Историята накратко – посткомунистическа България не е посрещала метъл банда отвъд Желязната завеса, не и на ниво над мазе. По онова време аз съм на 10 и всички банди, които виждам по MTV са ми химерни, независимо от разположението им на сцената, са ми на едно ниво – затова и не правя разлика между SODOM, IRON MAIDEN, VENOM и METALLICA например – те са големи имена на западни метъл групи и са култ.

 

Точно това е и причината иначе клубната дори по онова време траш банда от Германия да събере по официални данни 15 хиляди души на стадион "Академик". Това е все едно днес GOJIRA да разпродадат Националния стадион.

 

Заради този концерт, а и последвалите през годиите, Том Ейнджълрипър има специално отношение към България. Затова и се съгласява да повтори лайва 30 години по-късно, на стадион "Юнак".

Е, за 30-ата годишнина не става заради ковид рестрикциите, но 31 години след онзи (без)паметен лайв и 41 години след началото на бандата, SODOM свириха в София, пребивайки ни с безапелационен олдскуул сетлист.

 

 

Концертът не успява да е баш като едно време заради неосъщественото събиране на култовата банда CRASH. Нито ALIEN INDUSTRY се сглобяват за този лайв, но Здравко излиза с новата си банда – ALIEN ACID BLOOD. Удрят учудващо грабващ индъстриъл със здрав ритъм и супер хващаща вокална линия (и окото вокалистка). Три парчета и чао – но достатъчно, че да събудят няколкостотин метъла.

 

 

Втората група са легендарните ЕРА – първо с Фънки, после с Милена. С Фънки удрят две класики – едната - ранната любимост “Свиня и слон”, следва и заглавното парче от ЕР-то “Suicide”. И докато Фънки се оттегля от сцената, към Амебата и Адри (китаристът на Милена и барабанистът ми останаха анонимни, съжалявам), се присъединява Милена.
 

Минута в “Не’ам Нерви” и ми убива скептицизма – Милена още пее, та се къса. Стигат до момента със “Стига сме гледали към тая Европа...” и ми светва (чак сега) една лампа в мозъка. “Месо” също звучи супер, но когато Милена вика останалите музиканти от бенда си и ни обещава „няколко купонджийски парчета”, ентусиазмът ми рязко спада и се качвам към основния бар над стадион "Юнак".

 

20 минути чакане си струват – Гинесите са реверанс от изстрадалия барман, благодарим! Пием с още двама от Rawk’n’Roll, но се засичам с толкова много приятели и познати, че една страница от този текст ще се изгуби само в имена и прякори.

 

 

„Купонджийските парчета” на Милена звучат все едно им трябва само брас секция, за да станат легендарни клубни хитачки. Пренасяме се още по-навътре между павилионите – жестоко е на олдскуул траш концерт да можеш да ядеш домашен чипс и да наливаш NEIPA. Срещам приятели, с които разделихме кошмарно пътуване с БДЖ след лайва на Running Wild на Мидалидаре. Решават, че не им се чака и взимат 16 бири. Няма с какво да ги носят и услужливият барман им дава пластмасов сандък от ИКЕА.

 

И не само, ами и им носи бирите до пред сцената (за да си прибере сандъка). Слизам с тях, защото докато пием бирите SODOM започват 15 минути по-рано (в 20:15) 'An Eye For An Eye' и иначе припяващата и подвикваща чат-пат агитка е набъбнала до около 1500 души, които реват, вдигат юмруци и наливат бири в гърлата си. Тези 16 се оказват недостатъчни, а с две ръце с чаши с бира се ръкомаха трудно. Мушвам набързо близо литър бира и с няколко авери се понасяме към мошпита.

 

 

Тук е топло, задушно и радушно. Дърпат ме приятели за прегръдка, бутат ме непознати за мошинг, стъпвам си върху левия с десния крак, а SODOM вече са на прото блек треснята ‘Equinox’. Чак сега зацепвам колко са сръбнали Mayhem оттук през 80-те! Казах „сръбнали” и се сещам, че съм жаден. Изплувам от погото и се понасям за бира. Мисля си как съм бил твърде малък, за да бъда на първия концерт на SODOM в София през 1991, а сега пък съм твърде стар, за да избутам целия им последен в мошпита. Само SODOM са там, където им е мястото от 40 години – на сцената!

 

Качвам се горе, срещам още познати физиономии, взимаме си по един NEIPA и си мисля „какви крафт бири по онова време, братко – смучеш пот и скърцаш метъл! Късметлии сме днес феновете.

 

 

Лайвът на SODOM пращи от напрежение, сетлистът няма парчета с набор след 1989. Звукът е супер, правя тегели къде ли не из стадион "Юнак", чува се адски добре навсякъде. Някъде пред мен някой стъпва в нечия бира и се извинява. Сядам високо на скамейките, точно до стълбата и гледам как пияни метъли се препъват и прегръщат стъпала и бири. Някой неуморимо куфее до мен.

 

Над 1000 души долу пред мен посрещат песен след песен с развяти коси, размахани ръце и гърлен рев. 20 песни удрят германците, 20 олдскуул траш класики. Има ‘Agent Orange’, има ‘Sodomy and Lust’, забиват кавъра по ‘Iron Fist’, удрят 2-3 нови парчета и пак връщат към класическата сеч ‘The Saw Is the Law’, ‘Nuclear Winter’ и финалния, кършещ прешлени хеттрик ‘Remember the Fallen’, ‘Ausgebombt’, ‘Bombenhagel’, лека нощ!

 

Оттук остават недопити бири с приятели, общо възхищение от брутално хубавия концерт, изправяне на припаднали содомити и един последен 76 към Младост 4. Хубаво е да поизтупаш прахта от заспалия в теб метълист!