5 ГОДИНИ ТАНГРА МЕГА РОК
KULTUR SHOCK, Черно Фередже

06.04.2011, Парти център '4 КМ', София
текст: Ивайло Александров, снимки: Елена Ненкова

Не концерт, а ритуал! "Копеле, снощи бяхме някаква езическа сбирка, еби му майката!”, хъхри един приятел в слушалката, още замаян от горещата вечер в Парти Център 4КМ. Веселата чорба от пънкарска цигания, блъскащи се хора, обилно и постоянно заливани с алкохол, крясъци, свиркане и песни е полепнала по тялото и ушните ми миди и днес не ме търсете. След такъв концерт трябва да обявяват всенароден почивен ден, защото единственото, което искаш да правиш, когато се събудиш и разтриеш синините, е да излезеш навън, да пиеш на слънце с приятели и да слушате тези сърдечни песни до амок.

От два дни се подготвям за концерта. Усещането за изригване на вулкан къкри дълбоко в стомаха, а албумите на Kultur Shock, които слушам постоянно само палят огъня допълнително. За четвърти път им е и знам много добре какво да очаквам. И въпреки всички подготовки, по време на концерта вия от радост и градус. Пости ли? Нека ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ ви обяснят за тях.

В 

Агро-алко шайката подкарва купона към гара „Веселие” малко след 8 и след това начало никой не може да спре влака. Песни, които знаем от купони, от концерти, от махмурлясали утрини и деградантски вечери, от плажа и китари, от сцената на Фенс заливат около петстотин души в голямата зала на парти центъра и така нажежават атмосферата, че трябва да си пийнеш.

Отпред, където сме се наврели, всеки размахва чаша и бутилка и реве кръчмарската поезия за Коста, Пена, майките, бащите и прилежащите им полови белези – въодушевено, с патос, блясък в очите и спирт в гърлата.

Тримата юнаци и крехката им другарка леят простотия със същото желание, с което изливаме спиртното съдържание в търбусите си и явно и на тях им е толкова весело и топло, колкото и на нас. Толкова, че Малък Тошко се разхвърля по гащи, а на Фънки темето му святка под прожекторите. Повече от половин час вием аграрно с ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ и те ни оставят не загряли, а подпалени за основното ястие от менюто.

KULTUR SHOCK. Четвърти път. За петия рожден ден на Тангра Мега Рок. И още четири по пет пъти да свирят за нас, пак ще са ни малко. Още докато излизат един по един на сцената в притъмнялата зала, викаме възторжено в поздрав за всеки от тях. И почти не чуваме началото на “Mujo Kuje”. Защото си крещим в ушите.

Джино и компания удрят един шамар в посока истерия и вечерта изригва с непостижим за други градус. Шарената банда свири както винаги – сърцато и като за последно и е невъзможно да не избухнеш във фолклорния балкански пънк на музиката им. Посрещаме тела, които летят хаотично около нас, вием с Джино, дирижирани от цигулката на Парис Хърли, куфеем до вратен откат под тежките рифове на Валери и няма сила, която може да спре всички тези няколкостотин души в следващите два часа да се забавляват, да пият, да крещят, да се смеят, прегръщат, бутат и вилнеят.

И атмосферата не е като на концерт. Не е и като на купон. Нещо много по-първично, изначално и споделено е. Че и на кой друг концерт или купон, докато незнайни другари носят парещото ти тяло над главите си, а портфейлът с току що прибраната заплата и всички документи се изсипят някъде в мелето, никой няма да прибере нищо, а след двайсетина минути човек ще изскочи на сцената, развявайки зеленото калъфче и ще ти го върне непокътнат? А?

KULTUR SHOCK свирят незаконно силно, звукът е така пипнат, че влиза не през ушите, а през порите и танците не спират нито за момент. Потни и голи хора скачат един върху друг и пеем заедно с групата, която не спестява песни от нито един албум. Джино отново вади тромпет и издухва скуката, ако изобщо е останало такава. “Don’t Shoot Me”, но ни разстрелват от упор – безболезнено, но категорично. “Cho Ko Ko” и “Tutti Frutti” будят циганина и номада, които дремят във всеки и оттам насетне той поема контрол над вечерта.

Сетлистът е пренебрегнат бързо, след като изстрелват всички песни от него. Цигулка, китара, тромпет, бас и барабани гърмят в пулса на стотици купони, сватби, погребения, трипове и сбивания и единственото, което можем да направим е да се отпуснем в прегръдката на музиката и да слеем в качамака на тържеството.

Докато се блъскам, стиснал полупразната бутилката, виждам само ухилени лица, които греят не просто от усмивките си, а от вътрешния огън, подклаждан от KULTUR SHOCK и тази вечер обичам всички и разливам алкохол, настроение и крясъци като за последно. Някой тиква манерка в ръката ми, течността изгаря приятно хранопровода, след това тенекията каца в протегнатата от сцената ръка на Джино, когато групата се връща за поредния си бис и пеем песни за хашиш и мастика, обменяме генетичен материал от потните си кожи, прегърнати, подивяли, първични и щастливи. И концертът не свършва.

Преспал съм, къпан съм, а в ушите ми още отекват крясъци „Хайдееее!” Честит ни рожден ден! Благодарим ви, че празнувахме заедно. Довечера продължаваме със Sick of it All." Идвате ли?

непълен сетлист