5 years TANGRA MEGA ROCK - KONTROL, MARK FOGGO'S SKASTERS, The Pomorians

24 March 2011
news page

5 ГОДИНИ ТАНГРА МЕГА РОК
РљРћРќРўР РћР›, MARK FOGGO'S SKASTERS, The Pomorians

24.03.2011, зала 'Универсиада', София
текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова

Когато се събудиш със синка на лявата ръка (и наболяващ десен крак), кални сиви кецове Converse, захвърлени в коридора; буреносна смес от бира и Jack, все още бушуваща във вените ти, а рефренът ”налей ми гроздова, налей ми сливова” подскача в главата ти, тогава знаеш, че предната вечер е била истински рокенрол. Точно каквато си очаквал и точно каквато трябва да бъде, защото бе втората от общо петте празнични вечери, в които най-шумното и най-рок радио наоколо празнува своите първи пет години онлайн.

И всяка вдигната високо ръка, всеки подскачащ екстатично скастър, всеки гръмовен припев са едно голямо ”Наздраве!” за Тангра Мега Рок, които знаят как се прави радио, но са наясно и как да направят поредния четвъртък в месеца един малък (а всъщност – доста голям) рокенрол празник.

Има хора, които не обичат да гледат една и съща група два, да не говорим за три пъти. Винаги съм знаел, че тази позиция е адски необоснована и онова, което се случи на 24 март в Универсиада го доказва. Защото и аз (а и доста от другите няколко хиляди в залата) вече бях гледал и трите групи, но това ме правеше единствено по-подготвен да се включа с правилния припев, а скуката бе някъде далеч, загубена между чашите бира, ска химните, електрическото бузуки и алкохолните блусове.

Тълпата бе разнородна, както винаги. Но някъде в тази еклектична мешавица от дългокоси метълисти, млади пънкове с гребени, ска фанатици, спретнати със сака и вратовръзки и софийски суинг герои (и дори един олдскуул скин с тиранти, навити крачоли и червен Dr. Martens) имаше едно общо усещане за празник, някакво чудесно четвъртъчно настроение, което преливаше във всеки групов припев и всяка вълна от бурното пого пред сцената.

The Pomorians очевидно са подгряващата група на месеца – малко след като разбрахме, че се включат във втория концерт по случай рождения ден на Тангра Мега Рок, крайморските агенти бяха поканени да свирят и преди Manu Chao на 14 април. Лесно е да разбереш тяхното универсално приложение – те са едновременно поп, етно и ню метъл – парти музика за салата, ракийка, танци, пого или просто тактуване с крак. Удрят ни с типичния си саунд, доминиран от много характерното електрическо бузуки, хитовото ”Обичам” и задължителните Artery-вметки (в случая с доброто старо парче “Control”). Готина загрявка преди англо-холандската ска атака.

Марк Фого сякаш е създаден за музиката, която изпълнява. Или пък обратното. Ливърпулският агент е неуморно-активен на сцената – тича отляво надясно, отдясно наляво, подскача, прави гримаси, изцъкля очи и тресе вече не така внушителното си шкембе (сигурен ли си, Шахпазов????? бел. ред.), скрито под задължителната черна тениска, марка Hooligan. Пее чудесно, като за последно, а неговите скастери са страшен бенд с абсолютно помитаща брас секция, както си му е ред.

Mark Foggo’s Skasters не приемат отказ – и само минута след началото на сета им всеки присъстващ се е предал на енергията – само два метра пред един от основните деятели на софийската дет метъл сцена танцува като обезумял, а същото правят и люшкащите се предни редици фенове.
Получаваме желаната доставка ”Hashish from Amsterdam”, както и един съвсем неочакван бис – защото в Марк Фого (когото българските фенове посрещат с ”Браво, Марко!”) е изпълнен с толкова енергия, че не може да си тръгне просто ей-така.

В последните години КОНТРОЛ свирят рядко. А може би – свирят по-често, отколкото съм се надявал. Във всеки случай, дългите паузи между лайвовете действат добре – във феновете се натрупват толкова очаквания и някакво радостно напрежение, че момента, в който на сцената изплуват сенките на Гилъна, Унгареца, Крезо, Тенев и Кьосовски, аудиторията изригва в аплодисменти и безразборни крясъци на задоволство. Така е и до края на концерта – хората знаят отлично текстовете (на моменти смогнаха дори да заглушат вокалите на Кольо), а най-бурните фанатици заформят непрестанно пого, което се вие пред сцената като водовъртеж от филм на ужасите.

Общото добро настроение предотвратява сериозните травми и неприятни моменти – падналите биват вдигнати на мига, а сблъсъците и синките са посрещани най-вече с усмивка.

КОНТРОЛ трябва да са доволни – сдобили са се със съвсем ново поколение фенове. Почти всички преди сцената са на видима възраст между 18 и 30 години, все хора, които са пропуснали златните години и златните концерти на бандата в началото на 90-те, но сега имат късмета да наваксат и да усетят на живо ефекта Бумм!

Гилъна и компания ни убиват. Безапелационно. Справят се по-добре, отколкото през 2009 в същата зала (тогава като съпорт на Kultur Shock, отново по покана на Тангра Мега Рок), макар че, като се замисля, и тогава нямах никакви оплаквания. Трудно е нещо в техния сет да не ти хареса. КОНТРОЛ са мощни, сериозни, несериозни, обезоръжаващо прецизни, химнови, чудесни – от ”Ласточка пой” през ”100-150”, та чак до фънкарско-пророческото ”Ужас” и задължителната разпявка с ”Най-щастливия ден”. И алкохолните блусове, и трашърските балади за несподелена любов са ни толкова познати, но и толкова различни, когато ги изживяваме заедно с КОНТРОЛ.

Тръгваме си с по три бирички за из път, пеем си ”орхидейо моя, хубава, о, ти мой филадендрон” и едва тогава си давам сметка, че остават още три празнични Тангра концерти. Толкова много празници, толкова много рокенрол!

Source: