ACCEPT, Project Arcadia

20 October, Universiada hall, Sofia

words by Stefan Topuzov, photo: Loud concerts

Хеви метълът е уникално явление. Тази музика притежава магическата сила да изкарва хора от скучното им ежедневие на незначителни офис служители и да ги кара да се чувстват като герои, които маршируват към отвъдното в името на Родината, докато прегърнати през рамо дерат текстове за епични битки.

Търсенето точно на такъв тип изживяване събра 3000 души в софийската зала 'Универсиада' в събота вечерта. А задачата да им го предостави имаше една от групите, които са най-добри точно в това – ACCEPT.

Почти точно в 8 ч. първи на сцената обаче излизат подгряващите Project Arcadia, за които това е първи концерт с датчанина Ърбан Брийд. Той има опит като вокалист на стабилни банди от сорта на Pyramaze и Bloodbound и определено е интересно да се види симбиозата между него и българската група. От изпълнението и сценичното му поведение определено личи увереност и класа.

Другото, което личи обаче, е, че май не са имали време да репетират особено много с него. Макар и да го замазва умело, пичът обърква една-две песни, а наличието на цели два кавъра в краткия им сет ('Don't Talk to Strangers' на Dio и 'Touch of Evil' на Judas Priest) карат цялото им изпълнение да седи леко кръчмарско. А изглеждат като да имат много по-голям потенциал, особено с този вокалист...

След една не особено дълга пауза ACCEPT вече са на сцената и забиват отварящото парче от актуалния си албум 'Stalingrad' – 'Hung, Drawn and Quartered'. Обичам концертите, на които няма прекалено много подгряващи групи!
 
Две неща веднага правят впечатление при немците. Първото е умопомрачително мътния звук, в който вокалите на Марк Торнило се губят тотално. За следващите парчета нещата постепенно се пооправят, но до самия край заместникът на Удо Диркщнайдер е несправедливо заглушен.

Замислям се дори дали това не е нарочен номер в стил почти липсващия бас на Джейсън Нюстед в '… And Justice for All'.|



Другото, което веднага се набива на очи при ACCEPT, е доста семплата им сценична продукция – просто бекдроп с обложката на актуалния албум и динамично осветление, което къпе музикантите в топли цветове. Същото като в Каварна преди две години.

Това обаче не е група, която да се нуждае от нещо повече, за да въздейства на 100 процента. Всичко са здрави рифове, праволинейни, но ударни барабани, продрани вокали, които дължат повече на AC/DC отколкото всяка друга банда, за която се сещам, и припеви, в които с юнашки патос се скандира името на песента.

Добави някое класическо произведение като 'Фюр Елизe' на Бетовен, изсвирено като соло от китариста Волф Хофман, и ще си сглобил ACCEPT.

Точно такова соло чуваме преди 'Neon Nights' – една от многото класички в сета на ACCEPT заедно с 'Aiming High', 'Restless and Wild' и “Bulletproof'. От друга страна поне половината от двучасовото шоу принадлежи на парчета от последните два албума, записани с Торнило.



Преди концерта съм се наслушал на глупави изказвания как пичът имал уникален глас, но изглеждал педалски и феновете не можели да го гледат. Слава Богу, когато бандата е на сцената, българските фенове не се държат като жури на Music Idol, а потъват напълно в музиката.

Едноименната песен от новия албум, посветена на битката от Втората световна война за днешен Волгоград – една от най-кръвопролитните в човешката история – звучи просто помитащо на живо! Същото важи и за 'Hellfire', 'Pandemic' и 'Bucket Full of Hate'.

След 'Fast as a Shark', ACCEPT казват 'благодарим ви, това беше' и слизат от сцената. Никой не им вярва, защото всички са виждали сетлиста от Атина, в който следват 'Metal Heart', 'Teutonic Terror' и емблематичната 'Balls to the Wall'.



Точно така – минути по-късно получаваме и тези песни, преди групата окончателно да е раздели с публиката с поклони, развяване на български знамена и така нататък. Както си му е редът.

Когато обичаш тази музика, не ти трябва нищо повече.