"Тази изложба припомня миналото ни, но не е посветена на него! Тя гледа към бъдещето." - подчертава НЕЛИ.

 

Желанието на организаторите е да потърсим заедно отговори на въпроса - "Как се приема, оценява, съхранява и надгражда фотографското наследство от годините на социализма?"

 

Изложена е и специална сбирка от малко проучените "улични графити" на КАМЕН БЕЛОПИТОВ от онова време. Ще бъдат прожектирани и черно/бели документални филми от същия период. 

 

Международните фотографски срещи са част от официалната програма на 'Пловдив - Европейска столица на култура '2019' и 'Есенен салон на изкуствата' на Община Пловдив. 

 

Повече информация ще откриете в официалното събитие във Facebook.

 

Те не бяха стандартни, култивирани цветя. Според управляващите „ботаници“ по-скоро влизаха в категорията на бурените. Саморасляци. Диви и естествени. Ярки и предизвикателни. Дразнещи. Непоносимо дразнещи всеки, който бе научен, трениран и обречен да живее в точно определената му леха. 

Семената им бяха пренесени от Вятъра на промените, който прехвърляше през Стената от Запад разни неща, които градинарите от източната й страна считаха за крайно вредни и опасни. 

Но стига лирически отклонения, романтични алегории и разни подобни дрънканици. Тъй като в епохата на Горбачов вече не беше приемливо да се говори нито за „диверсанти“, нито за други подривни елементи „изменници на родината“, властимащите им измислиха по-модерно клеймо - „неформални младежки движения и рок групи“. На галено - „неформали“. 

А красивото име 'Цветя от края на 80-те' се роди спонтанно, като стих и припев, в култовото (вече!) едноименно парче на група РЕВЮ по текст на Васил Гюров. Така Васо - хем нарочно, хем без да иска - стана кръстник на цялото си собствено поколение. За което днес можем само да кажем:

 

„Благодаря, благодаря, благодаря на всички цветя!“