Близо 400 приятели и фенове на непрежалимия български барабанист МИХАИЛ ЯЛАНДЖИЕВ-ЦЪРО се събраха в клуб *MIXTAPE 5* във вторник вечер.

Точно 10 години след деня, в който го загубихме, шоуто 'WHIPLASH - 10 години СПОМЕН за ЦЪРО' започна с тематичен сет на вокалиста на CRASH - dj WILL и продължи и след полунощ с убийствени концерти на DAILY NOISE CLUB, SHEKY & THE BLOODY BOYS, VENDETTA, ALIEN INDUSTRY, IMBECILES & THE POISON UMBRELLA (с неочакван кавър на DEAD CAN DANCE), PANICAN WHYASKER и R.O.B.T.F.

Очаквайте общирна галерия снимки от ЕЛЕНА НЕНКОВА. 

Образът на самия ЦЪРО бе на сцената зад двата комплекта барабани, а по средата на шоуто - на плазмите в клуба бяха показани неизлъчвани досега кадри от негово участие в продукия на Музикалното училище в София през 1991, в която той свири с КАЛИН ВЕЛЬОВ.  

След това започна безпрецедентна "битка" на барабанистите - БОНЗИ от ODD CREW, ДАКАТА от PANICAN WHYASKER, ВАСИЛ ВУТОВ от D2 и АЛЕКСАНДЪР ПЕТКОВ от ALIEN INDUSTRY.    

Последва и много емоционалния момент - ИЛИАНА БОЙЧЕВА от радио ТАНГРА МЕГА РОК с огромно вълнение прочете писмо от дългогодишната половинка на ЦЪРО - ДАНИЕЛА.

Текса му ще видите под тази снимка от сцената снощи: 

Здравейте всички, които сте тук тази вечер за Църето...

 С повечето от вас се познаваме от онова хубаво време преди 12 септември 2007. С някои все още ни е приятно да се срещаме, макар и все по-рядко, а с други връзката окончателно и безвъзвартно се скъса... Вероятно за добро.  Но изключително много се радвам, че днешната вечер я има, за да си спомним всички за Църето - онова слънчево и безкрайно талантливо момче, което си отиде само на 33 години, а имаше още толкова много да даде на света и на всеки един от нас. 

Тази вечер нямам сили да дойда. С огромно уважение към всички музиканти, които сте се събрали, репетирали и подготвили за това събитие, просто не мога да застана пред сцената, на която Църето няма да свири.... Но вярвам, че тази вечер той е някъде тук и със сигурност му е  хубаво. Вероятно седи в ъгъла, пали цигара и се усмихва. След малко ще мине по масите да види как сте, ще каже „наздраве” на не толкова близките и ще сподели много неказани неща с приятелите си. (Дака, все още не си достстъчно римичен, нали знаеш?... J )

Ще слуша внимателно всичко, което казвате и свирите, ще анализира, може дори да си запише това-онова на някое от безбройните листчета, които винаги задължително носеше в раницата си. Със сигурност ще свири с невидими палки по коленете си най-любимите брейкове на Металика, а вероятно и цели парчета... И ще бъде щастлив...

Казват, че никой не е мъртъв, докато са живи онези, които си спомнят за него. А всички ние, докато сме на този свят, никога няма да го забравим, вярвам в това!

Затова пийнете по едно–две за Църето и нека тази вечер отново да му покажем колко болезнено липсва и колко много го обичаме.

Завинаги!

За Църето!