BLIND GUARDIAN
Dash The Effort
16 май
зала 'Универсиада', София

текст: Ивайло Александров, снимки: Цветелин Кръстев

"And then there was silence. Just a voice from the other world..."

Не знам защо точно тази песен ми кънти още в главата след снощния концерт, но с голям кеф си я засилвам и от диска. Готово, пуснах, така е по-добре. Хм, може би защото този пасаж по някакъв наивен начин демонстрира отношението ми към BLIND GUARDIAN - глас от някакъв друг свят, към който обичам да пътувам с книги, музика и филми и без който ми е някак тихо.

23 години след като чух за пръв път BLIND GUARDIAN и 5 техни концерта по света и у нас по-късно, положението е горе-долу същото. Любима група.

Bgtsc се доказаха като най-активния и адекватен промоутър на метъл концерти у нас в последните 3 години. Безупречно организирани лайвове на хеви, траш и дет банди, винаги с онази щипка отношение, която прави събитието по специално. Готино е и винаги се усеща.

Този път специалното е конкурсът Wacken Metal Battle, който излъчи първата българска банда, която ще свири на големия немски метъл фестивал. Dash The Effort получиха и бонус наградата да открият концерта на BLIND GUARDIAN в София и забиха половинчасов сет пред все още прииждащата публика.



Бандата е млада, надъхана и на сцената са прецизни и супер енергични, което е само в плюс за тях. В музиката им се чува доста влияние от In Flames в периода между 'Clayman' и 'Come Clarity' и шепа метълкор с напълно адекватно за 2015 звучене. В редките случаи с чисто пеене Жо отстъпва микрофона на басистката Маги и им се получава, ти да видиш.

'Универсиада' не се пръска по шевовете, но близо 2 хиляди души крещят в поздрав към немската пауър/спийд метъл легенда BLIND GUARDIAN малко преди 21:00.

Бандата тази година издаде разкошния си десети албум 'Beyond the Red Mirror' и този път турнето им неминуемо стартира с отварящата и диска 'The Ninth Wave'. Албумът още ми стои в телефона и припявам с цяло гърло. Приятно впечатление - повечето хора около мен са си научили стихотворенията наизуст и минават изпита с отличен. Неприятно впечатление - доста статична публика, въпреки хоровото пеене, крясъците 'Guardian! Guardian!" между песните и тропането с крака по пода. Почти няма развяти гриви, няма подскоци, крауд сърфинг, пого на бързите парчета (а такива не липсват - още втората 'Banish From Sanctuary' прави петминутна тренировка на прешлените ми).

Умориха ли се метълите, наситиха ли се или BLIND GUARDIAN са привлекли по-спокойна публика?



Но те - те са изумителни. Страхотно свирене, стоят на сцената така, както са били там от 30 години - големи, великолепни, любими. И когато Ханзи Кюрш обяви, че концертът се записва за следващия им лайв албум, си изплюх гласа с рев. Иначе пък сетлистът беше разкошна разходка из дискографията на крефелдците - не беше пренебрегнат нито един албум.

Добре де, нямаше 'Majesty' от дебюта, която напоследък присъства задължително на концертите им. Но пък направиха чудесна акустична версия на 'A Past And Future Secret' от любимия ми 'Imaginations From The Other Side', който по непонятни причини пренебрегват на това турне. А албумът преди месец стана на 20 години. Акустично изсвириха и 'Miracle Machine' от пресния 'Beyond the Red Mirror' и публиката пя. И то как! Изпя всяка дума от песните. И не само - немалко китарни мелодии бяха подплатени с хорово "Ооо-ооо" от феновете. И в комбинация от кристалния звук (можело, а?) и брилянтните BLIND GUARDIAN на сцената, щръкналите косми по ръцете бяха неизбежни.


 
Страхотно удължената от публиката 'The Last Candle' (1990) с финалното 'Somebody's out there!', което подкарахме над 2 минути, традицинното мощно повтаряне от години насам след финала на припева на 'Valhalla', дълго след края на песента, специално удължената за фенски кеф 'And Then There Was Silence' - страшни менестрели излязохме!

BLIND GUARDIAN са една от най-честните и големи (за мен без "една от", моля) в стила и са страшни симпатяги. Затова не можеш да им се сърдиш за дирижираните бисове и излизания обратно на сцената. Затова обичаш групата и песните й май доживот. Затова и когато забиват финала с 'Mirror, Mirror', се радваш, пееш, куфееш и си тръгваш ухилен, забърсвайки няколко бири по пътя, за да си удължиш удоволствието от лайва със записите. Така е с любимите групи.