SOFIA ROCKS 2010 - Powered by Sonisphere - DAY 1
METALLICA, Slayer, Megadeth, Anthrax, Bastardolomey
22.06.2010, стадион 'Васил Левски', София

текст: Александър Бояджиев & Георги Бакърджиев (украса), снимки: Елена Ненкова и др.

Това определено бе дългоочакван момент в концертния живот на България! В този случай става дума и за дълго очакване в ЦЕЛИЯ МЕТЪЛ СВЯТ, а не за поредното регионално недоразумение. Свикнахме с това, че рОдината често изумява бивши величия с потъмняла слава, като им предлага концерт и ги хвърля притоплени пред нашата БГ публика...., а  тя граби с пълни шепи.

Този път обаче, много по-отворени държави могат да завиждат, защото говорим за най-скъпия метъл пакет в момента - 'Голямата четворка' – за първи път заедно:  Metallica, Slayer,  Megadeth и Anthrax. И те ще преминат през България! Ясно е, че този път сценарият на “притоплянето” е писан някъде ужасно далече от българската столица, но по тези правила се върти световната музикална индустрия  и този път (за щастие) нас ни огрява да сме в час с модата. Някои неща все пак наистина са непреходни.

“‘Голямата четорка’, от гледна точка на обективната история, по-скоро трябва да е ‘Голямата шестица', ебати...’” – мърмори наш съсед с потник на Exodus още през февруари (некои пичОве са железни), обаче ДЕЙВ МЪСТЕЙН репликира:  “Според мен дори би могло да бъде и голямата 40-тица... но в крайна сметка именно това бяха групите, които започнаха всичко тогава и постигнаха това!“ – думи изречени на пресконференцията на Megadeth на стадион ‘Васил Левски’, горе-долу по времето (14h), в което вратите се отварят и първите фенове тичат към първия ред пред сцената.

Малко преди това български ТВ психопат е втрещил ANTHRAX, посипвайки главите им с празни пощенски пликове  по време на среща с медиите и изломотва заклинание: “Ето ви Metallica зараза на вас!”, след което изтъркулва серия брейк движения на пода, докато охраната се сети да се съвземе от 5-минутния си шок и да го изтъркаля (дано, дано) по стълбите навън. Тази пресконференция приключи много бързо – “Ъъъъ, започваме да се чувстваме малко несигурно в тази ситуация” – логичен е Бенанте.

В 15 часа повечето пропускат да превключат на БНР за ‘Нивото на Дунав’ (не говоря за Anthrax), защото BASTARDOLOMEY имат какво да кажат от тази голяма сцена.

Убедителен сет и стабилен саунд. “Голямата Четворка + Metallica е концертът днес” – сумти в ухото ми познат дърт фейс от Кравай, след което започва да се самоиронизира. Аз не смятам и се връщам по един стълби към прес конференцията на MEGADETH, точно на време, за да хвана развеселяващия въпрос: “Какво мислите за българската съпорт банда – как ви звучат?“

Мъстейн отговаря „Хм, от това което чувам от тук... звучат ми като буря!“ – и не ехиден, просто от заличката не се чува нищо.

В 

Нуфри & Ко. не показват смущение от голямата сцена - със сигурност най-голямата в кариерата им.  Щастливци! Ясно е, че десетки български групи и поне няколкостотин БГ “музиканти” им завиждат. Да откриваш за ‘Голямата четворка’, освен че е уникален шанс и чест, разбира се е и голяма отговорност. Копелетата се справят отлично със задачата и не оставят много шансове на “позеленелите колеги” за словесен секс във форумите.

Обаче мениджърът на ANTHRAX жестикулира нервно за край и BASTARDOLOMEY принуденително съкращават програмата с една песен - странно по-рано от предварително определеното им време. Нещо май става?

Да, става! Първият и единствен, но силно неприятен момент в целия концерт – всеобщите любимци на ТМР – ANTHRAX  излизат на сцената на Sonisphere – София - България около 16:15. Гледам си часовника и светкавично изчислявам  – 30 минути по-рано от очакваното.  Брей, първо - началният час на концерта бе сменен някак тихомълком - на билетите пише 17:00, но наскоро се появи в разни сайтове като 15:00...а “вътрешната” информация постави ANTHRAX в 16:45...

Трескаво звъня в радиото на интелектуалците от ‘Джитбол’ - да сложат преждевременен край на шоуто за Световното и да се отдадат на действителен спорт – тичайки към стадиона – ТЕ се кискат: “Не може, как така...ние сме профи...” - чува се звън на увеселителни коктейли, шуми климатик. 

Като сте профи, стойте без ANTHRAX и четете СЕГА внимателно В-С-Я-К-А-М-О-Я-Д-У-М-А.

