U2, Snow Patol, The Hours
9.08.2009,В 'Maximir' stadium, Zagreb - Chroatia

words by: Danny Boy, photo: Danny Boy.

english version coming soon

Всичко започна през март, когато излезе новият албум и след това U2 обявиха датите от лятното турне '360 градуса'. Загреб е най-близката спирка до София, а изобщо и за целия балкански регион! Не е учудващо, че билетите за 10 август свършиха светкавично бързо, още на пред-предварителна продажба - всички 63 000 билета бяха изкупени от членовете на фенклуба, основно по интернет! За наш късмет, групата се съгласи да направи втори концерт в хърватската столица, като новата дата е 9 август – този път успяхме да купим, отново по интернет, чрез един приятел, който специално за целта стана член на фенклуба.

Западната част на Балканите винаги е била специална за U2 и най-вече за Боно. Достатъчно е да си припомним многобройните му гостувания в Сараево през войната и след това, включително паметния концерт през 97-ма, почивките в Дубровник и т.н. Всичко това обещаваше концертите в Загреб да бъдат много емоционални.

И ето, денят е вече 8 август, събота сутринта и ние потегляме от София с кола. На Калотина сръбският митничар ни пита „За концерта ли?” Ясно, това е събитието на месеца. След малко повече от 3 часа стигаме безпроблемно до Белград, като единствено колоните от турски гастарбайтери, дегизирани с германски и швейцарски номера, затрудняват на моменти движението.

Белград е наша слабост и затова сме планирали да останем до неделя сутрин. Пускаме се по любимите ни магазини и „кафани” и приключваме вечерта при 'Дачо' – култова кръчма в Карабурма. За съжаление, няма да успеем да се включим в бирения фест – започва чак на 12-ти август.

В неделя сутрин напускаме Белград. Движението по магистралата за Загреб става все по-натоварено – но не заради U2, просто комшу се връща в Европа. На хърватската граница се е образувала голяма опашка. Търпеливо изчакваме. Минаваме паспортната проверка, след което един от хърватските митничари ни посреща с думите „Съжалявам, концерт е отказан”. Веселяк! (българската дума е 'капут', бел.ред.)

Два часа по-късно влизаме в Загреб. За наше всеобщо учудване, улиците са почти празни, хора няма. Явно в разгара на отпускарския сезон всички са се изнесли на Адриатика. Все пак, за успокоение, виждаме доста плакати за U2 – повечето обаче рекламират афтър-партита по клубовете!

В късния следобед тръгваме от хотела към стадион 'Максимир' – уверяват ни, че ще стигнем за 20 минути пеша. Пътьом се отбиваме в един ресторант да се подкрепим преди събитието – там намираме групички развеселени млади хора, които се черпят с Ožujko – най-популярната хърватска бира.

Вече наближава 19 ч. и решаваме, че няма да е зле да се отправим към стадиона – обявеното начало е 20:00 часа.

Всички улици в радиус от километър около стадиона са буквално затрупани с паркирали автомобили, а  непосредствено преди 'Максимир' тълпата е внушителна. Бавно си проправяме път през зигзагообразните заграждения, за да стигнем до билетната проверка. Тук е мястото да разкажа една кратка, но много поучителна история: на единия от концертите на U2 в Амстердам през юли отива група българи, сред които и момиче, закупило си билет от „познат” във Facebook. За голямо нейно разочарование, не е допусната до стадиона, тъй като... номерът на нейния билет е анулиран. По всяка вероятност, въпросният „познат” е поръчал билета по интернет, но е излъгал, че не го е получил, за да му изпратят нов...

Нашите билети обаче са ОК и влизаме. Посрещат ни момичетата на BlackBerry (основен спонсор на '360˚ Tour'), за да ни демонстрират продуктовата гама смартфони. Техните четириколки се оказват не по-малко атрактивни. Има и щандове с оригинален мърчандайз на U2, но цените са доста солени – тениските започват от около 30 евро!

В 

Излизаме на терена на 'Максимир' малко преди 20 ч., стадионът е почти пълен. Първото нещо, което виждаме, е огромната сцена с вид на четирикрак паяк (или космически кораб?), с огромен екран под формата на пресечен конус. Там вече свирят Snow Patrol, едно от големите открития на британската сцена за последните три години, въпреки че съществуват от средата на 90-те. Много приятен и мелодичен рок, перфектен звук, много добри вокали и сценично присъствие на Гари Лайтбоди. Едва ли е случайно, че именно те (със северноирландски корени) са избрани да подгряват U2. Момичетата около мен са впечатлени и много ги харесват, особено след изпълнението на може би най-големия им хит, 'Chasing Cars'. За съжаление сме изпуснали другата подгряваща банда, The Hours, и то не по наша вина – началният час върху билетите е 20:00.

