ВИКТОР ЖЕКОВ е баща и треньор на АЛЕКСАНДРА ЖЕКОВА.

Те са наши приятели, преди САНИ да се превърне в национален герой на Олимпиадата в Сочи.

ВИКТОР е в студиото на радио ТАНГРА МЕГА РОК в най-популярното шоу и говори за....всичко.

едно интервю на Коко Стойнов и Васил Върбанов

СЛУШАЙ ТУК

ДОБРЕ ДОШЪЛ ОТНОВО СЛЕД ТРИ ГОДИНИ В ‘ДЖИТБОЛ’ НА ВИКТОР ЖЕКОВ – ЕДИН НАИСТИНА, АМА НАИСТИНА, МНОГО УВАЖАВАН ОТ НАС ЧОВЕК И ПРИЯТЕЛ!

Благодаря!

КЪДЕ Е САМАТА САНИ В МОМЕНТА? ПОЧИВА ЛИ СИ?

Не. Дърпат я разни медии, разни институции. Има доста задачи и натоварен график. Ще си почива от април.

ИМАМЕ ЧУВСТВОТО, ЧЕ “ЛЕСНОТО“ ЗА ВАС СВЪРШИ. РОМАНТИЧНИЯТ ПЕРИОД СВЪРШИ. СВЕТЛИНАТА ВЕЧЕ Е НЕПРЕКЪСНАТО ВЪРХУ ВАС. ПРЕДИ ГОДИНИ, КОГАТО КАЖЕШ “ВИКТОР ЖЕКОВ“, СИ ПРЕДСТАВЯШ ЕДИН БУС, ОТ КОЙТО ИЗСКАЧАТ КУП ДЕЦА – КОЙ СЪС СКИ, КОЙ СЪС СНОУБОРД...

СЛЕД УСПЕХИТЕ НА САНИ В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ И ОСОБЕНО СЛЕД СОЧИ, ТЯ И СЕМЕЙСТВОТО ВИ СЕ ПРЕВЪРНАХТЕ В НАЦИОНАЛНА КАУЗА, В НАЦИОНАЛНИ ГЕРОИ...

Всъщност, никога не ни е било лесно. Нашият път беше наситен с много трудности и проблеми, които трябваше да преборим и решим. Нерядко минавахме през „зони“, в които нямаше от кого да се учим и трябваше да се справяме сами. Не е лесно, но пък е приятно и удовлетворително, когато се справим. Лично мен това ме движи във всичко, с което се захващам.

ТОВА Е ЯСНО И Е СТРАХОТНО! ПО-СКОРО РАБОТАТА Е ТАМ, ЧЕ ДОСКОРО, КАКВОТО И ДА НАПРАВЕХТЕ, БЕШЕ МАЛКО ИЛИ МНОГО В СЯНКА. ДОРИ НЯМАШЕ КОЙ ДА РАЗБЕРЕ ТОЧНО ДОКОЛКО ДОБРЕ СЕ СПРАВЯТЕ ИЛИ, ДА РЕЧЕМ, КАКВИ ГРЕШКИ ДОПУСКАТЕ.

СЕГА ИГРАТА Е МНОГО РАЗЛИЧНА. САМИТЕ ВИЕ НАЛОЖИХТЕ СТАНДАРТИТЕ. ВЕЧЕ ОТВСЯКЪДЕ И ЗА ВСИЧКО ВИ ДЕБНАТ – И ЗА ДОБРО, И ЗА ЛОШО. СНИМАТ СЕ С ВАС, НО И ВИ СОЧАТ С ПРЪСТ.

Ами, да ни дебнат! Ние се опитваме да правим нещата колкото е възможно по-добре. Всеки греши. Но е добре да не повтаряш своите грешки, а още по-добре – да се учиш от грешките на другите и да не ги допускаш.



В ЕДНО МНОГО СИЛНО ИЗКАЗВАНЕ СЛЕД ФИНАЛА В СОЧИ ТИ, НАРЕД С ДРУГОТО, ЗАЯВИ: “...ЗАЩОТО ЗНАМ С КОГО СЕ БОРИЧКАМ“. ВСИЧКИ ВИЖДАМЕ СЪСТЕЗАНИЕТО, ФИНАЛНОТО СПУСКАНЕ НА САНИ И БИТКАТА Й С ДРУГИТЕ ПО ТРАСЕТО, НО ВИЖДАМЕ САМО ВЪРХА НА ПИРАМИДАТА.
 
