клуб ‘Music Jam’, София, 18.06.2019

текст: Стефан Топузов; снимки: Орлин Николов

 

Не смятам, че ще съм малцинство, ако кажа, че TESTAMENT са една от най-яките траш – а и не само траш – метъл групи. Те имат много на брой жестоки песни, безкомпромисно звучене, изобилие от талант в състава, разнообразна и интересна дискография, статут на легенди и street cred за това, че не са се поддавали на течения и моди през годините... всичко, което метъл феновете ценят в една група. 
 

Какво още им трябва, за да направят концерт, който директно и изчерпателно да може да се опише с думата „смазващ“? 

Добър звук.

 

Вторник вечерта в софийския клуб Music Jam, TESTAMENT имаха и това. А около 1000 фенове имаха шанс най-сетне да гледат подобаващо шоу на тази група в България (а не започнало преждевременно, или удавено в какофония).

Концертът е подобаващо подгрят от варненците TARRAVORE, които излизат на сцената към 20:00. Половинчасовият им сет ме впечатлява с динамиката и разнообразието на парчетата. От създадени за мошпита траш резачки като ‘Starkiller’ до по-амбициозни и прогресивни композиции като новата песен, която представят – ‘Poltergeist’ – музиката им е точно бясното препускане от риф в риф с умели смени на темпото, което прави този стил толкова як. 

 

 

Около 21:00 идва ред на TESTAMENT. Те излизат един по един, махват с ръка за поздрав на публиката и започват директно с едноименното парче от последния си, засега, албум – ‘Brotherhood of the Snake’. Първите акорди са достатъчни на публиката да оформи брутално меле пред сцената. Определено тази вечер не липсва ентусиазъм и енергия сред феновете.

На сцената ЧЪК БИЛИ редува мощни гърлени ревове с типичното си полу-чисто пеене, а по време на инструменталните пасажи или контактува с публиката, или ползва дръжката на микрофона си вместо въздушна китара. (Дъщеря ми би завидяла на факта, че дръжката също така свети.) До него другият ветеран от основаването на групата – ритъм китаристът ЕРИК ПИТЪРСЪН – куфее ентусиазирано, сякаш не би имал против да беше в публиката на концерта и да дивее на същите песни. АЛЕКС СКОЛНИК и СТИВ ДИДЖОРДЖО по-скоро просто свирят (една група има нужда и от котва, която да й придава стабилност на живо), докато за ДЖИЙН ХОГЛАН е ясно, че не тича по сцената, докато свири на барабани – но партиите, които има да изсвири тази вечер, определено са брутален фитнес за ръцете и краката му.

 

 

След ‘The Pale King’ и ‘More than Meets the Eye’ БИЛИ ни напомня, че са изминали 20 години от издаването на ‘The Gathering’ – което е повод за TESTAMENT да ни изсвирят почти половината парчета от него едно след друго. 

‘D.N.R.’ отприщва още по-брутален мошпит, следвана от ‘Down for Life’, ‘Eyes of Wrath’ и ‘Legions of the Dead’. Чуваме и едноименната песен от също толкова якия, но може би леко недооценен ‘Low’ (1994). Определено е приятно да видиш група, която вярва достатъчно в песните си, за да не прави само турнета, в които свири целия си първи албум, ами да бърка и в части от дискографията си, които дори част от феновете смятат за „мъртви“.

 

 

БИЛИ споделя, че точно преди да потеглят за настоящото си европейско турне – българската дата е едва втората от него – TESTAMENT са приключили записите на новия си албум. Но вместо да ни представи предпремиерно нещо от него, групата навлиза в частта от сета си, доминирана от по-стари, класически парчета.

Чуваме ‘Disciples of the Watch’, ‘Into the Pit’, ‘The New Order’ и ‘Practice What You Preach’. Измежду тях неизбежно изпъква по-мелодичната и химнова ‘Electric Crown’, която си е по-скоро среднотемпов хеви метъл и седи странно измежду всичката пот и адреналин в останалите песни (ХОГЛАН изглежда все едно почти си почива, докато я свири; може би би могъл и с една ръка). Но финалът пък идва именно с едно от най-тежките парчета в целия сет – ‘The Foundation of Damnation’.

На излизане от залата поглеждам часовника – едва 22:20 е. В баланса между количество и интензивност TESTAMENT определено залагат на второто. И определено са ни предоставили предостатъчно от него.