За този концерт не се бях подготвял. Нито четох сетлисти от турнето, нито пък търсех записи от предните концерти. Имам си в главата една идея за SKID ROW, която си стои от близо 30 години, знам, че днес не е същото, но исках да видя какво точно на живо, от първа ръка. И се оказа, че това, което са SKID ROW на по 50 години, е страхотно. А когато имаш 3/5 от оригиналния състав на сцена и то трите китари, малко е тъпо да ги наричаш „трибют банда”.

 

Концертът беше преместен буквално седмица преди шоуто от зала 'Универсиада' в клуб Music Jam на ул. Пиротска. Както и този на TЕSTAMENT на 18 юни. И това беше адски успешен и смислен ход. Първо, защото очевидно, че при толкова пълна концертна година няма 2500 желаещи да гледат групи, чиито най-силни (комерсиално, разбира се) години са минали в предния век. Второ, защото звук, осветление, локация, барове – всичко е на брутално ниво. Някогашният Black Box днес е сцена за концерти с капацитет малко над 1000 души, с отлични саунд и визия, яка сцена, модерен и готин интериор и е истинско удоволствие да си на концерт там.

 

Шоуто на SKID ROW започна с Ramones. А когато ‘Blitzkrieg Bop’ заглъхна, SKID ROW влетяха на сцената с ултра динамичното ‘Slave to the Grind’ – адски як преход, не мислиш ли? И веднага стана ясно, че бандата има енергия и то в доволно количество. А ZP Threat е супер певец, въпреки отвратителната банда, от която идва. Гласът му пасва чудесно на парчетата на бандата и бързите тресни като 'Sweet Little Sister' или 'Piece of Me' звучат точно толкова яко, колкото и баладите '18 and Life' и 'I Remember You'.

 

 

И, абе, какво се занимавам с глупости – SKID ROW бяха в София такива, каквито са през 2019 и дадоха най-якото, което може да даде групата днес. И то е напълно достатъчно. Имаше пеене от всички (приятно изненадан съм колко много хора от близо 6-700-те в клуба не припяваха само на припевите на баладите), имаше готин рокенрол позинг от сцената, имаше хубави сола (моментът, в който солото на 'Monkey Business' прелива в рифа на 'Cowboys From Hell' беше достатъчен, за да си шибна гъза в гърба), имаше и супер силна рок група с над 30-годишен опит на сцената, която знае къде е, какво прави и как се прави рокенрол. Отделно е искрената радост от концерт на група, с която си израснал и я гледаш на 40 и тя е точно толкова яка, колкото искаш, отделно е и искреното удоволствие на бандата, докато свири пред  наистина готина публика. 

 

Изкефих се, че Рейчъл Болан изпя кавъра 'Psycho Therapy', изкефих се, че баладите не бяха набутани в края на концерта, а си бяха интегрална част от шоуто. Изкефих се на звука и светлината и се изкефих на петимата пичове на сцената, които ме накараха да скачам, докато пляскам с ръце и викам или да куфея, тъпчейки с крак пода.

 

 

Изкефих се и на Dreg Starz, които стоят на сцена точно така, както трябва да изглежда и звучи една рокенрол банда. Изкефих се и на факта, че SKID ROW, вместо да се мотаят някъде докато дойде време да се качат на сцена, са били в клуба точно в 20:00, за да видят нашите момчета. А след това да споделят колко са им харесали. Единственото, от което ми беше неудобно, беше моментът, в който пея “We are the youth gone wild”, а отдавна не съм в категория „младеж”. Но пък рокенролът те кара да се чувстваш млад, така че съм спокоен, наздраве!