DARK TRANQUILLITY, Eufobia
20.05.2011, Mixtape 5, София

текст: Ивайло Александров, снимки: Елена Ненкова

Честит рожден ден! Не на Тангра този път, но първият концерт извън празничната поредица, се оказа съвпадащ с рождения ден на вокалиста на Dark Tranquillity - Микаел Стане. Какво ще рече това?

Няколко фена, които се видяха с него и му подариха различни видове алкохол и други подаръци, трогнат певец, страхотна публика, която посреща групата с “Happy Birthday” и безкрайно раздаващи се Dark Tranquillity повече от час и половина.

На срещата с фенове, организирана от Тангра Мега Рок минути преди концерта, Микаел получава подаръци, раздава автографи, а останалите от групата циркулират напред-назад в страхотно настроение, снимат се, говорят си с хората, а на масата се трупат все повече бутилки. Логично, във вихрещия се купон, една бутилка вино дава фира и в бекстейджа се плисва червена вълна по пода.

"Да ви върви по вино!”, пожелава ухилен тип и наистина, около час по-късно, когато Dark Tranquillity вилнеят по сценичката на Mixtape 5, и публика, и група се опиват взаимно от общата си енергия.

Eufobia излизат по график, в 8 са пред нас и се впускат в повече от половинчасово олдскуул дет метъл облъчване. Момчетата съвсем скоро ще издадат втория си албум 'Cup Of Mud 2011' и явно нямат търпение да почерпят с половината парчета от него. Бандата има немалко фенове и предните редици възторжено посрещат резачките на четиримата, докато Ники, Стефан и Благо си разделят ревовете, а Иван пили мозъци с жици. Адекватен съпорт са и Eufobia си тръгват под аплодисменти, оставяйки ни в чакане на шведите.

След двайсет години и двайсет минути чакане, българските фенове най-накрая се срещат с легендарната гьотеборгска банда. Dark Tranquillity, заедно с At The Gates са виновниците за този специфичен звук в дет метъла, за вкарването на мелодични линии, китарни двугласия, влиянията от Iron Maiden, нежността на пианото и акустичната китара в грубата и първична музика.

И докато At The Gates прекъснаха за дълги години съществуването си, а In Flames постепенно направиха голям стилов завой, DARK TRANQUILLITY останаха твърдо в лоното на почерковия шведски мелодичен дет метъл и то без да тъпчат на едно място, а поемайки рискове, но никога с цел по-високи продажби. И това е една от причините, поради която имат толкова верни и истински фенове – те самите истински и верни на музиката, която обичат и свирят. Затова също концертът на 20 май беше специален, защото и групата е такава за публиката си.

DARK TRANQUILLITY излизат под синкавите светлини и ударното дуо от миналогодишния си албум – 'At the Point of Ignition' и 'The Fatalist'. Всички са в чудесно настроение, Микаел тича по цялата сцена, навежда се над нас, крещи ухилен под рижите си къдрици, а отдолу го посреща ураган от вдигнати ръце, развяти гриви и мощни викове.

Веднага стана ясно, че този концерт ще е от онези, най-паметните, които влизат, палят, държат влага няколко дни, а споменът жив доживот.

Сетлистът е убийствен, има песни от всички албуми без дебютния и 'The Mind’s I', а публиката познава и се кефи мощно на всяко парче.

В 

Видеостената зад бандата прожектира адекватен арт, свързан с песните, виждаме красивите плетеници, дело на китариста Никлас Съндин, от време на време превалява дигитален сняг, прожекторите къпят шестимата ту в червено, ту в хладно синьо, докато ни заливат с любимите 'Monochromatic Stains', 'Lost To Apathy', а долу е истински 'Damage Done' – погото не секва за почивка, самият въздух пари, издишан жадно от беснеещите метъляги, подът става хлъзгав, все едно си на зимна пързалка и хората постоянно са един върху друг, щастливо блъскащи се и споделящи емоцията. Такова горещо раздаване не може да остави безучастен рожденика и Микаел на няколко пъти се хвърля върху ръцете на феновете, които го разхождат над себе си и го връщат на сцената, доволен, ухилен и пеещ като звяр.

"Двайсет години ни чакахте и ето, че сме тук. Ще се върнем обаче и догодина”, обещава Стане. И е време за класика.

'The Gallery' изригва, избухваме и ние, а на запис долитат нежните вокали на Ева-Мари Ларсон, реещи се над дълбокия рев на кльощавия вокалист. "Страхотни сте! Няма да губим време с измислени бисове, продължаваме направо със сетлиста докрай”, развълнувано споделя Микаел. И така, без излишни паузи, Dark Tranquillity ни разтварят докрай в пълното удоволствие от така чакания концерт.

'Lethe' отново ни връща към великолепния албум от 1995, Микаел тиква микрофона пред устата на един фен за онова отчаяно “Again and again and again”, а зад него над 500 души му пригласят.

Ей тия, дребните детайли, които показват същността на нещата. Мелодичната 'Therein' от чудесния 'Projector' отново ни кара да пеем заедно, а 'Terminus (Where Death Is Most Alive)' е финалът. Завършва един великолепен концерт, една споделена и дълго чакана емоция. Но завършва сладко – на сцената се качва девойка и връчва на развълнувания певец тортата, подготвена специално от организаторите Тангра Мега Рок. Да ти е сладко, Микаел! На нас ни беше.