City Stage, Sofia, 12 March 2019 

words by: Nikola Shahpazov, photo: Orleff

 

 

По дяволите. Осъзнаваме, че са изминали почти 6 години, откакто срещнахме епохалните RIVESIDE за първи път в София. Встрани от нерадостни размишления за неумолимия ход на времето, имаме и всякакви добри причини да си спомняме онзи концерт в края на май 2013 – групата тъкмо беше издала отличния ‘Shrine of New Generation Slaves’, беше в подобаваща форма и направи един абсолютно перфектен лайв… а докато вдигахме наздравици в бекстейджа, ние не осъзнавахме, че весело усмихнатият китарист ПЬОТЪР ГРУДЖИНСКИ повече няма да стъпи на софийска сцена. Неговата кончина през 2016 постави под въпрос самото съществуване на RIVERSIDE. И въпреки че останалите трима решиха да продължат напред, това вече е до голяма степен различна група, както ни подсказа и тазгодишният ‘Waste7and’.

 

В крайна сметка, можем дори да се радваме на особената възможност да видим две толкова различни лица на RIVERSIDE в рамките само на някакви 6 години.

 

 

Една от най-забавните страни на съвременния шоубизнес и специално на турнетата, са подгряващите групи. Често стилово те се различават значително от хедлайнерите (което би могло да бъде плюс, но и огромен минус), а понякога се оказват и толкова интересни попадения, че засенчват основната група.

 

Този концерт обаче е едно огромно изключение. Встрани от факта, че музиката им има малко допирни точки с тази на RIVERSIDE, холандците LESOIR са и абсолютната им противоположност като качество и професионилзъм. Определяната (от някои) като арт рок банда всъщност се окзва псевдо прог колектив, от който силно лъха читалищна самодейност, а постната им музика се характеризира с кекави рифове, немощни вокали и кратки включвания на флейта. В края на подчертано мъчителния 40-минутен сет, изпитваме едновременно радост от неговия крвай, но и силно съчувстваме на всички фенове на RIVERSIDE, на които тепърва ще се наложи да се сблъскат с тази музикална трагедия.

 

 

Сякаш най-важното е, че въпреки всичко, през което преминаха нашите полски приятели, едно нещо не се е променило при тях: те продължават да са безкомпромисно силни на живо.

 

Въпреки че концертът им продължава над 2 часа, RIVERSIDE знаят как да направят преживяването изтощително интересно и динамично, затова едва ли някой наоколо може да има претенции към продължителността или дори към подборката на тези 17 (!) парчета. Чуваме доста неща от ‘Waste7and’, но и важни препратки към ‘Out of Myself’, ‘Anno Domini High Definition’, ‘Rapid Eye Movement’ и ‘Second Life Syndrome’.

 

 

Началото не е абсолютно бляскаво – отварящото ‘Acid Rain’ страда от кофти озвучаване, но проблемът е отстранен изключително бързо и оттам нататък саундът става Б-Е-З-У-П-Р-Е-Ч-Е-Н. Както и самото представяне на RIVERSIDE, които са абсолютни прог машини, които свирят с божествено умение и концентрация, без в нито един момент да са студени и дистанцирани от публиката.

 

 

Публиката пък е радващо по-многобройна, отколкото през 2013, познава отлично парчетата и пее заедно с МАРИУШ както ‘Left Out’, така и ’02 Panic Room’, но и съвсем нови неща като ‘Vale of Tears’. 

 

Безапелационни и триумфални RIVERSIDE, изключителен втори концерт от цикъла за 13-ия рожден ден на Тангра Мега Рок, а предстоят още толкова други!