NILE, Melechesh, Dew-Scented, Zonaria, Darkrise

24.01.2011, Jubilee hall, Sofia
words by Ivaylo Alexandrov, photo: Ivaylo Alexandrov

English version coming

Тежко и безкомпромисно се леят нилските дет метъл химни с дъх на древноегипетски окултизъм пред повече от 400 последователи на екстремния звук в зала 'Юбилейна'.

За втори път посрещаме гробовното пришествие на NILE на родна почва, отново по покана на Most Of Evil. И отново имаме убийствени банди и страхотна публика. Чудесен старт на по-тежките концерти у нас.

Първи пред все още събиращата се тълпа излизат швейцарците Darkrise. Звукът им е силен, почти изчистен, а гърлото на Грег звучи бездънно. Пичовете удрят 5 парчета, които обаче не оставят особено силен спомен и изчезват, освобождавайки сцената за Zonaria.

Шведите опъват две платна в двата края на сцената и скоро се впускат във вихрената си смесица от мелодичен блек-дет, докато на сцената и пред нея се веят вентилатори от дълги коси. Чак студено става в залата. Само че и Zonaria не предлагат кой знае колко запомнящ се прочит на твърдия звук и прекарвам известно време в разглеждане на страхотно заредения щанд с мърчъндайз и се ядосвам, че взимам заплата чак другата седмица. Но поне за напитки се намират дребни. А и питиетата са добре – има Jack Daniel’s, има щастие.

Връщам се пред сцената докато трима юнаци тестват инструментите и звука за Dew-Scented. Германците са активни вече 15 години и неизменно, от дебюта им през 1996, до миналогодишния 'Invocation' разстрелват с еднотипен, но адски надъхващ траш-дет метъл, съвсем в духа на поляците Vader и естествено, сериозно повлиян от боговете Slayer.

Петимата стъпват на сцената и раздират синкавият мрак на 'Юбилейна' с 'Arise From Decay', след която толкова скоростно препускат в 45-минутния им сет, че в края се чувстваш като пребит с тояги. И вината не е само в мащабното пого, което се върти през цялото време, докато Dew-Scented леят прашните си грубиянски послания.

Решил съм да го давам спокойно и тактувам щастливо като кълвач, когато Dew-Scented теглят чертата с 'Acts of Rage'. Толкова ми трябва, за да тикна бира и фотоапарат в приятелски ръце и да се изстрелям като тапа в мелето.

Имам нужда от така синтезирана музикална агресия, без лирични отклонения, без поза, помпозност, сола и орнаменти – грубо гърлено дране, виещи, ръждясали рифове и ритъм, целящ да ти направи костите на сол. Лайф Йенсен изглежда искрено възхитен от горещия прием на публиката, благодари на китариста на Holy Moses, Микаел Ханкел, който свири с тях в последните няколко концерта за помощта и обещава да се върнат скоро. Надяваме се!

Melechesh изгряха бързо на ъндърграунд сцената с интересното си съчетание на брутален метъл, близкоизточни мелодии на китара, ситар и бузуки, ритъма на тарамбуки, вплетен зад масивната стена от барабанния звук и текстове, гледащи към историята и митологията на Месопотамия.

Те също са с гост участие за турнето – оригиналният китарист на бандата Молок отсъства от това турне и го замества холандецът Грег ден Хартог, който изплува под прожекторите, увил галвата си в черна превръзка като хашашин, решен да избие тълпата пред себе си с бързи и тежки рифове и мазните мелодии, които така добре разнообразяват парчетата на Melechesh.

Ликът на Шамаш изгрява малко след 21 часа и в следващия час слушаме разчупените композиции на Ашмеди и шайката му. Страхотен звук, адски стегнати и едновременно с това разнообразни, песните на юдео-холандската група влизат директно в кръвта и пред сцената кипва.

Куфеене, блъскане и пого приветстват всяко от парчетата, хвърляме се на задружна метъл ръченица в 'Sacred Geometry', докато китарите хлъзват мелодията на песента; хвърляме се в тоталната анихилация на 'Grand Gathas Of Baal Sin' и приветстваме 'Rebirth of Nemesis', с която четиримата си тръгват, оставили страхотно впечатление в повечето метъли пред себе си.

И тъкмо когато си мисля, че вече няма какво да ме впечатли толкова тази вечер, Карл Сандърс, Далас Толър-Уейд и Крис Лолис ми откъсват главата до кръста. Тримата във фронтовата линия на NILE свирят и реват толкова здраво, подковани от бруталния ритъм на гърка Джордж Колиас, че докато се опомниш, вече си потънал в магията на групата.

Звукът е безумно тежък, а четиримата свирят така, все едно утре е краят на света и подготвят тълпата за Апокалипсис. Почти половината им сет е посветен на силния им последен запис 'Those Whom the Gods Detest' (2009), като с по една-две песни представят всеки от дългосвирещите си албуми преди това.

Дълги, технични, но и адски надъхващи и тежки, парчетата на NILE са сред най-доброто записвано в американския дет изобщо.

Напомнящи на моменти на титаните Morbid Angel, но достатъчно автентични, обърнали тематиката на лириките към митологията на древен Египет отдавна са издигнали в култ името на групата. Над един час тероризират телата ни, готови да ги пръснат на части и за финал ни погребват под звуците на бруталния разкош 'Black Seeds of Vengeance'.

Толкова. Вече е полунощ, навън е натрупал сняг и имаш два варианта – отиваш на афтърпарти с групите в Black Lodge или се прибираш пребит и пречистен при студийните записи на NILE. И стискаш палци за други така силни ъндърграунд събития.

ГАЛЕРИЯ