ANTHRAX са невероятни, направо изумителни. Жалко, че поради задръствания на пунктовете за раздаване на фестивални гривни на двудневните абонати и неогласения начален час, групата свири пред (вероятно) ½ от публиката, който би ревала с тях пред сцената.

Но бандата от Ню Йорк изтрещява страховито и зареждащо шоу и вдига адреналина на макс! Колкото и да сме пристрастни в полза на Джон Буш, всички от ТМР признаваме на часа, че присъствието на Джоуи Беладона е оригинално – в смисъл на истинско!

Короната на индиански вожд му отива, въпреки, че митът за American native произходът му отдавна е развенчан от обидените му италиански роднини, capishi?

Сигурно и това е натежало при решението на групата, единствена от всички тази вечер да почете покойния италиано Рони Падавона Дио с хубаво вплитане на ‘Heaven & Hell’ и даже малко Rainbow. Виждам, че от първия вход на сектор В се клатушкат фигурите на ‘Джитбол’ заобиколени от сатрапи, приятели и обикновени почитатели. Коко Сто се изстрелва високо в трибуните (временно), Васил В. идва при нас, с набъбнали джобови от дъждобрани.
“Нали ти показах снимките, които ни изпратиха от Nuclear Blast за ситуацията на Sonisphere в Швейцария в петък?” – отвръща на втренчването ми той и веднага го определям (на ум), като метео-хипохондрик.

Sonisphere - Швейцария, 18 юни 2010

Новодошлите, сред тях и още няколко хиляди, успяват да изкуфеят на точно 30 секунди от последната песен на ANTHRAX (ха ха ха, лузъри) и групата се сбогува трогателно с всички, след което на екраните тръгват видеоклипове на ОЗИ и на Maiden, а екипи безмълвно и акуратно сменят беклайн и правят лайн-чек.

На сцената излиза безспорно най-“техничарската“ група в концерта - MEGADETH! Стадионът вече започва да достига предела от продадени билети (30 000 според вътрешно инфо) и феновете на групички започват да крещят, защото звучи култовият химн ‘Holy Wars’.

В 

Небето се раздира и над ‘Васил Левски ’ и по-важното – над нас се излива пороен дъжд, а по кратуните тропа градушка! Върбанов раздава мушами с тържествуващ вид, повечето отказват, защото си носят – аз не искам, защото съм горд и мъжкар.

Пороят не смущава Дейв Мъстейн и групата, защото все пак, не само, че са били в Швейцария, но и на сцената е сухо. Публиката също гори, докато MEGADETH ги разстрелват - риф след риф с перфектна точност и убийствени класики  - ‘Hangar 18’, ‘Wake Up Dead’, новата ‘Headcrusher’, после ‘In My Darkest Hour’, ‘Skin O’My Teeth’...

Сектор Ф скача обезумял и крещи всеки ред, до него брат му също. Градушката се оказва “на облак“ и след  4-тото парче вече е отшумяла. Пъстроцветните дъждобрани развеселили пейзажа на сивия стадион изчезват, MEGADETH удрят за финал ‘Symphony Of Destruction’ и докато по-начетените търсят паралели с Флейтиста от Хамелин, който дави плъховете в песента,  завърналият се Дейв Елефсън засвирва бас интрото на ‘Peace Sells’ и след нея - КРАЙ!

“Ебаси, Елефсън е заприличал на Панайот Панайотов, като млад!” – изстрелва Сектор Ф една от перлите на вечерта, докато съседи не крият, че никога не са харесвали пеенето на Мъстейн. Наострят се за SLAYER!

"Гледал съм ги вече 6 пъти – но това ще бъде първият случай НА СВЕТЛО! Аре да започват” – зъби се Васил В, но екипите не бързат – свалят лампите от предната греда и ги подсушават, а други търкалят 36 усилвателя Marshall.

SLAYER са сериозни, много сериозни. Зад тях на сцената (за разлика от останалите 3 големи) няма нито флаг с тяхното лого, нито екрани – просто черно. Истинска бездна. Звукът в първите 2 парчета е гумен, но за това трябва да се търси отговорност от личния им озвучител. Постепенно става стабилен.

ТОМ АРАЯ  видимо не може да прави хедбенгинг поради медицински причини, но публиката знае това и опитва да компенсира. Усмивката му смразява, но думите му към феновете са неподправено топли. Фенове реват “Чи-ли, Чи-ли”, защото Чичо Том е с ярко футболна фланелка на родната си страна, но повечето от крещящите са махнали своите и се сбутват системно голи на плъзгавата настилка. 