В 

Snow Patrol слизат от сцената към 20:20 ч. Сега имам време да разгледам стадиона – на пръв поглед учудващо малък за концерт на U2, вероятно с размерите на софийския 'Локомотив',  но за сметка на това с трибуни от всички страни, като две от тях са на два етажа. Всичко е почти пълно, като на терена продължават да прииждат хора и да се бутат между нас – имам усещането, че организаторите са продали повече билети от необходимото!

Няколко думи и за самата сцена – както Боно по-късно ще обясни между песните, това е техният „космически боклук” (space junk),  който ги отвежда където си поискат, но най-важното – доближава ги до феновете. И наистина, зрителите виждат всичко, независимо къде се намират, оттам и името на турнето: '360˚'.

Концепцията не е нова – Def Leppard я използват в края на 80-те за турнето 'Hysteria' и успехът още тогава е феноменален. Честно казано, комерсиалният ефект също не е никак малък – повече продадени билети, повече приходи за групата.

Точно в 21:00 от колоните тръгва 'Space Oddity' на Дейвид Бауи – “Ground control to Major Tom…”. Космическият кораб на U2 започва да свети и да пуска дим, публиката изпада в еуфория. Боно кипи от енергия, демонстрира боксови финтове и заедно с Адам, Ди Едж и Лари бързо забиват четири песни от новия албум, сред които е и първия сингъл, 'Get On Your Boots'. Всичко се вижда и на големия, 360-градусов екран. Сцената не се върти, но за сметка на това два моста се движат в различни посоки. Следват 'Beautiful Day' и 'Elevation' (всички скачаме), след което Боно благодари на всички, дошли в Загреб от различни страни в тази „величествена земя на хиляда острова”. Следващата песен посвещава на всички в този регион, „чиито горещи сърца са били разбити от студени идеи” (колко добре казано) – започва 'One'.

Светват хиляди телефони, текат сълзи, цялата публика пее. Малко по-късно Боно честити рождения ден на Ди Едж (всъщност роден на 8 август) и му посвещава 'Stay (Far Away So Close)'. По-късно ще има наздравици с шампанско.

След поредица от предимно по-нови песни, U2 забиват класическата тройка 'Sunday Bloody Sunday', 'Pride (In The Name of Love)' и 'MLK'. Публиката е в екстаз. Следва прочувствена реч от Боно за демократично избраната лидерка на Бирма, Aung San Suu Kyi, която е прекарала голяма част от последните 20 години под домашен арест. Говори за равнопоставеност и граждански права. В нейна чест посвещава 'Walk On' и още с първите акорди на песента, на сцената излизат хора, носещи маски с нейното лице. Следва видео реч на легендарния южноафрикански активист и носител на Нобелова награда за мир, Дезмънд Туту, записана специално за турнето '360˚'. Посланието е – промяната зависи от нас самите!

В 

Последната песен е 'Where The Streets Have No Name', но публиката, дошла от целия Балкански полуостров, естествено не се задоволява само с това. Следва бис от три парчета, сред които и по-различна версия на 'With Or Without You'. След малко повече от два часа този уникален концерт завършва и всеки си тръгва с частица от посланията на U2, най-голямото от което може би е ЛЮБОВ. Да си призная, дори и аз се размекнах (а-хаааа, бел.ред.) и чак ми се прииска да прегърна всички навлеци около мен, които безпардонно се бутаха или най-нахално заставаха пред мен. 

Наскоро се появиха публикации, че U2 са едва ли не мошеници, яхнали каузата за опазване на околната среда. Един от аргументите беше, че емисиите вредни газове, които групата ще натрупа за турнето '360˚', се равняват на космически полет до Марс и обратно. Дори и така да е – кой, по дяволите, иска да ходи на Марс? Напролет ще засадя дръвче!

В В 

СЕТЛИСТ:

Breathe
No Line On The Horizon
Get On Your Boots
Magnificent
Beautiful Day
Elevation
One
Until The End of the World
Stay (Far Away So Close)
Unknown Caller
Unforgettable Fire
City of Blinding Lights
Vertigo
I'll Go Crazy If I Don't Go Crazy Tonight (Remix)
Sunday Bloody Sunday
Pride (In The Name of Love)
MLK
Walk On
Where The Streets Have No Name
--------
Ultraviolet
With Or Without You
Moment of Surrender