SPIRIT OF BURGAS 2010 - DAY THREE

16 August 2010
news page

SPIRIT OF BURGAS 2010 - THE PRODIGY, SERJ TANKIAN, JACK DANIEL'S ROCK STAGE and many more

13 - 15.08.2010, Бургас, централен плаж

текст: Васил Върбанов, снимки: Данкиша, Dee Dee, Spirit of Burgas и др.

ДЕН ТРЕТИ - НЕДЕЛЯ

Най-после, истерията ‘Джони Деп – тук ли е или не е?’ обхваща и жените в нашето обкръжение. Опитвам се да разведря с разказ за Кирил Маричков, който при някои от импровизираните си политически сказки в рок радио Тангра в средата на 90-те, стъпваше досущ, като Граучо Маркс, но това само утежнява ситуацията.

“Добре де, тук ли е или не е тук Джони?”

“Агентката му се била обадила оня ден да поиска три паса за фестивала.” – се обажда някой. Мърдам драматично с вежди като Граучо – никой не ми обръща внимание.

Оказва се, че от Общината са внедрили в новия хотел ‘Приморец’ агенти под прикритие, които регистрирани, като гости на хотела, си съсипват кръвното с кафе след кафе в лобито, в очакване звездата да се появи и да го щракнат за доказателство. Положението става все по-филмово. Дони Браско...

Това всъщност е новият хотел, отцепил основна част от градината от фестивалната зона. Затова тази година, уви, няма Салца сцена. 

Така или иначе отиваме натам, за да се срещнем със СЕРЖ ТАНКЯН, но на входа ни спират двойка скокливи портиери. Не им било разрешено да ни пуснат още. Мерките са засилени, вероятно поради ДЖОНИ.

GIRLS GIRLS GIRLS

Единствено Азсъмилиана Бойчева прониква, маскирана като Мерил Стрийп. На Краш & Еди им отнема половин час, докато открият 10-те разлики, но вече е късно. В лобито се натъкваме на шепа футболисти на ПФК Левски, които са намерили най-неподходящото място за уединение преди мача си с местния Черноморец.

Съобщавам на Гара Дембеле на автентичен френски, че феновете на отбора искат на домакинските мачове да се пускат откъси от ‘Gotta Go’ на Anostic Front, заради ‘Гара Гара Гол’ и той се радва, но няма да вкара нито един тази вечер.

Приключвам несвойствените ми разговори за футбол, защото Танкян вече се усмихва на входа.
Емблематичният вокалист на System of A Down се прибра на прохлада в хотела веднага след звуковите проби на Главната сцена.

След бърза неформална среща с кмета на града, СЕРЖ споделя специално за любимото ви рок радио, че въпреки че от пет години има новозеландско гражданство, се чувства гражданин на света и слуша с интерес музика, която се прави в най-различни държави.

СЕРЖ ВЪРБАНОВ

"Чувал съм за този фестивал от моя добър приятел Били Гулд, с когото се видяхме преди няколко месеца. Разбрах, че с Faith No More са свирили на Spirit of Burgas 2009 и са били впечатлени от публиката."

След това, СЕРЖ споделя подробности за предстоящия си нов солов албум, коментира кандидатурата на Турция за Европейския съюз, като не пропуска болезнената тема за арменския геноцид. Живее в Нова Зеландия, защото това е едно от последните места на земята, където хората се грижат за чистотата - ползват алтернативни източници на енергия и освен това няма змии. Това обяснява и защо Джаз от Killing Joke също живее там, а и Антъни Кийдис от RHCP имаше къща.

Танкян се информира, какво ново около KULTUR SHOCK, които познава добре, не само защото се издават от фирмата на Гулд, но и защото бяха определени за ‘Балканските System of A Down’. Разделяме се с приятелски пожелания за приятна вечер, аз тръгвам към сцената, а

Азсъмилиана остава да дава автографи на почитатели на ‘Изборът на Софи’ и ‘Мостовете на Медисън’.
Нашият бекстейтдж продължава да е АДСКИ гостоприемен. Спонсорът е доставил нова партида гориво, отдавна сме превивишили лимита (5 пъти), като този път разполагаме дори с еднолитрови бутилки. Мамо!

VRANI VOLOSA

Вечерта стартира с VRANI VOLOSA и публиката навлиза в своя неделен трип.

Вокалистът Ицо услужливо произнася името на групата, така че случайно колебаещите се разбират, че ударението е накрая – ВолосА. Гласът му плува в леко различна от музиката тоналност, но феновете подкрепят.

Универсалният роуди Мицата изниква с молба за “малко тиксо” и вече нямам съмнение, че го ползва за кола маска. Скривам откритието си, защото виждам Насо Русков, който пощипва по бузите Максим, временния барабанист на SMALLMAN.
Оригиналният бил в Щатите, а Насо ме информира, че познавал Макс от дете. Сигурен съм, обаче, че дори не подозира, че той свири основно в Mental Architects  - групата, спечелила първия конкурс Jack Daniel’s Battle of the Bands 2008.

SMALLMAN

SMALLMAN наистина разцепват! Едно от най-силните неща на целия Spirit of Brugas 2010. И не само защото ползват гайда. Убийствен имидж, но и зверски саунд. “Чуй тази ниско настроена китара, от всеки акорд извират дракони!” – пали се нашият озвучител Бохата. Дяволски прав е...и колко картинно.

KULN

КЪЛН не бързат, но добре знаят, че скоро всички, включително и самите те, ще се отправим в посока Главната сцена, за да проверим формата на ТАНКЯН.

Ясно е, че няма да има нито една песен на SOAD, но пък за сметка на това използва на моменти музиканти от Оперно-филхармоничното дружество в Бургас.

Кандидат-студент рецитира “Изгнаннико клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик...” – продължението ми убягва, удавено в истерията на ‘Еmpty Walls’.

Харесвам ТАНКЯН и ще се наложи да отбранявам тезата си пред няколко нападателни пуристи, за които соловите опити на вокалиста са “пълна скука”. Не настоявам – всеки има право да слуша и харесва,  каквото си иска. В случая, аз съм доволен, те не – познай, кой е в по-изгодна позиция?

SERJ

JACK DANIEL’s РОК АРЕНАТА се съживява от FYELD. Ударно и постоянно, тази група расте с всяка изминала година. Те са последната тежка музика в нашия афиш и феновете добре знаят това.

На ‘40 Days in The Desert’ вече започват да се надигат призиви за ‘Още - Още’, но на вокалиста Боби внезапно му става лошо. Уговорили сме се за по-дълг сет, поради задаващото се принудително закъснение на BFC накрая, но Боби просто не може.

Тичам презглава към медицинския пункт и извличам лекар от линейката. Не прилича на д-р Рос, повече на д-р Грийн и слава богу – така успяваме да стигнем за секунди до нашия бекстейдж. Мери кръвно и препоръчва почивка. Изглежда пациентът ще живее. Тенк ю пийпъл.

FYELD

Бекстейджът ни е адски гостоприемен – разбирате какво имам предвид! O’CASAN вече са в играта. Триото от Нортхамптън е изкарало 2 луди дни и то не само в гостоприемния ни бекстейдж, сред трудолюбиви български музиканти и сценични работници, но и са се гмурнали в магията на Созопол и свободата на прилежащите къмпинги.

Луди и млади, те черпят с пълни шепи от живота.

На сцената разцепвят с кристално чист звук, академино владеене на инструментите, безупречни тройни вокали. Чуден кавър на POLICE, след което, естествено – ‘When You’re Aroud’ – от върховете на нашия Tuborg Top 40.

Познати от големи рекламни агенции с изумление ме питат “Откъде ги намери тези? Страшни са!”  Правя се на интересен – сумтя тайнствено, но жестикулирам истерично. В момента съм героинята от филма ‘Пианото’!

O'CASAN
O'CASAN с член на екипа си - зад сцената

FRIENDS
Универсалният роуди с Яшо от Д-2, обезкосмени гостоприемно - бекстейдж на Jack Daniel's Рок Арена

Насо Русков вече драйфа обилно, за да ме вкара в друг филм – ‘Guest House Paradiso’. Къде ли е ял радиоактивна риба? Аааах тии...

След това има достатъчно време да възвърне самообладание, защото на съседната сцена Васо Гюров твърдо отказва Ревю да започнат, преди Gorillaz Sound System да завършат. Бойчева отбелязва, че Гюров напомня силно на Джони Деп и май оттам е настъпило объркването. 

Трябва да изчакаме Даката, който свири и в двете групи. Най-после барабанистът притичва, но удължената пауза е провалила плана ми, точно когато BABYFACE CLAN се качват, в колоните да звучи ‘Татко’ на MANOWAR. Инжекция адреналин.  Нищо, следващият път.

BFC

BFC закриват тържествата със супер енергичен сет, в който силно впечатление правят и 5 нови песни, 4 от които се изпълняват за първи път на живо. В сетлиста по-долу не е отбелязан само куплет и половина от ‘I Would For You’ на Jane’s Addiction – изсвирен по средата:

Magnifying Glass
E-Misery
Classic
The Twins
Wrinkles
Strike
Bomb-Filled Bouquets (Dropping)
Hip Swindlers
(You're All) Whores
The Robot
EU Tango

Голямо скачане пада. Даже охраната вее ръцете горе ‘Индаеее Индаооооо’...Музиката наистина сближава. 

КЛОУНИ

Отново се прибирам в 4 сутринта в хотела. На сцената остават екипите да пакетират. На другия ден в колата, в отсечката на смъртта осъзнавам, че ние само си играем на фестивал. По средата сме на едно наистина Синьо лято. Иван Вълков е Чанкете...

ГАЛЕРИЯ 3

ДЕН ВТОРИ + ГАЛЕРИЯ 2

ДЕН ПЪРВИ + ГАЛЕРИЯ 1

SINIO LIATO

Source: