Уверен съм, че онова, което прави концертните празненства за всеки рожден ден на ТАНГРА МЕГА РОК толкова важни, е особеният подбор на групи. За тези 12 години сме отбелязвали първа, втора, и така нататък година монолитно радиоприсъствие заедно с толкова различни артисти като MARK FOGGO’S SKASTERS и AMORPHIS, KULTUR SHOCK и SECRET CHIEFS, КРИС КОРНЕЛ и CROWBAR, MOLOTOV и FATES WARNING, SICK OF IT ALL и ASKING ALEXANDRIA.

 

Въпреки всичко, еклектиката във вечерта на 3 април 2018 надвишаваше обичайните за ТАНГРА МЕГА РОК странности и рокенрол волности.

 

 

Защото въпреки че на практика идват от една епоха (златните за блек метъла години в края на 80-те и началото на 90-те), SAMAEL и ENSLAVED са две изначално различни групи. Пионери на един и същи стил, през 1994 например те издават своите класически албуми – норвежкия ‘Frost’ и швейцарския ‘Ceremony of Opposites’. Дори в тази ранна епоха от тяхното развитие, когато те все още са хлапета, можете лесно да доловите разликата между заскрежения скандинавски саунд и електронно-индустриалните наченки на момчетата от Сион.

 

Толкова години по-късно двете банди са дори по-различни, но едновременно с това култови и толкова подходящи за големи свещи в голямата торта за рождения ден на ТАНГРА МЕГА РОК.

 

Вероятно мнозина са се учудили от факта, че тази вечер ENSLAVED излизат първи. В края на празненството нещата обаче изглеждат съвсем логични. Не защото някой е посмял да степенува групите, по дяволите. А защото независимо от факта, че през 2018 норвежците вероятно са по-голяма група от швейцарските си колеги, динамиката на събитието се получава значително по-правилно с тази подредба. (А всъщност, всичко се реши от по-късното кацане на норвежците на софийска земя, бел. ред.)

 

За първи път видяхме ENSLAVED тук преди толкова много време на доста неподходящо място и, смея да твърдя, в доста неподходящо време. Те също си спомнят за това. Бяха изкарани в летния пек, на стадион ‘Васил Левски’, преди групи, които имат малко общо с тях, за кратък сет, от който помним малко. И още по-малко добро.

 

Слава на северните богове, сега всичко е различно. ‘Mixtape 5’ интензивно се пълни именно заради тяхната особена прогресив блек идентичност, мъглявите езически корени и още по-енигматичните бъдещи търсения, които виждат групата да се отклонява все по-настрани от варварските си корени към значително по-изискано и прог рок бъдеще.

 

 

ENSLAVED стоят на сцената стабилно и впечатляващо, представяйки неща от абсолютното начало на блек похода им (например ‘Allfǫðr Oðinn’ от култовия седмак ‘Hordanes Land’ и ‘Vetrarnótt’ от дебюта им ‘Vikingligr veldi’), през вече класически композиции като ‘Isa’ и ‘Convoys to Nothingness’, до съвсем нови неща като ‘Strom Son’ и силно фолклорното ‘Sacred Horse’.

 

Като хора от старата школа, се радваме силно на добрите олдскуул блек вибрации, но отбелязваме със задоволство и хубавите страни на прогресив насоката, която най-важните в ENSLAVED – Грютле Шьелсон и Ива Бьорнсон са отредили. Те са и мъжете, доминиращи с викингски размах сцената – рифове, сола, вокали, контакт с аудиторията, всичко минава през тях. А и така би следвало да бъде.

 

 

Колкото и странно да звучи след така или иначе силното начало на концерта, SAMAEL съумяват напълно да го откраднат.

 

Тяхната фантастично балансирана космическо-диаболична машина започва, продължава и завършва толкова брилянтно, че ни кара не само да си спомняме за много далечния им първи лайв в София (през 2009), но и да се чудим дали тогава емоциите ни бяха толкова силни, колкото сега.

 

Швейцарците имат абсолютно перфектно обиграно театрално-музикално присъствие, комбиниращо индустриално-електронната пулсация на берлински техно парад с механични, почти студено-извънземни рифове и рецитали за светлината, тъмнината, Луната, Луцифер и всичко, свързано с човешката природа, разбира се.

 

 

Някои танцуват, някои се клатят ритмично, а други друсат глави и крещят инфернално, което са вероятно най-нормалните реакции при неща като ‘Rain’ и ‘Black Supremacy’ и изобщо при присъствието на неостаряващи фигури като Ворф и Кси, които не просто не изглеждат изморени, а сякаш могат да правят риф след риф след риф, и бийт след бийт след бийт още поне 30 години.

 

Всъщност, надяваме се, защото през 2018 SAMAEL звучат толкова силно, адекватно и отнасящо, че служат не само като хубав Тангра Мега Рок поздрав, но и като една нестандартна, неочаквана, но доста подходяща загрявка за продължението с PARADISE LOST.

 

На същото място, само след няколко часа!