MANU CHAO LA VENTURA, The Pomorians
14.04.2011, зала ‘Фестивална’, София

текст: Биляна Бонева - Биби, снимки: Елена Ненкова

Ден, след неочаквания априлски сняг в София, вълнението е очаквано.

Явление като МАНУ ЧАО не идва всеки ден у нас. Всъщност, ако трябва да сме статистически точни – веднъж на 9 години. Засега! Защото с експлозията на концертната индустрия и в България – нищо чудно да видим този изключителен музикант отново скоро. А защо не още това лято в Бургас?

Племенно сборище на плажа, под открито небе и всевиждаща луна, ми се струва някак дяволски подходящо, защото опитът ми показва, че МАНУ ЧАО е от този тип персонажи, които умеят удивително добре да владеят масите. 

“Solo voy con mi pena
Sola va mi condena
Correr es mi destino
Para burlar la ley
Perdido en el corazon
De la grande Babylon....”

Ще докажат тезата ми 3500 души в зала ‘Фестивална’, които ще съпровождат като един магнетичния певец няколко часа, след моите размисли, а институтът ‘Сервантес’ трябва незабавно да настигне концертния автобус на Ману Чао по неравните балкански пътища, по които е тръгнал след шоуто, за да му връчи специален медал за популяризиране на испанския език сред българското население.
Ако не са се сетили да го направят още на място – в залата.

Не липсва и политически интерес към ‘Концерта на година’, както го определят мнозина, като източник, близък до организаторите от Loud Concerts ме информира, че в последните 24 часа преди старат на шоуто, в офиса им звънят от “най-високо ниво” с настояване за “покани”. Организаторите показват достойна пънк твърдост!

Не трябва да се забравя, че воден от своите “леви убеждения”, артистът е разпоредил, в никакъв случай да не се пускат повече от 3500 билета, независимо, че конкретната зала има вместимост от поне 6000. Билетите свършват 5 дни предварително и дори в някои лениви среди се заражда паника.

Най-после тръгвам към ‘Фестивална’, съпроводена от подвиквания на приятели – олд скуул момчета, за които "Ману Чао е прекалено чакарака – истинският пънк си беше Mano Negra и вече не е същото" и завист на далечни приятелки, които в крайна сметка са останали без билет.

Крача по баира към ‘Фестивала’ в ритъма на онова хипнотично ‘пиуууу’, завладяло всеки БГ къмпинг и “барбекю на теферич” в началото на века:

“Me gusta marijuana, me gustas tu
Me gusta colombiana, me gustas tu
Me gusta la montaГ±a, me gustas tu
Me gusta la noche, me gustas tu...”
Всъщност владее съзнанието ми от няколко дни....

“Ще видиш, че това е концерт изцяло за момичета!” – в главата ми изплуват (при гледката на първия ред пред сцената) думите на Васил Върбанов в студиото на радиото, когато ми обясняваше, защо самият той ще пропусне. 

Точно в 20:00 лампите угасват и THE POMORIANS излизат пред публиката. Тя все още не е в своята цялост, защото мнозина очевидно се задържат пред сувенирните стоки на хедлайнера, други по навик пропускат подгряващите. По-горещи отколкото преди 3 сeдмици на концерта на КОНТРОЛ, поморийците засвирват големия си хит ‘Обичам’ още като трета песен и призовават фенове да ги последват след това за after party в студентски град.

Сигурно е висока точка в кариерата им да свирят на сцена, украсена с голям шарен чаршаф – 7 x 4 метра, на който пише Radio Bemba. Ясно е, че всички очакваме ‘Горещия цирк’ (Circo Caliente), но публиката приема топло и The Pomorians, нищо че се реди на опашка за бира. Между другото, продават и пуканки. Личи се, че барабанистът свири и в дет метъл група (“Ламята бичи основно в Necromancer” – ме информира случаен мой познат, на който дори не му помня името) – има двойни каси и непрестанни преходи. Добре е.

Група сценични дейци пооправят сцената. Часът е 20:44:05 – цялата инсталация е напълно готова за МАНУ ЧАО. Гледала съм го 6 пъти (повече във Франция + 1 Барселона + София) и съм се убедила, че подвластен на своята латино кръв и съответно настроение в конкретната вечер, артистът може да е ААДДСККИ добър или не-чак-толкова добър.
Малцина знаят, че старият Хосе-Мануел в продължение на цели 24 месеца имаше гадже българка, но аз знам! Тази информация има значене дотолкова, доколкото може да повлече по-специално отношение към местната публика, въпреки, че за 49 години живот, Мануел вероятно е имал и други интернационални връзки.

Родната публика обаче сама си заслужава френетичния вик ‘Sofia, you’re Crazy’ от фронтмена, но това вече е към края на шоуто. То започва леко, за да избухне почти веднага и да взриви залата, която не спира да скача, пее и пляска докрая.  

В 

Някои вероятно са изненадани от камерния формат на LA VENTURA – акустична китара и вокал, електрическа китара + бас, но дори и само с това – тримата на сцената успяват да вдигат МНОГО пънк шум и да впечатлят с това, колко добри са всъщност.

Целият концерт минава, като ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ПЕСЕН – групата свири много дълги версии на парчетата, като вкарват в тях други и после пак се връщат към един основен ритъм и едан импровизация. Много интересно – Филип Тебул – барабани и Маджид Фахем – ел. китара.

Мануел си разкопчава ризата и хваща ударите на сърцето си с микрофона – публиката крещи в екстаз – “КОРАСООООООООООООООН”. Тук би трябвало да използваме клишетата: “Купонът трещи с пълна сила!”, “Пачангата е мнооого яка!” и “Публиката пощуря!” И всичко ще бъде вярно. Има и MANO NEGRA – триумфирам аз и се смея вътрешно на тези, решили да пренебрегнат концерта поради снобски причини.

Когато в ръцете ми след шоуто попада сетлистът, си давам сметка, че LA VENTURA наистина са го интерпретирали доста свободно и са правили общо взето каквото си искат, като истински анархисти. В залата до мен мирише силно на продукти на кюстендилската свобода (мароканският хашиш в Барселона ухаеше по-точно), въпреки че лампите във ‘Фестивална’ вече светят с пълна сила.

МАНУ ЧАО е едва по средата на многото си бис изпълнения. Всички греят от щастие, въпреки че предварително замисления от групата 15-минутен акустичен сет е съкратен.  Grande party – пълна еуфория.

Музикантите 5 пъти слизат и се качват на сцената и....едно и също парче.
И този път му се получи на АРТИСТА!

ГАЛЕРИЯ