Случайно попаднали в мелето две чички и лелка с пиратски тениски на Metallica се объркват, а когато младеж с физиономия ‘типов хляб’ с безупречен ъперкът разплисква  внушително провисналия цомб на госпожата, пиииииииииииисъкът й разсънва натъркаляни  метъли, които стремително се изправят - решават, че започва ‘Angel of Death’.
SLAYER наистина ще ни НАКАЖАТ с нея, но още са на съвременната ‘Hate Worldwide’. КЕРИ КИНГ е следващият, който ще трябва да си оперира врата (пу-пу), а коварният ДЖЕФ навярно скандализира официалните спонсори с надпис ’Ханеман’ на китарата си, оформен като етикет на Heineken. Мир и любов!

Докато шепа самозвани патриоти отнемат македонския флаг, развят от шепа очилати деца пред сцената, АРАЯ за пореден път целува дама, която е леко в сянка и не съм сигурен, дали и жена му Сандра, защото съм се отдалечил, за да преценя звука. Вече е добре, но пак ми се струва тих!

Не трябваше да оставям театралния си бинокъл в ръцете на Peter The Wizard. (на другата сутрин ще дочуя, че го е продал, за да отиде на по-скъпо море).

Започва ‘Seasons In The Abyss’ – ситуацията става ‘Бейрут’.... Оргазмираме масово и продължително. Ордите от ‘Кравай Реюнинън’ вият към луната. Нея естествено я няма, но по някакво щастливо стечение на обстоятелствата в 8 без 5 е почти тъмно – ползата от буреностните облаци. От тях няма да капне и капка повече, но SLAYER удавят за финал и последните останали живи на първите редове с ‘Raining Blood’. ЛОМБАРДО е бог!

Метъл глигани от всички страни изриват предпазното покрите и тревата зеленее все по-често. “Ше стане случая на онази популярна естрадна певица” – прокобва винаги позитивният Сектор Ф, но чак 10 минути, след като SLAYER  са се изнесли от представлението и хилядите започват да се връщат в нашия свят. Peter The Wizard се сбогува и се измъква заднишком, за да скрие издутия с моя бинокъл заден джоб.  Е, пак ще се срещнем, най-късно в Каварна!

В 
Разнообразни фенове гледат

Фъ продължава с прокобите -  “Ше видите, сега Metallica ще ударят със 70 % по-силен звук, орязали са другите Големи 3..Така ебаха майката на всички останали на Донингтън’ 95.” а Васил В. отговаря със спонтанно нервно да подвикване: “Alice in Chains – Alice in Chains – Alice in Chains – хай гйааааас”.

“Не бе, те не свириха тогава. Бяха пак Slayer и Machine Head, Therapy, White Zombie и некви други... ” – пунктуализира Сектора.

“Не бе, идиот – не видя ли, че Alice In Chains минаха между нас – вокалчето те бутна даже.” – обижда Върбанов.

Успявам да погледна в посоката, в която сочи, точно навреме, за да видя Дювал и барабаниста Шон Кини, които водени от двама от местната организация си пробиват път към централанта конзола, вероятно, за да гледат от високо хедлайнерите METALLICA.

Metallica, снимка: Ясен Немски

Предзнаменованията се оказват верни и звукът и светлините  впечатляват още на популярното интро. Сещам се, че METALLICA са поизчакали да се стъмни достатъчно – стадионът ИЗБУХВА! Не се очертават никакви изненади – но и никой не ги е очаква от тях – много добре подбран сет, спрямо концепцията  ‘Голямата четворка’.

Изненада обаче има... и то каква... След първия  “финал“ с ‘Enter Sandman’, докато чакаме т.нар. Бис, екипът на групата много бързо и почти незабелязано избутва на сцената още техника –  веднага усещаме, че ще излизат още музиканти  – няколкото допълнителни китарни и бас апаратури предупреждават за нещо специално... и наистина – ХЕТФИЙЛД излиза и след кратка реч (отново), колко са щастливи, че те са част от ‘Голямата четворка’, а ние сме членове на семейството на Metallica, на сцената излизат всички заедно. Голямата четворка! От SLAYER присъства само барабанистът, но масовката изсвирва кавър на ‘Am I Evil’ на Dimond Head  - любимата група на METALLICA. … Вълнуваме се, при това много. А и нали светът ни гледа...

След концерта - в метрото, спирка 'В.Левски' - снимка изпратена от Тишо

Финал, прегръдки, целувки, снимка за спомен (още няколко от SLAYER илизат за нея)...снима се отвътре, за да се вижда публиката – съответно музикантите са с гръб към нея -  исторически момент!

След ‘Seek and Destroy’ завесата пада! Образно казано!

Sofia Rocks - край на първо действие!

ГАЛЕРИЯ ДЕН ПЪРВИ