DOG EAT DOG + C4 + Всеки следващ ден
13.10.2013
Клуб *Mixtape 5*, София
текст: Стефан Топузов, снимки: Даниш

Когато една група идва за първи път в страната ти цели две десетилетия след момента, когато е била наистина популярна; когато същата група години наред не е издавала нова музика, а и откровено споделя, че няма намерение да го прави... Няма как през главата ти да не мине мисълта, че има нещо доста ретро в подобен концерт.

Но също като другото пътуване назад към 1994-а, което имахме шанса да направим тази година – шоуто на Biohazard от 5 юли – така и вчерашният концерт на Dog Eat Dog в 'Mixtape 5' далеч не бе изживяване с изтекъл срок на годност. И има няколко причини за това.

Едната е умопомрачителната енергия, която тази група все още притежава. Дори вече навлезли дълбоко в четвъртото десетилетие на животите си, Dog Eat Dog не изглеждат нелепо, докато подскачат на сцената, пеейки песни с почти инфантилен заряд като 'M.I.L.F.' и 'Pull My Finger'.

Не е нелепо поради втората от гореспоменатите причини – това е група, която е напълно наясно със своята мисия. А за Dog Eat Dog тя е да създадат възможно най-якия купон.



За целта те ползват музикални средства, които практически се оказват непреходни – безгрижен рок, приземен от частица хардкор и пънк отношение, усилен допълнително с хип-хоп и 'fight for your right to party' идеологията на Beastie Boys и затапен с може би възможно най-американския инструмент: саксофон.

Разбира се, това подобна група да има пред себе си публика, която е жадна именно за такова изживяване, също помага. Такъв е случаят в неделя вечерта – около 500 души не само са напълнили клуба, но и дават от себе си всичко, което може да се очаква, за да се превърне концертът в купон.

Подгряващите банди също допринасят. Това е едва първият концерт на Всеки следващ ден, но не и за музикантите в групата – все познати лица от Overdawn, Redound, Empty Face и други минали и настоящи яки български банди.

А и парчетата им са си добри – приятен алтернативен рок с готини китарни мелодии и редуване на рапиране и надъхващи чисти вокали.



Без да е откриване на топлата вода, или нещо кой знае колко различно от (примерно) P.O.D. в силните им години, това звучене е като глътка свеж въздух в контекста на сегашната българска сцена.

При C4 нещата са по-различни – бърз стрийт-пънк с надъхващи и подтикващи към припяване текстове.

Интересно е как групата все още успява да звучи съвсем различно от Last Hope, въпреки че в момента ¾ от състава на двете банди се припокрива. И наистина – това, което по време на Всеки следващ ден е било само поклащащи се и припяващи хора пред сцената, по време на 'Никой не може да ни спре' и 'Ние пак сме тук' се превръща във водовъртеж от блъскащи се едно в друго тела.



Една не особено дълга пауза за саундчек по-късно Dog Eat Dog вече са на сцената и запалват фитила на предстоящия купон с кратко хип-хоп интро, преливащо в саксофона, с който започва 'If These Are Good Times'.

Самата банда изглежда приятно изненадана – дори леко стресната – от ефекта, който музиката й предизвиква. Още след второто парче ухиленият до уши басист Дейв Нийбор казва, че това вече е най-якият концерт от настоящото турне.

Фронтменът Джон Конър на свой ред му отбелязва, че това е като да кажеш на момиче, че го обичаш, десет минути, след като сте се запознали.

Групата следва собствения си съвет – още в началото се заиграва с 'No Fronts', но после Конър обявява, че ще я запазят за накрая.

Иначе Dog Eat Dog свирят неща от всичките си четири албума, като естествено наблягат на най-успешния – 'All Boro Kings' (1994).

Но и 'Play Games' (1996), 'Amped' (1999), както и жестоко подцененият 'Walk With Me' (2006) са отчетени с по една-две песни.

(А като говорим за универсалността на Dog Eat Dog, няма как да не отбележим, че текстове като “I hate being broke, it sucks being poor...” от заглавната песен от последния албум, споменават истини, с които е трудно да не се съгласиш.)

Между парчетата, Конър поддържа огъня на купона, пускайки готини бийтове (като например този на Дре от 'Guilty Conscience' на Еминем), на фона на които говори.

Посланието е ясно – това е купон и в него няма място за политика (подчертано с 'Isms').


 
Единственото, което явно се губи в превода, е нежеланието на бандата стейдждайвърите да се задържат прекалено дълго на сцената, преди да скочат – на Конър и роудитата на групата постоянно им се налага да бутат хора.

Но има и откровено комични моменти, като този, в който Конър бърка Ростислав от Hardcore Spirit – нека не забравяме, че шоуто е по случай десетата годишнина на уебсайта – с брат му. Не е като всички да не сме правили тази грешка, нали?

Както вече сме предупредени, с 'No Fronts' шоуто отива към края си. Но на всички е ясно, че бис ще има. Както и че ще е по-дълъг от предварително предвидения – шоуто отдавана се е получил наистина специално.

Получаваме го под формата на 'More Beer' (още един универсално разбираем текст) и наистина искрено звучащи обещания как Dog Eat Dog ще се върнат при първа възможност. Не е като да няма защо.