, много талант и красива музика. Почти завиждам на публиката, която се е насладила на тази приказка и в Русе на следващия ден...

Текст: Ивайло Александров

Снимки: Бояна Атанасова