SPIRIT OF BURGAS 2010 - THE PRODIGY, SERJ TANKIAN, JACK DANIEL'S ROCK STAGE and many more

13 - 15.08.2010, Бургас, централен плаж

текст: Васил Върбанов, снимки: Данкиша, Dee Dee, Spirit of Burgas и др.

ДЕН ВТОРИ - СЪБОТА

Закусвам в 1 на обяд с бонфилета в качествен сръбски ресторант на открито. Внезапно става делово, щом съ-организатори на фестивала - Иван Вълков от DS Music и Мишо Куцев от Общината с въздишка споделят, че така и на са намерили за два дни заместник на нещастно разболелия се ЕВЪРЛАСТ. Бих искал да цитирам пропадналите възможности, но няма да е профи.

Питат с отчаяние в погледа, дали не бихме им предостъпили някоя от нашите групи, да попълни афиша – предлагаме им Wickeda или Светльо & The Legends – избират първите.

Звъня на Ал. Бояджиев, който  информира: “Е, те точно започнаха саундчек...”

“Нищо, питай ги и ако са ‘ДА’, да се местят на Главната сцена – там ще ги поемат.” – приключвам въпроса.

На съседната маса Питър Фолк си поръчва плескавица, което ме подсеща да попитам: “Абе, каква е тая история с Джони Деп.”

“Пълна мъгла, май няма такова нещо.” – забулва още повече Мишо без да му мигне окото, ала въпреки това се разделяме като приятели. 

Занасям вегетарианска пица на Ал. Бояджиев, който за пети път обяснява на охраната на сцената, че тези със сини гривни са фотографи и не искат нищо да ни откраднат, тоест да ги оставят да снимат. Все такива сложни неща...

Стартираме точно по график! DЕFAULT откриват, а вокалистът Нинко крещи някои от песните през мегафон. Техни съратници пред сцената носят същите фланелки, като групата - с надпис – “Спрете насилието над животни”. Няма как да знаят, че съм залепил врабче на предния капак на колата при лудото препускане към фиестата, но инстинктивно се крия зад озвучителя ни - Бохата. Не е много лесно, защото е с 15 сантиметра по-нисък.

Чуваме и хита на групата - 'Take The Pills'. Браво! 

Денят тръгва добре. Универсалният роуди Мицата идва да ни поиска тиксо и разказва, как по-рано днес от очите му текла кръв, след като скочил от висока скала в морето. Страхотно, но веднага го смазваме с най-логичния въпрос, защо (???) не преби онези джуджета, които се подиграха пред него с Anthrax в тъповатото си ТВ предаване. Работят и в рок радио с дебели претенции.

Мицата се отбранява, че се опитвал да ги убие с презрение. Пъхам в ръцете му тиксото и започвам  да се радвам на BOOZE BROTHERS. Те са почти към края на своята програма и удрят кавър на ‘The Wizard’, но по-скоро кавър на кавъра на Bullring Brummies, отколкото на Black Sabbath.

Неочаквано за всички, китаристът на Leepra De Luxe, Бебо се показва и изглежда дяволски свеж. Рожденият му ден продължава и споделя, че възнамерява да завърши личния си празник по най-добрия начин – на сцената с URBAN GREY.

“Ако има някой, който прилича на ШРЕК на този фестивал, това е Добата!” – констатира прилики с вокалиста на групата, далечен познат от квартал ‘Меден рудник’ и ме принуждава да потърся измачканите талони от OMV в джоба си, за да призная, че има право..донякъде.

URBAN GREY мачкат!  Китаристът Чавес - от адски зает с много групи - сега е останал само с една. Престоят му в Германия го е разделил и с Last Hope и с The Legends на Витков. Сега се е върнал трайно в БеГе и  люлее глава толкова бързо, че обективите не могат да го уловят.

Щом е така, тръгвам да търся Фамке Янсен на Go Dutch сцената, но се сещам, че нашите WICKEDA вече би трябвало да се ширят на Главната. 

20 секунди по-късно,  с радост установявам супер настроение, което определено спасява втория фестивален ден. Наистина, получава се убийствен концерт:

"За първи път в 10-годишната ни история, ми хвърлят сутиен на сцената" - реве от възторг Ерол, метнал преди това натежалия си и недоизтискан бял потник в многохилядната скачаща публика.

В следващите няколко минути, фронтменът на WICKEDA свири и пее със стилен женски сутиен. Ерол, та ти нямаш цици...

Връщам се на нашата Арена, но изчакваме обявения час за КАРЦЕР, защото е отпечатан на хиляди програми и - за да спечелим няколко минути - няма да разочароваме тези, които чакат този момент с огромно нетърпение.