ПОЧТИ НИКОЙ НЯМА ПРЕДСТАВА КАКВИ СА СТЪПКИТЕ ДО ТОЗИ ВРЪХ, КАКВА Е ЦЯЛАТА СИСТЕМА ДА СЕ СТИГНЕ ДО ТАМ. ТИ ДОПУСКАШЕ ЛИ, ЧЕ СТЕ ГОТОВИ ЗА НАЙ-ВИСОКОТО СТЪПАЛО, ЗА НОМЕР ЕДНО?

Не само допусках, знаех, че сме подготвени за всякакви предизвикателства, за най-високото ниво. Внимателно бях анализирал всички съперници, знаех им всичките плюсове и минуси. Бях се подготвил като командос – с всички възможни оръжия, които мога да нося и да ползвам, за да се изправя срещу съперниците.

И наистина бяхме подготвени много добре – и тя, и аз. Бяхме отиграли всякакви възможни ситуации. Много добре беше, че предишната година в Сочи имаше тест-ивент, на същото място, и условията във всяко едно отношение бяха възможно най-лошите. За нас това беше чудесна тренировка и възможност да се подготвим идеално дори за най-гадното.

Спортът ни е такъв, че всичко може да се случи, но технически и физически бяхме идеално подготвени.

НО САМО БРОЕНИ СЕДМИЦИ ПРЕДИ ОЛИМПИАДАТА САНИ ПОЛУЧИ ТЕЖКА КОНТУЗИЯ НА ОПАШНАТА КОСТ. ПОПРЕЧИ ЛИ Й ТОВА ДА СТИГНЕ ДО ВЪРХОВА СПОРТНА ФОРМА?

Контузията наистина беше много тежка. Костта беше с няколко спуквания. На снимката изглеждаше като раздробена. Това се случи на един сбъркан кикър в Аспен, на X-Games. На същото място се контузиха няколко състезатели и се наложи да го преправят. За съжаление, оказахме се сред потърпевшите.

Проблемът с тази травма е, че мястото е изключително чувствително и в някои моменти Сани усещаше остра, прорязваща болка. Наложи се значително да намалим интензивността на тренировките за 2 седмици.

ЧЕСТ ВИ ПРАВИ, ЧЕ СКРИХТЕ КОЛКО ТЕЖКА ВСЪЩНОСТ Е КОНТУЗИЯТА И НЕ ПОТЪРСИХТЕ ЗАСТРАХОВКА ОТ ЕВЕНТУАЛЕН НЕУСПЕХ.

Умишлено запазихме за нас тази информация. Не искахме хората и медиите да се фокусират върху контузията, което пък да накара Сани допълнително да мисли прекалено много за проблема. Надявахме се да отшуми навреме и организмът й да се възстанови бързо.

За щастие, щом пристигнахме в Сочи, мястото вече не я болеше толкова, че да й пречи да се състезава. Направихме тестове по едно трасе с кикъри – големи скокове, при които се приземяваш на около 20 метра разстояние, и всичко беше наред. Е, трябваше леко да ограничим обема на движението.

БИ ЛИ ОБЯСНИЛ КАК И ЗАЩО СТАНА ИНЦИДЕНТЪТ С ИТАЛИАНКАТА МОЙОЛИ, КОЙТО ПОПРЕЧИ НА САНИ ДА ФИНИШИРА И МОЖЕ БИ ДА ВЗЕМЕ ОЛИМПИЙСКИ МЕДАЛ?

В този вираж имаше една идеална линия, по която да се запази скоростта и да осигури перфектно насочване към следващите конфигурации по последните метри от трасето. Имаше и една дефанзивна линия, която ти позволява да си задържиш позицията.

Това, което направи италианката, беше влизане по една невъзможна линия - линия, върху която, заради действащите странични ускорения, просто не можеш да се задържиш. Тя направо излетя по допирателната, защото направи лошо завоя и центробежните сили я изхвърлиха от тази линия. И най-добрият състезател не може да остане в нея при тази скорост. Самоубийствена линия, която те изхвърля и излиташ.

