BLIND GUARDIAN, The Axe Project live in Sofia

30 April 2011
news page

BLIND GUARDIAN, The A.X.E. Project
30.04.2011, зала 'Христо Ботев', София

текст: Александрина Георгиева, снимки: Ивайло Александров

Блъскам се в 280 и поглеждам часовника през 2 минути. Закъснях ли? Закъснях ли? Звъня по телефона. Надничам към залата, докато автобусът минава пред нея – изглежда пълно, значи все още не пускат. Изтичвам до общежитието, хвърлям раницата, преобличам се и хуквам пак. Отново телефона. „Къде сте? Идвам.”

Разстоянието до „Христо Ботев” на бегом. Не сме успели да закъснеем. Отпред е обичайната хомогенна смес от дълги коси, черна кожа и поизбелели тениски. Познати физиономии, усмивки, доволни възклицания. „Откога не съм те виждал пък тебе!”. И растящо нетърпение.

Има няколко банди, които са такива всенародни любимци, че могат да идват всяка година и на феновете няма да им писне да пълнят залите и да скандират любимите си заглавия. Blind Guardian са една от тях. А че Ханзи беше искрен, когато почти през всяка пауза ни обясняваше колко сме невероятни и как е хубаво да са пак в beautiful Sofia, стана ясно още когато непосредствено преди концерта споделя, че през май 2007 не е знаел какво да очаква от българската публика, а е останал така потресен от нея, че концертът е бил сред най-хубавите за турнето тогава.

AxeВ 


The A.X.E. Project изглеждат наистина развълнувани, че са на сцена пред толкова много хора и то като подгряващи на Bling Guardian. Докато голяма част от публиката се щура по седалките и пред бирите, чакайки любимците си, забелязвам едно ядро пред сцената, което искрено се радва на българите. Живи и здрави – изсвирват каквото имат, подгряват доколкото могат, и се оттеглят, оставяйки ни във властта на бардове, митове, легенди и Толкин.

CROWD

Когато Guardian изскачат на сцената, ни чака първата изненада. За пръв път от 13 години отварящата песен не е “War of Wrath/Into The Storm”, а “Sacred Worlds”. Нелош ход, съдейки по епичното Weeee shall stand together!, разнасящо се от съседните гърла. Докато еуфорията набира сила, за да избухне пълно в края на сетлиста, си мисля, че етикетите при точно тези германци просто не вървят.

BG

Дали ще ги наречеш спийд или пауър, или каквото друго си искаш, дали ще се ебаваш с любовта им към фентъзито, или ще занемяваш от свещен унес при “Nightfall” и трагиката на нолдорите, няма голямо значение, освен за собственото ти самоуважение. Обаче е факт, че бардовете, въпреки че са дълбоко в тия клишета, си вършат работата толкова добре и с такива обич и талант, че не могат да бъдат нито досадни, нито смешни. Но са най-малкото уважавани и със сигурност обичани.

Да не говорим, че сериозната прическа на Ханзи, вече неизбежно навяваща асоциации с даскал по география, задължително вдъхва и известен респект, спомен от прогимназиалните години.

Нататък времето stands-ва still, докато ние се люшкаме в доволно безвремие, летим с Питър Пан, оплакваме тежката съдба на Фродо с оня ми ти пръстен и биваме заплашвани, че „ей сега, това е последната песен и си отиваме.” Друг път. Минаваме през любими парчета от всеки албум, включително невключената в сетлиста “Majesty” за голяма изненада и радост. И вечната “Valhala” – Deliverance!

BG

Рядко съм виждала нещо по-красиво от публиката, пееща в един глас, докато мелодията бавно заглъхва и щастливите усмивки на бандата. В биса ни чака, разбира се, “The Bard’s Song – In The Forest”.

След това имаме двоен шаш – в интервюто преди концерта Ханзи казва „За пръв път от поне 10 години включихме The Bard’s Song – The Hobbit в сетлиста” -  и уж чакаме нея, само че...
BRIGHT EYES! BRIGHT EYES! BRIGHT EYES! – този възглас сякаш ехти още от Каварна, когато не я свириха. "What’s that passion for Bright Eyes?" – пита вокалистът. Ами такава. Такава, че успяваме да променим решението на бандата, и секунди след това цялата зала реве Leave me alone, isolation bears hope.

Оттук нататък репортажът е едноок, понеже в общата дива радост, окото на крехката репортерка се оказва жестоко насинено и придаващо й вид на доста изстрадала женица. Майната му – завършваме с “Mirror, Mirror” и се разотиваме щастливи. Защото тази приказка само феновете на Blind Guardian могат да я разберат.

ГАЛЕРИЯ

SETLIST

Source: