A-HA
27.11.2010, Wembley Arena, Lodon

words byВ Ivan Drandiiski, photo: Ivan Drandiiski

Всичко завършва там, където започва преди 25 години. През 1985, три момчета от Норвегия пристигат в Лондон със своите музикални идеи и надеждата, че тяхната музика ще бъде чута… И успяват!

Още с дебютния си албум ‘Hunting High And Low’ достигат №2 по продажби във Великобритания, №1 в Норвегия и №15 в Америка. За времето на последвалите 25 години A-ha стават третата най-продавана група от Скандинавия на всички времена, след ABBA и Roxette.

И ето че идва моментът, в който този успешен път свършва и всеки от групата решава да поеме своя собствена посока, но преди това A-ha си определят една последна среща с феновете.

Турнето ‘Ending on a High Note’ преминава при огромен интерес и завършва в Лондон… Почти!

Остават само още 3 концерта в родния град Осло, които ще бъдат заснети за DVD и след това A-ha остава в историята…

Ето ни и нас, отново интересна компания, която ползва повода да види този концерт и покрай него да прекара един весел уикенд в Лондон.

Тръгвайки от хотела към залата, откриваме нещо много интересно. Точно обратното на българските традиции, нито едно такси не иска да ни качи, тъй като Уембли е „много далече” и на шофьорите не им се кара до там ?!?! Накрая се спазаряваме с един да ни закара поне до Baker street, a от там продължаваме с метрото.

Заради транспортните затруднения, пристигаме за последната песен на подгряващата група. За нея научаваме само, че е от братска Америка, но песента която чуваме, не ни кара да се поинтересуваме повече.

След стандартния Set Change от 30 минути, на сцената излизат A-ha. В следващите 2 часа се наслаждавамеме на перфектен звук, красиво осветление и мултимедия и изключително изпълнение от страна на музикантите.

Мортен Харкет (вокали), Пал Ваактаар (китара) и Магне Фурухолмен (клавири) са подкрепени от един барабанист и един мултиинструменталист, който свири на всичко от което се появява нужда.

Като човек, който има влечение към барабаните, се изненадвам от титаничния звук на семплия сет, който е пред очите ми и това ми помага да преодолея липсата на Пер Линвал, който свири барабани в A-ha до 2007 година.

Гласът на Мортен е в страхотна форма и много скоро става ясно, че това е един от великите концерти, на които присъстваме на живо.

Признавам, че в последните години не следя творчеството на A-ha, но за цялата вечер има само една песен, която не съм чувал, което означава, че наистина имаме 'The best of...' сет.

Не отсъства и акустична част изпълнена само от оригиналната тройка.

С всяка следваща песен се усеща, че и тримата от групата преживяват момента и осъзнават, че са близко до края, който те самите са решени да сложат.

Това ме кара да повярвам, че в този момент те наистина са решени да оставят A-ha в историята, но оставам с надеждата, че споменът за това последно турне ще остане достатъчно дълго у тях и някой ден ще ги накара да се съберат отново…