Слава Богу, Сани не излетя след сблъсъка, но италианката излетя и при падането се контузи много тежко. Височината е колкото втори етаж, а равната и твърда повъхност, върхо която се пада долу, е девет метра широка.

Маневрата на Мойоли беше много опасна, далеч от здравия разум. Отдавам я на неопитност и на нищо друго. Младост и прекалено безразсъдство. Бих направил сравнение с Формула 1. Това е все едно да влезеш във "фибата“ в Монако със 150 км/ч, а тези пред теб да са намалили до 80, и да очакваш, че ще минеш оттам без да отнесеш някого.

Между другото, миналата година на същото място в Сочи имаше подобни инциденти. А и по принцип при жените такива маневри, плод на грешни решения и безразсъдство, не са рядкост. Особено пък в последните години. Преди това в бордъркроса имаше изключителен феърплей на трасето, карането беше много чисто.

Никоя от елитните състезателки, включително Сани, не си е позволявала подобни решения и маневри, най-вече – заради сигурността. В последните години някои нации наложиха агресивно поведение по трасетата, което аз хич не харесвам.

ИТАЛИЯ ОЧЕВИДНО Е СРЕД ТЯХ.

Да, определено. Нямам нищо против италианците, но при тях това е силно изразено – и при жените, и при мъжете.

ВАШАТА СНОУБОРД ОБЩНОСТ КАК РЕАГИРА НА ТАЗИ НЕПРИЯТНА АРОГАНТНОСТ?

Изключително негативно. Буквално никой не им говори на тези хора вече. Силно вярвам, че подобни инциденти ще доведат до промени в правилата и налагане на санкции, както например в моторните спортове.

КОЙ ТРЯБВА ДА ИНИЦИИРА ТОВА?

Ние, треньорите, също и директорите на състезанията. И това вероятно ще стане в края на сезона.

А НА ОЛИМПИАДИТЕ ИМА ЛИ НЕЩО ПО-РАЗЛИЧНО ОТ ОБЩИТЕ ПРАВИЛА?

На олимпиадите би трябвало всичко да е като в Световната купа и световните шампионати, които са най-определящите състезания в нашия спорт. Всичко там се случва по един и същи формат.

Защо на олимпийското трасе бяха приети такива конфигурации – това е въпрос, на който все още нямаме отговор. Но той ще продължи да бъде задаван. Ще има големи дискусии за това какво да остане и какво да се промени за следващия олимпийски цикъл.



МАЛШАНС ЛИ ДА НАРЕЧЕМ ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ НА САНИ?

За мен по-скоро това е в графата “неприятни състезателни инциденти“. В нашия спорт те, за съжаление, се случват често. Правилата го позволяват. Александра е била потърпевша при няколко такива случая – и на десни, и на леви виражи.

В края на миналия сезон с другите треньори предложихме и уж беше решено, макар и неофициално, да не се правят такива отрязани степдаун виражи, защото те са много опасни. Бяха пострадали дори някои от най-добрите карачи. И в Световната купи наистина ги нямахме, но в Сочи, това не беше спазено.

В ПОЛУФИНАЛА СТАНА ЕДНО МЕЛЕ, НО САНИ ИЗЛЕЗЕ ОТ СИТУАЦИЯТА. БЛАГОДАРЕНИЕ НА КАКВО? НА КЪСМЕТ ИЛИ НА НЕЩО ДРУГО – МАЙСТОРЛЪК, РЕФЛЕКСИ, ОПИТ?

Със сигурност не на късмет. Много бързо решение, рефлекси и минаване по линия, която е възможна. Това също се тренира. Спортът ни е много интересен и предполага да имаш много и различни умения и техники.

В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ КОНКУРЕНЦИЯТА В СНОУБОРДА СЯКАШ НАРАСНА В ПЪТИ?

Много нарасна конкуренцията и много бързо еволюират всички дисциплини – бордъркроса, слоупстайла, халфпайпа, а дори и паралелните. Бързо се променят трасетата, екипировката, скоростта, постиженията.

ТОВА ЛИ Е ПРИЧИНАТА САНИ ВЕЧЕ ДА НЕ КАРА И В ПАРАЛЕЛНИТЕ ДИСЦИПЛИНИ, КАТО ДОПРЕДИ САМО 3-4 ГОДИНИ?

Да, в момента е просто невъзможно да си сред най-най-добрите в повече от една дисциплина. А и календарите и графиците вече на практика не го позволяват.

ПОЛУЧАВАЛИ ЛИ СТЕ ПРИМАМЛИВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, КАТО НАПРИМЕР СРЕЩУ ПОВЕЧЕ ПАРИ ДА РАБОТИШ ЗА ДРУГА ДЪРЖАВА, А САНИ ДА СЕ СЪСТЕЗАВА ПОД ДРУГ ФЛАГ? ЕТО, В СОЧИ АМЕРИКАНЕЦ СПЕЧЕЛИ ДВА ЗЛАТНИ МЕДАЛА ЗА РУСИЯ.

Ще бъда съвсем честен. Получавал съм, а и в момента получавам.

НА ТОВА ПОПРИЩЕ МОЖЕТЕ ЛИ ТИ И САНИ ЕДИН БЕЗ ДРУГ?

Незаменими хора няма.

НЕ Е ТАКА. ОСОБЕНО ПЪК В БЪЛГАРИЯ. ТУК УМИРА ЕДИН ТВОРЕЦ И С НЕГО СИ ОТИВА ЦЯЛО ТЕЧЕНИЕ В МУЗИКАТА ИЛИ В ЛИТЕРАТУРАТА. ХОРАТА СА ВАЖНИ. ИМЕННО ТЕ.

Добре, ще се съглася. Ами, вижте, така стана, че ние от доста време работим в екип със Сани и го правим в много добър синхрон. Помагаме си взаимно и заедно вървим напред.

Като треньор имах успехи и преди Сани и смятам, че дори да я нямаше нея, бих работил добре и с други деца и състезатели. Тя обаче не иска да работи без мен.

И ТОВА Е СЪВСЕМ НОРМАЛНО. А ИМАШ ЛИ ТВОИ КОЛЕГИ ОТ ДРУГИТЕ ОТБОРИ, КОИТО СА ТОЛКОВА ДОБРИ В РАБОТАТА СИ, КОЛКОТО ТЕБ? ПИТАМЕ С ЯСНОТО СЪЗНАНИЕ, ЧЕ ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГ ОТ СВЕТОВНИТЕ ТОП-ТРЕНЬОРИ, КОЙТО ДА СЕ ЗАНИМАВА С ВСИЧКО ОКОЛО НЕГОВИЯ СЪСТЕЗАТЕЛ. ДА Е И ТРЕНЬОР, ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ЕКИПИРОВКАТА, ЗА ТРАНСПОРТА, ДА Е МЕНИДЖЪР, ДА Е ЛЕКАР, ДИЕТОЛОГ И КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ...НО БЪДИ ЧЕСТЕН, А НЕ СКРОМЕН!

Тук трябва да има два отговора, защото аз действам в две различни области и това наистина ме прави единствен в тура. От една страна, занимавам се с развитието на екипировката и постфабричната й обработка, както и с непосредствения тунинг преди всеки старт.

От друга, правя всичко, което прави един треньор на топ-отбор, за да управлява спортната форма на състезателя или състезателите. В моя случай – на "машината“ Сани.

По отношение на работата по екипировката има един човек, когото приемам за наистина много добър. Той е Къртис, вакстех на двама от американците. След него слагам Джей Пи, който беше вакстех на канадците, а сега е тех на новата олимпийска шампионка Ева Самкова.

В другата област бих отличил Марсел – главният треньор на канадците. С всички изброени сме много добри приятели и винаги първи се поздравяваме след състезания.

СЛЕДВАЩАТА ОЛИМПИАДА Е СЛЕД 4 ГОДИНИ В ЮЖНА КОРЕЯ. ОТ КАКВО ЗАВИСИ В НАЙ-ГОЛЯМА СТЕПЕН ДАЛИ САНИ ЩЕ СЕ СЪСТЕЗАВА ПОНЕ ДОТОГАВА?

Четири са основните фактори за това.

Първо, тя има огромно желание да продължи да се състезава на най-високо ниво. Мотивирана е да се развива и усъвършенства още.

Второ, много е важно също така какво ще е състоянието на тялото й. Дали то ще издържи на големите натоварвания. Професионалният спорт е сериозна човешка дейност, в която тялото е подложено на голям стрес и риск.

Трето, дали ще имаме финансовия ресурс. Засега имаме уверенията, че и това ще се случи. Искам да благодаря на спонсора ни - Първа инвестиционна банка, и на спортното министерство за големите премии, които Сани получи за резултата си в Сочи. Ние имаме нужда от определен бюджет, за да можем да водим оптимална подготовка и да участваме в големите състезания.

И четвърто, дали аз ще съм в състояние да издържа. Засега правя всичко възможно да се поддържам в добра форма.

МЕЖДУ ДРУГОТО, СПОМНЯШ ЛИ СИ КАКВО ПИПНА САНИ НА СВОЯ ПРОЩЪПАЛНИК?

Една скиорска обувка на майка си – ‘Дакщайн’ V3, червена, а също и една паричка.



ИМАМЕ МНОГО ВАЖЕН ЗА НАС ВЪПРОС, СВЪРЗАН С ОСОБЕНИЯ ЕМОЦИОНАЛЕН МОМЕНТ В КОЙТО СЕ НАМИРА БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ БЛИЗО ГОДИНА, И ПРЕДВИД ФАКТА, ЧЕ РАЗНИ СТРАННИ ПОЛИТИЦИ СЕ ОПИТВАТ ДА НИ ОБЯСНЯВАТ ПО ТЕХНИЯ, СПОРЕД НАС, ИЗКРИВЕН НАЧИН ЩО Е ТО ПАТРИОТИЗЪМ И ЛЮБОВ КЪМ РОДИНАТА.

ЧИСТИЯ НАЧИН НА “АЗ ОБИЧАМ СВОЕТО СЕМЕЙСТВО И СВОЯТА РОДИНА“ ВИЕ ГО ОЛИЦЕТВОРЯВАТЕ ПО ЕДИН СТРАХОТЕН НАЧИН. ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ, ЧЕ СЛЕД ФИНАЛА САНИ СЕ ДЪРЖИ ПО-ТОПЛО ОТ ОСТАНАЛИТЕ. ТЯ ВДИГА ПАЛЕЦ, ТУПА ГИ ПО ГЪРБОВЕТЕ, КАЗВА ИМ “БРАВО“. НО И ВИКАШЕ “БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ“!

КАКВО ВСЪЩНОСТ Е УСЕЩАНЕТО ВИ ЗА РОДИНА, ОЩЕ ПОВЕЧЕ – КОГАТО СЕ СЪСТЕЗАВАТЕ СРЕЩУ ТЕЗИ ПРЕДИМНО ХЛАДНИ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ?

Ще отговоря съвсем искрено, както и на всеки друг въпрос. Аз страшно много обичам страната си. Обичам и свестните хора в нея. Сани също ги обича. Продължавам да ходя навсякъде из страната и много си я харесвам.

Преди години имах възможност да отида да живея другаде. Реших да остана тук заради планините, морето, приятелите, многото свестни хора, които познавам. Чувствах се добре в тази страна и наистина продължавам да я обичам.

Много от нещата, които харесвах, за съжаление вече ги няма. Унищожени са. Много ми е мъчно и трудно го преглъщам. Но когато сме там, на тези форуми...

Вижте, аз съм патриот, колкото и клиширано да звучи за някои. Обичам, харесвам и ползвам истинските български неща, произведени от обикновените хора. И се чувствам горд и удовлетворен, когато мога да вдигна знамето и с достойнство да кажа "Аз съм българин“. И по този начин да покажа, че ние не сме някакви скапаняци, а напротив – можем да направим нещо в този свят.

ЗАДАВА ЛИ СЕ НЯКОЙ СЛЕД САНИ?

Да. Хубавото е, че създадохме една “детска градина“ в нашия спорт. Там има деца, които се развиват много добре и във всички дисциплини на сноуборда имаме изявени млади състезатели, на възраст между 10 и 15 години. Уменията им са съизмерими с тези на връстниците им по света.

КАКВО ВИ ПРЕДСТОИ ДО КРАЯ НА СЕЗОНА?

На 6 март отново тръгваме на път и до 16-и ни предстоят два старта за Световната купа, с които приключваме сезона в чужбина. И двата ще бъдат излъчени по БНТ. После остават държавните шампионати.

СТИСКАМЕ ПАЛЦИ! И ДОСКОРО!

СЛУШАЙ ТУК

права ТАНГРА МЕГА РОК