SONISPHERE BULGARIA - DAY 2

23 June 2010
news page

SOFIA ROCKS 2010 - Powered by Sonisphere - DAY 2

RAMMSTEIN, Manowar, Alice In Chains, Stone Sour, Skre4
23.06.2010, стадион 'Васил Левски', София

текст: Георги Бакърджиев, снимки: Елена Ненкова и др.

 “Всеки е свободен да слуша, каквато музика си иска!”
В 
“ Всеки е свободен да слуша, каквато музика си иска!”

Това кънти в главата ми, когато се събуждам. Благородно пожелание, но го изгонвам ефикасно - пускам силно ‘Seasons in The Abyss’ - 
Close your eyes, look deeeeeep in your soul ….мдааа, първият ден на българския Sonisphere се оказа супер як, но в организма ми се е задържало основно усещането за SLAYER ...step outside yourself  and let your mind go...

Сряда ранен следобед е – редно е да се настройваме за Епизод 2. Бича лицеви опори и мигам интензивно – нещо ми се струва, че всеки момент ще чуя от булеварда отдалечаващ се набримчен високоговорител:  Циркъ ви учаква, ще имъ животни и еквилибристикъ, сладулет и миститшни шашмииииие...

Просто усилвам – An execution, a sadistic ritual….

Душът ражда просветление - източно-германският ЦИРК, планиран за край на вечерта, вместо с бус - вече е дефилирал през булевардните сайтове с подробни снимки на актьорите из фолк бардаци. Дас ист бомбастик, йааа? Хубава е София, ей!

RAMMSTEIN
снимка: Ясен Немски

“Всеки е свободен да слуша, каквато музика си иска!” – бегай бе.... As you go insaaaaaaaaane....Тичам по стълбите сбутвайки на входа две лекета от подфирма на топлофикация  - лепят формуляр с дребни букви, за да не се чете от напреднали с годинките. Дали да не поритам?

Мисълта ми е прекъсната от по-дебелия, наконтен с наивен шърт на Manowar. Тупвам грижовно купчината бели кожики от рамото му и водя разпита с респектиращ гърлен бас: “Ще ви видя днес на линия, нали момчета?”

“Там сме бац, още 4-5 входа и палим към стадиона, не мож...” - преди да е завършил изречението, аз вече паркирам в максимална близост до ‘В. Левски’ и душата ми изпиуква заедно с алармата – сещам се, че днес няма да се подлагам на слагане на гривни.

WILLIAM DUVALL

Вече съм в стадиона, удивен от големия брой хора в 15:10 - явно гривните наистина са били голямото зацикляне вчера. Ще пропусна Skre4, поради организираното общуване с ALICE IN CHAINS. Няма какво да ги питаме – всичко е ясно:

1. Лейн Стейли умря; 
2. Новият Дювал е супер яко попадение и съответно...
3. Албумът е велик.

Остава само ЕДНА НЕИЗВЕСТНА – дали наистина и днес ще звучат толкова мощно на живо, както твърдят всички присъствали на концертите им до този момент. Това определено не е въпрос за пресконференция, а въпрос на време – ще ги видим след малко.

Приветливи са - излъчват стабилност. Само преди 18 часа ги видяхме, да си пробиват скромно път в тълпата, за да гледат Metallica, но не питаме, дали са ги харесали, защото отговорът е ясен. (Трухийо е близък приятел на Кантрел и свири в последния му солов.)

STONE SOUR

В 16:45 вече скандирам STONE SOUR пред сцената и Кори Тейлър открива с ‘Mission Statement’ - пилотната песен от бъдещия нов албум. Не е зле, но чакам познатия материал. Ал. Бояджиев изниква точно до мен и в паузата с две думи разказва поучителна история за новото делко на поостарялото му Audi, сменено след 3-дневни авантюри чак преди малко.

Плача, но се сещам за риданието на Кори при смъртта на басиста на другата му група Slipknot преди няма и месец. Преглъщам засрамен от нашия битовизъм, а Ал. Бояджиев подчертава силно променения вид на Рой Майорга. Вярно, че в Soulfly беше с къса, щръкнала, многоцветна коса, а сега е с дълга черна и носи шапка.