Една от най-важните групи на бургаската сцена се събира отново след 10-годишно отсъствие, специално за този концерт.

 "Всеки един от нас си е мечтал за този момент в продължение на 10 години - да ви откъснем главите отново!" - обявява Ситко от сцената и феновете го възнаграждават с гореща подкрепа. Вдясно от сцената, анонимен зрител започва сиртакито от Зорба, вероятно в чест на китариста Мената, който в последно време работи и с The Pomorians.

"Пазете КАРЦЕР в сърцата си, защото ние сме истински!" - добавя вокалистът. 

В В 

КАРЦЕР изстрелват 10 парчета:

Now I'm Here
Lie To Me
Don't Drive Me Mad
Терзания
Let Me Die
Dead Emotions
Virtual Reality
My World
Изгарящо съзнание
Апокалипсис

"Това не е краят, ще се видим пак - може би след още 10 - 20 - 60 - 80 или 120 години. Тук или там горе, но пак ще бъдем заедно." - слага всъщност край на силно емоционалната вечер Ситко.

Публиката неистово крещи за още. От колоните обаче тръгва 'Punishment' на BIOHAZARD.

Аз си тананикам със запушен нос SLAYER и ‘Chemical Warfare’, защото влизам в едната EkoToi кабинка – от другата се чува ръмжене. Кенефът е наред, но отчаян БГ рок музикант е изразил, точно преди мен, очевидното си отношение към индустрията.

Gods on the throne must be watching from hell
Awaiting the mass genocide
Soldiers defeated by death from a smell
Bodies lie dormant no life
Rising new souls on the lands where they fell...

ОТРЯД 13 са група събрана в затвора и би трябвало да се оценили това, че свирят точно след Карцер.
“Не сме твърди, колкото тях, но съм сигурен, че ще ви докоснем. Всички имаме сърца, нали?” – обяснява вокалистът и продължава да печели време с изявления, защото китаристът е забравил да си сложи оранжевият панталон от ‘Гълъбар палас’ и се опитва да се напъха в него някъде зад сцената.

Групата е в платоническа връзка с Владислав Карамфилов – Въргала от Ку-Ку поколението, който е техен мениджър – отбелязвам поредния страйк в играта на актьори, в която ни вкараха с мълвата за Джони Деп в Бургас.

Тълпата посреща ‘Отряда’ с внимание, все едно са в неравностойно положение. Групата напада политиците, “на много от които - мястото е в затвора.” Най-много овации получава парче, в което се пее: “Владо Кузов – президент!”, но отбелязвам, че ОТРЯД 13 се лута в стилове и още не е напипал ‘своето нещо’. Нищо, животът е пред тях. На граф Монте Кристо му отнема 14 години, преди да намери пътя към свободата.      

В този момент виждам спирам да мисля за тяха, защото виждам Тели Савалас, който се приближава игриво - в бял потник - в едната му ръка дими пура, в другата свети литрово шише JACK DANIEL's. На светлина виждам, че това е Витков и беседваме по темата  – “не е важно колко хора има при началото на програмата ти, а колко са останали накрая.”

THE LEGENDS скачат на сцената и в първите часове на неделния ден, ‘легендите’ започват да владеят  многохилядната публика още с интрото - музика от 'Кръстника', убедително изпълнена от новия акордеонист.

В СВЕТЛЬО & The Legends има някои промени в личния състав, но ВИТКОВ & МИЦОВ са си все така на мястото -  хумор, сарказъм, улични шеги и вицове между песните, дори лека ръченица.

45-секундна версия на "шлагер" на вескомАринов с допълнително вулгаризиран текст. Публиката е в транс - явно и тя не харесва придворните лакеи.

'Ace of Spades' със соло на акордеон замества миналогодишното 'Ace of Spades' със соло на саксофон на същата сцена.

Новата песен - 'Боли ме гъза' е ХИТ! С премиера по Тангра Мега Рок преди едва 3 седмици - сега 2500 души реват с цяло гърло. Мицов обявява, че за този период, парчето е свалено 100 000 пъти. Публиката не спира. Без 'Бате Гойко' естествено не може.

Авторът с Духа от бутилката

БЕКСТЕЙДЖЪТ ни е много гостоприемен - с В. Гюров и Св. Витков си разясняваме обществени и граждански позиции поне още 2 часа. WICKEDA естествено не свирят, защото нали ги подарихме на Главната сцена. Виждам Еди Мърфи да опипва вътрешността на последния кашон уиски и поглеждам чашата си с подозрение. Време е да си прибирам, но преди това пускам sms на спонсора с нова молба за презареждане..  

Стана купон, ха ха ха. До утре! 

ГАЛЕРИЯ 2

ДЕН ПЪРВИ + ГАЛЕРИЯ 1