МИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ и ЛИСА ДЖЕРАРД

6 юни 2017, зала България, София

текст: Никола Шахпазов

 „Два пъти гледах Dead Can Dance на живо. Колкото и смешно да звучи, и двата пъти плаках,“ - обяснява ми един американски приятел, докато допиваме буржоазните си бири на две крачки от гъмжащата от хора „Шишман“ - „Чудя се, дали и тази вечер ще бъде толкова интересно? Впрочем, къде се намира тази зала 'България'?“.

Разбира се, той не е пристигнал тук специално заради Лиса Джерард, но пък има шанса не просто да я види отново на сцена, а да изживее една особена музикална колаборация между емблематичния глас на DEAD CAN DANCE и космическите певици от 'Мистерията на българските гласове'. Ние обаче си задаваме същия въпрос като него – дали ще бъде интересно наистина?

За връзката между DEAD CAN DANCE и българския фолклор се говори отдавна. И все пак, до скоро единствено подозираме влиянието на народната ни музика върху албуми като 'The Serpent's Egg' и 'Aion', през последните няколко месеца чуваме Лиса да подчертава този факт. Нещо повече – разбираме, че тя вече е била в София и то не за да разгледа фамозните плочки на пешеходната „Витоша“, а за да репетира и записва нова музика с 'Мистерията на българските гласове'. Албумът чакаме чак през есента, но замесените музиканти (внушителни като бройка, впрочем) вече са готови да представят съвместната си дейност на живо.

Концертът в зала 'България' се радва на удивителен интерес – обявен е само два месеца по-рано, но се оказва разпродаден няколко седмици преди датата на провеждане. Съвсем очаквано, публиката е доволно разнородна, разделена наполовина между почитатели на българския фолклор и фенове с тениски на DEAD CAN DANCE. Тук са и вероятно най-добрите ученици на Пери и Джерард – нашите хора от Irfan, чийто лидер Калин Йорданов е подготвил огромен букет цветя за любимата си вокалистка.

Концертът е разточително дълъг, условно разделен на три части, в рамките на които през сцената минават толкова много музиканти и звучи толкова много музика, че е съмнително някой от присъстващите да не е получил онова, на което се е надявал.

Началото е изцяло за 'Мистерията на българските гласове' и техните нови пиеси, които днес звучат наистина различно, не на последно място заради силната двойна ритъм секция (подсилена и от бийтбоксъра SkilleR), китарата, баса и гъдулката, които разчупват догматиката на истинската народна музика. Деветте им парчета (от които – две инструментални) печелят аудиторията с богата динамика и една особена игривост, дължаща се най-вече на страховитите способности на българския хор, който няколко пъти изправя публиката на крака и напълно си заслужава продължителните аплодисменти.

Няма да си кривим душата обаче – всичко най-важно за нас започва през втората концертна част, когато 'Мистерията' и техният диригент Дора Христова временно се оттеглят, а на тяхно място се материализира малък класически оркестър и нашата прекрасна лейди – Лиса Джерард. Предварително са ни подготвили за 'The Host of Seraphim' на DCD и 'Now We Are Free' от саундтрака на 'Гладиатор', но получаваме много повече. Освен любимото на Лиса 'Sacrifice' прозвучава и една особена версия на 'Yulunga', в която гъдулката, цигулките и виолончелото се вписват неподозирано добре.

Лиса не просто стои уверено на сцената, тя я притежава. Страхотно е, че толкова години след влизането й в музиката в края на 70-те, гласът й е все така силен (думата тук би могла да бъде дори „мощен“), а присъствието й е способно да обезличи почти всеки друг музикант или певец в близост от пет километра. 

Ние сме стари кучета и отдавна сме във фазата на циничната критика, но космическите, почти оперни извисявания в 'The Host of Seraphim' и 'Cantara' ни изправят на нокти така, както малцина гласове са способни.

Третата част от вечерта е комбинация от съвместните композиции на 'Мистерията', Лиса, Петър Дундаков и Джулс Максуел плюс това-онова от соловата кариера на Джерард ('Rising of the Moon' и 'Now we Are Free'). След всичко това ни е още по-интересно да чуем студийните версии на новите композиции, но преди това стягаме багажа за Пловдив – защото повторението на този чуден концерт е на 8 юни в Античния театър. Какво като е четвъртък?