ROY MAYORGA

“Абе, нали първо той смени Игор в Sepultura, когато и той напусна? ” – демонстрирам уважение...

“Да, ама аз го следя това куче още от Shelter и Nausea – жесток е!” – компетентно ми затваря устата водещият на ‘Panick Attack’, а аз потривам ръце, защото знам, че мога да изкривя думите му в този текст, както си искам. След съвместния ни репортаж за първия ден, сега “шефа” е натоварил основно МЕН, а Ал.Бояджиев ще ме надзирава и луксозно ще си гледа шоуто без ангажименти. Това урежда всички страни чудесно! Особено пък MANOWAR, защото менторът ми този следобед не ги цени. 

Опитвам се да го питам, дали DVD-то на Last Hope наистина ще излезе докрая на месеца, но той спира въпроса ми в зародиш и сочи Кори, който е взел китара и пее сам ‘Through Glass’. Накрая Майорга вкарва барабани. Жалко, че Ненкова едва ли снима този силно емоционален момент, защото по правило им разрешават да щракат само по време на първите 2-3 песни, а ние сме вече на 6-тата. В продължение на следващите 3 се чудим, дали ритъм китаристът Джош Ранд е сложил фланелката на MANOWAR само от хумор или наистина е вярващ?

КОРИ дълго и убедено говори, как STONE SOUR ще направят всичко, “ама наистина възможно да се върнат за самостоятелен концерт в България”, когато на мен ми става ясно, че няма да изсвирят любимата ми Pinkfloyd-овска ‘Silly World’, защото бандата засвирва пирона '30/30–150'. Аре чао!

JOSH IS A WARRIOR

Стадионът все още е наполовина празен или наполовина пълен – зависи от философската ти нагласа. Аз подозирам, какво ще се случи, когато ALICE IN CHAINS се качат на сцената и затова ми се струва, че максимален брой хора заслужават това. Случващото се в следващите 60 минути обаче изпреварва и най-смелите ни очаквания. Иде ми да поръчавам шампанско в кофи за всички.

Сиатълските легенди не са излишно фамилиарни и не демонстрират грам помпозност - вместо това светкавично ни отнасят на друга планета още с първото “Aaaa....” на ‘Them Bones’.

Не преувеличавам в никакъв случай -ТОВА е групата с НАЙ-ДОБРИЯ ЗВУК и за двата дни на фестивала.
Браво и на хедлайнерите RAMMSTEIN - противно на METALLICA - те не третират тези, които свирят преди тях, като крепостни селяни и не им ограничават звука. В този втори ден на фестивала, общият саунд е с поне 50 % по-силен! 

ALICE IN CHAINS

Никога не съм имал шанса да гледам AIC на живо с оригиналния Лейн Стейнли, но освен че новият Дювал  е потресаващо добър, старите класики просто звучат 1:1.

Пиян маргинал със сако на стажант в пловдивска рекламна агенция опитва да изцвили "Алииис ху дъ фък ис Алииис"...- кратък смях известява неговата безпомощност. Но не всички се засмиват.

Джери Кантрел е божествен китарист, който продължава да подпира с втори глас водещите вокали. Басът на Инез е покъртително масивен и изпълва целия стадион до най-задните редици.  

CANTRELL

“Тук говорим за 4-ма магъосници, които без помощта на специално осветление, пироефетки, екип-армия зад сцената и каквито и да било други помощни средства, успяха да ни върнат към есенцията, основната идея на музиката – чисто и неподправено въздействие.” – диктува ми авторитетно Ал. Бояджиев и аз запаметявам дума по дума.

Ненкова ни информира, че отдолу на китарата на Катнрел пише “TIRED OF THE SAME OLD SHIT?” (експертизата ще го потвърди), но ALICE IN CHAINS знаят, че маниакалните фенове в публиката ще искат и стари неща, така че без свенливост – ДюВал се справя с парчета от трите албума без него, украсени с двата хита от новия (крайна равносметка).

Всичко това минава неусетно и след ‘Rooster’ започваме да обсъждаме един през друг с неслучайни партньори, че “щастливи са тези, които могат да гледат тази група в клуб или в по-малка зала! Да се усети още по-добре тая нечовешка енергия и дух!“...

ГАЛЕРИЯ ALICE IN CHAINS, STONE SOUR, Skre4.

MANOWAR KILL

Следват дълги 40 минути сценично суетене. Тълпа предубедени към MANOWAR заявяват, че си тръгват.  Тази група определено разделя народа ни - едни се кълнат в тях, другите им се присмиват. Първите кълнат вторите - те пък им се подиграват. От това обикновено печели третият – в случая – MANOWAR!

 “Всеки е свободен да слуша, каквато музика си иска!”

MANOWAR

“Аз горещо ценя усилията на тази група и вярвам,че следващия път ДЖОУИ и ЕРИК ще дойдат с “кубратови опашки. Не искаме от тях да слагат пояси с пищови и калпаци, а да почетат символа на войнска българия! Тогава наистина и последните бариери в сърцето ми ще се отворят.” – развълнуван споделя вече по средата на програмата популярен журналист от централния печат. Звукът обаче нещо не е наред. Колоните изглеждат впечатляващо, но озвучителят на групата не се справя.

SOUND

Ееее, браво - ДЕ МАЙО произнася реч на български! В ухото му май се вижда слушалчица - мигар някой му диктува и го напътства? Най-вероятно финансовият ни министър бърза да му съобщи лично, че го освобождава от данъци, поради  принос към културния живот и е поискал нетърпеливо директна телефонна линия, а ДЖОУИ го слуша любезно, но не прекъсва шоуто, защото парите не са всичко.

Това е, защото няма начин да е слухов апарат след рекордите за ‘най-шумна група в света’!

"Е, сега трябва да ни доовлажнят с ‘Татко’" - крещя разпалено и съм възнаграден от няколко гивмифайв, и гора от ръце, но групата засвирва кавър на ‘Heaven & Hell’ след топли думи за Дио и починал роден Manowar фанатик. 

Краят ни изненадва адски неприятно, защото сме се приготвили за повече! Мого повече! Ревем за още – не става! Нисък примат споменава ‘Комисията за защита на потребителите’ – подритваме го към тъча, прилича на провокатор. Пищи, че "слушал Judas" - започват да го опипват за микрофони.

RAMMSTEIN

“България е велика държава!“ – на място се материализира Ал.Бояджиев, повтаряйки без да иска думите на Дж.Демайо и в този миг лъсва сцената - покрита с черен плащ, под прикритието на който сръчни германци построяват на практика изцяло нова сцена за 35 минути. Нови декори + апаратури + осветление.

В 21,20 представлението започва –  черното покривало рухва, но на негово място се люлее ново, с цветовете на немския флаг, ала след още 20 секунди и той пада и започва истинското шоу. Пълна програма – звук, ритъм, пиротехники, огън, изкуствен фалос, хитове, разходка с лодка (надуваема) върху главите на зрителите и отново български знамена и наша родна реч. 

През 2001 откриваха за AC/DC в Прага пред 30 хиляди освиркващи ги(предимно) чехи. Пламъците им изглеждаха нелепо на светло. Вестниците ги наричаха или нацисти или педали или и двете...

Но тук, в заключтелните моменти на българския Sonisphere - RAMMSTEIN са грандиозни и страшно убедителни. Циркът в най-висшия смисъл на това изкуство! Без палячовщина и бутафории – уникален професионализъм.

След това, фестивалът свърши!

Вече извън стадиона - паркиран ефектен специализиран автомобил подсеща ВАЖНАТА ПОУКА - “Всеки е свободен да слуша, каквато музика си иска!” 

Животът е твърде кратък...

ГАЛЕРИЯ MANOWAR, RAMMSTEIN

ПОСЛЕДЕН КУРС 

В 

Source: