BLUES PILLS

09 March 2017

BLUES PILLS
Van Cock

9 март 2017, клуб *MIXAPE 5*, София
текст: Ивайло Александров, снимки: Орлин Николов

"Хапче блус против дъждовна меланхолия..."

Преди 4 години с Rawk'n'Roll направихме концерт на великолепните шведски джем/блус рок герои Siena Root (авторът е част и от екипа на уебзина Rawk'n'Roll). Разкошни музиканти, които свириха с истински хамънд орган на сцената и ни телепортираха в годините, когато на сцените са крачели боговете (алюзията с Led Zeppelin е логична). Имаше по-малко от 150 човека, които обаче и до днес се разтапят, когато се сетят за онази дъждовна априлска вечер.

На 9 март, четири години по-късно, в същата зала на същия клуб Mixtape 5, дойдоха едни по-млади шведи, които свирят в същата посока - винтидж блус рок, макар и много по-радиофоничен, хитов и орязан откъм импровизации и дълги джемове. Този път имаше над 350 души в залата. И това е страхотно. Защото означава, че макар и в нещастен аспект, дори тук се усещат световните тенденции в рок музиката - дори и тук хайпът към аналоговото ретро звучене, хипарлив аутфит и топли китарни рифове, вече отглежда своя публика.

BLUES PILLS издадоха няколко сингъла и ЕР-та, преди гигантът Nuclear Blast да подуши потенциала им и с безпогрешния си бизнес нюх към това, което се котира в момента, да ги подслони под крилото си до доста сходните Graveyard, Witchcraft, Kadavar и Orchid. Логично, те вече пълнят големи зали (в Гърция всеки път има над 1000 души на техни лайвове), а името им е изписано с по-големи букви на афишите на тематичните фестивали. А сега, благодарение на хората от Wrong Fest, в София видяхме и чухме една съвсем, съвсем актуална и адекватна на деня банда.

Вървя под дъжда към клуба и честно, малко съм вдигнал пулса - двата албума на BLUES PILLS съм ги въртял десетки пъти, откакто е излязъл всеки от тях. Наистина харесвам бандата, а youtube проверката неведнъж ми е показвала, че Елин Ларсон и на живо пее убийствено, освен че и изглежда така. И нямам търпение да чуя 'Devil Man', 'High Class Woman' и 'Lady in Gold' на живо.

снимка на Van Cock: Анелия Моравска

Първо обаче идват Van Cock. Пичовете са на сцена точно в 21:00 и подпукват близо 40-минутен сет от пиянско-бързашки рокабили сърф рок с песни за текила, танци, пички и каквото там още се омесва в тия стилове. Супер добре звучат на живо, като карат по-непретнциозните фенове да скачат и танцуват и съм сигурен, че никога няма да си ги пусна вкъщи. Толкоз.

22:10. Малко наместване по сцената, малко присветване на лампите и ей ги на - BLUES PILLS са пред нас в пълния си винтидж блясък. Без излишно протакане и интродукции, бандата се впуска в първия си концерт у нас с двете песни, които отварят и миналогодишния 'Lady in Gold' – заглавната и 'Little Boy Preacher'.

Невъзможно е да откъснеш очи от магнетичната певица Елин – в черно боди с крачоли високо над бедрата и дълги, перести ръкави, тя грее и вилнее навсякъде из сцената, напълно притежава и нея и нас.

И пее страхотно. Страхотно е и свиренето на Дориан Сорио – французинът и китарист в базираната в Швеция банда. Той и колегите му са като изплували от старите фотографии хипи-рокаджии и спокойно биха могли да са част от състава на всяка банда спомената малко по-горе.

За турнето си BLUES PILLS ползват и гост музикант на клавирите, които обаче сякаш са една идея по-назад – само фоново присъствие (и пак се сещаме за могъщия саунд на Хамънда преди 4 години). Докато Елин не излиза да изсвири сама пиано партията на 'I Felt A Change'. А сетлистът на BLUES PILLS включва всички песни, които можеш да искаш да чуеш – не е и трудно със сравнително млада банда с все още кратка дискография.

Свирят 'Bliss', 'You Gotta Try', 'High Class Woman', която Елин посвещава на 8 март и правата на жените и е много яко да видиш едновременно брадати мъжаги и красиви момичета да припяват заедно с русата шведска певица.

Парчетата на BLUES PILLS са топли, много хващащи и ако имаш афинитет към този тип музика, никак не е трудно да ти станат любими. Тези песни, с тази група на сцената и тази певица, озвучени така добре, правят концерта страхотен, феновете накефени и е страхотно, погледнато отстрани, да видиш толкова много веещи се коси и широки шарени дрехи пред и на сцената и толкова много греещи усмивки.

BLUES PILLS правят и задължителните си кавъри – 'Elements and Things' на Тони Джо Уайт и 'Somebody to Love' на Jefferson Airplane (поредни подсказки откъде идва вдъхновението им), преди да ударят и единствения бис и най-големия си хит 'Devil Man' и да ни оставят да попиваме мокри лица и тела, докато те се качват на черния си найтлайнер и поемат към Гърция.

Доволен, потен и ухилен ги улавям за автографи и бърза снимка и два дни по-късно продължавам да слушам песните им. Ей така действа тази музика.