ORPHANED LAND + The Mars Chronicles + Matricide + Klone

11.10.2013
Клуб *Mixtape 5*, София

текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова

English version coming soon

Римските мъдреци казвали “ex oriente lux” – хитроумно двусмислена фраза, която едновременно подчертавала очевидното (че слънцето изгрява от Изток и първата светлина идва оттам) и намеква за люлката на великата култура (разположена нейде в Близкия Изток или Ориента, ако предпочитате).

От своя страна рокът, който определя цялата ни същност, съвсем не е възникнал в жарките близкоизточни земи, но пък вече е пуснал дълбоки корени там – видоизменен, своеобразен, оцветен в ориенталски краски, огрян от пустинното слънце, окичен с кръстове, полумесеци и звездата на Давид (от време на време кимащ и към позабравените каменни идоли на шумерите и асирийците).

Но тук нямаме нито намерението, нито задачата да изреждаме представителите на онази сцена, а да концентрираме погледа си върху несъмнено най-добре познатата метъл група от Ориента – израелците ORPHANED LAND, които навлязоха в европейския метъл ъндърграунд още в началото на 90-те, оставиха ярка диря в него с издания като ‘El Norra Alila’ и ‘Mabool’, достигнаха до софийска сцена през 2005, а сега – цели осем години по-късно, отново бяха тук – променени, може би помъдрели, а и изкачили се до висшия ешелон на метъла с амбициозния нов албум ‘All Is One’.



И въпреки че ORPHANED LAND бяха акцентът на вечерта, преди техния сет имаше достатъчно интересни моменти – защото израелските герои шетат из Европа, натоварени на могъщ тур бус, заедно с още три банди.

За жалост, една от тях не беше (а трябваше да е!) Bilocate от Йордания, които специализират в съвсем нелош екстремен етно метъл. Липсата им озадачи дори организаторите от ТМР и ще си остане една от много мистерии на Изтока…



Малко преди обявения на билетите час и пред малобройна публика започват французите The Mars Chronicles, доставящи солиден мат рок/метъл (че и доста пост рок на моменти), мелодични вокали и премерено концертно присъствие.

Поради сложния характер на музиката (а и защото имат нелеката позиция да забиват, докато залата още се пълни), не успяват да увлекат публиката колкото втората група за вечерта – Matricide от Израел, които влизат директно, като тупалка в корема.

Пичовете забиват нахъсан метъл кор, а въпреки тениската си на Meshuggah, вокалът изглежда (и се държи) точно като Филип Анселмо от късния период на Pantera.

Сред изправените пред сцената родни метъли вече се веят коси, разлива се бира и съвсем логично – младите израелци са изпратени с доста одобрителни викове.



Последни преди ORPHANED LAND са другите френски агенти – Klone, за които прогнозираме, че ще бъдат особено впечатляващи. Прави сме.

Сценичното им поведение е отработено чудесно и дори на малката клубна сцена пичовете се движат много, създават впечатление за динамика и се отличават ясно от другите подгряващи.

И музиката им не е лоша, макар да се затрудняваме дали да я наречем пост хардкор, алтърнатив метъл или нещо друго, но пък е съвсем очевидно, че Klone не са просто клонинги, а банда с потенциал. Дано имат успех и го развият.





Хедлайнерите на вечерта се материализират на сцената като старозаветни пророци от храма на Соломон – дългокоси, брадати и накичени с разнообразни религиозни символи.

Както си му е редът, вокалът (с български корени, които не пропуска да изтъкне) Коби Фархи е най-живописен – същински Христос, многозначително усмихнат и носещ посланието за любов към ближния, както и за незабавно помирение с палестинците (които нарича братя на израелците).

В крайна сметка, това е и идеята, залегнала в основата на новия им албум ‘All Is One’, от който чуваме няколко важни акцента (‘Brother’, ‘The Simple Man’, както и едноименната композиция).



Но тъй като ORPHANED LAND имат впечатляващи албуми още от 90-те (когато малко по-груби, меланхолични и епични по онзи чаровен дуум начин), не пропускат да ни ударят и с неща като ‘Ocean Land (The Revelation)’ и ‘The Kiss of Babylon (The Sins)’ от великия ‘Mabool’, като непрестанно ни подканят да пляскаме, да скачаме, изобщо да се включим активно в това празненство на ориенталски мелодии и библейски сказания.

Звукът е отличен (на моменти – направо студиен), бандата е в страхотна форма и прилично дългият им сет се изнизва без да сме усетили. Турнето им обаче продължава, затова няма пет биса и други подобни глезотии, но пък след такава вечер – нужно ли е да искаме повече?

GALLERY