IN FLAMES топят леда с 1500 души в “Христо Ботев”

30 Септември 2011
news page

IN FLAMES, Noctiferia

30.09.2011, зала “Христо Ботев”, София
текст: Стефан Топузов, снимки: Михаил Клисарски

Съжалявам – огнените игри на думи ми се изхабиха покрай събирането на Пиромания, така че сега ще ви ги спестя. Не смятам обаче да спестявам мнението си за музикалното развитие на In Flames – от 'Clayman' насам не са издавали албум, който да мога да изтрая до края, а последният, да ме прощава Язон Петрус, за мен е абсолютното дъно. Това обаче се оказва изцяло мой проблем.

В петък вечерта, също както и при предишния концерт на групата в София, отново оставам удивен от това как песни, чиито студийни записи ми причиняват главоболие от скука, могат тотално да ме размажат на концерт. IN FLAMES просто са страхотни на живо!

NOCTIFERIA

Програмата обаче започва в 8 ч. със словенците от Noctiferia. Те са свирили вече в България – като подгряващи на Samael през 2009 г. и на Venom и Mayhem през 2010 г. – но и сега както и тогава са в кофти позицията на отваряща група, за която никой не е дошъл. Макар и музиката им – някаква смес от електронен еврометъл с 'Roots' на Sepultura, примерно – лично мен да ме оставя съвършено равнодушен, немалко хора наоколо видимо се кефят и са подобаващо подгряни. На Noctiferia не им помага и звукът, който по време на техния сет е толкова гаден, че започвам да си мисля как ще ми се налага да пиша наново репортаж като този за Therapy? и Napalm Death...

…Излезлите на сцената в 9,30 ч. IN FLAMES обаче разбиват тези ми опасения, започвайки сета си със заглавната песен от последния си албум 'Sounds of a Playground Fading'. Звукът, колкото и да не ми се вярва, си е съвсем нормален. А на сцената и в залата е доста по-интересно отколкото в главата ми.

IN FLAMES

Групата забива подред първите три песни от актуалното си издание, преди да ни върне няколко години назад с 'Trigger'. Макар и събралите се в зала 'Христо Ботев' 1500 души публика за тази група да изглеждат малко, всички 1500 са с много ясна представа за какво са дошли – и 1500 гласа изпълват залата, когато Андерс Фриден оставя публиката да пее припева на парчето.

Самият Андерс изглежда е в доста добра форма. Човекът не само, че пее много по-убедително отколкото в последния запис на групата и демонстрира маниакално сценично поведение, тичайки по цялата сцена и катерейки се където може, но и установява страхотен контакт с публиката. Постоянно сочи конкретни фенове от тълпата, пита ги разни неща, чува ги какво отговарят. Изглежда като да не му е поредната рутинна вечер, която претупва – човекът се старае да установи контакт и това е наистина яко.

CROWD

Преди да забият 'Ropes', Фриден се извинява, че може и да я объркат жестоко, защото я свирят за първи път на живо. След концерта разбирам от фен, срещнал се с групата през деня, че ги е питал дали ще я изсвирят и са му отговорили, че не е изключено. Как да не се почустваш специален?

Чувствам се малко по-специален, когато свирят стари песни, а в сета има и такива – 'Colony' (преди която Андерс не пропуска да спомене, че това е убийствен албум), 'Insipid 2000', 'Swim', 'Hive' и 'Only for the Weak'.

IN FLAMES

Всички трябва да са доволни, нали? Изглежда са, тъй като скандиранията “In Flames! In Flames!” между песните не спират по време на целия концерт. “Млъкнете, сега аз трябва да говоря” – шегува се Андерс.

След като ледът отдавна е стопен, няма и смисъл от игрички на “правим се, че слизаме от сцената, викате ни обратно, казваме ви, че сте велики, и свирим биса, който свирим на всяко шоу от цялото турне”.

Финалът е резачката 'Take This Life' – нека отбележа, доста по-брутална на живо – по време на която групата опъва на барабаните подметнато от публиката българско знаме.

Подобаващ край на един наистина страхотен концерт.

ГАЛЕРИЯ

IN FLAMES

Източник: