GAMMA RAY adn RHAPSODY OF FIRE live in Sofia

27 March 2014
news page

GAMMA RAY,
RHAPSODY OF FIRE, WARTIME

27.3.2014, зала 'Универсиада' , София

текст: Ивайло Александров, снимки: Цветелин Кръстев

За шести път немските хеви метъл симпатяги GAMMA RAY кацат в България. И, колкото и странно да е за човек, отдавна позабравил тази музика, не съм ги изпускал нито веднъж. Като гледам, не бих го и направил.

Детският спомен от сингъла 'Rebllion In Dreamland' на касетка от братовчед ми и искреният възторг от страхотните мелодии, извезали епичната красота и химновост на песните преди 20 години, остават загнездени с твърде много топлота в сърцето и кръвта ми.

А днес (буквално) излиза и първият албум на групата от 15 години насам, който наистина ми харесва. Е, как да не ги гледам отново?

BGTSC са на сцената едва от 2-3 години, но за това време натрупаха два основни кредита - активен стаж с чудесно организирани концерти и доверието на публика и групи. Логично, пораснаха от агенция, която прави клубни лайвове на сравнително известни банди, до промоутър, който излиза в големи зали. И то съвсем успешно.



Малко след 19 часа публиката пред зала 'Универсиада' загърбва понамръщилата се пролет и постепенно се примъква във фоайето. По часовник, в 19:30 родните метъл техничари WARTIME са на сцената и удрят силен половинчасов сет от адски пипнатия си метъл. Бандата е активна от 90-те, но едва в последните 4-5 години се засилва истински напред.

От доста време в състава е и основният вокалист Иван. И все пак за пръв път ги гледам в този състав. Браво, пичове! Свиренето е безкомпромисно, звукът в залата е разкошен, а Иван е наистина страхотен и въпреки леко нелепото си поведение на сцената, е крайно адекватен за техничния пауър/траш метъл на WARTIME.



Забиват няколко песни от 'Solar Messiah' (2012) и чисто новото 'Rebuild'. Освен това записват сета си и за бъдещ DVD.

RHAPSODY OF FIRE са онова RHAPSODY без ЛУКА ТУРИЛИ. И слава Богу! Защото през 90-те, когато въртях доста пауър и хеви метъл, имено препускането му по грифа на китарата ме дразнеше в иначе приятните, детински наивни мелодии със зарибяващи припеви.

Сегашният пич РОБИ ДЕ МИКЕЛИ запълва чудесно китарната ниша, без да досажда, като само на моменти се впуска в къдрави солца (дали затова косата на ФАБИО ЛИОНЕ е толкова пружинеста?).



Бандата звучи много добре на живо, хващам се, че ухилено си тактувам ритъма по време на игривите пасажи на 'Land of Immortals' и ми е някак приказно.

Пък комбинацията от тази музика и бира е повече от чудесна. А освен бирата има и пуканки. Зяпвам изумено стърчащ вляво от мен широкоплещест 40-ина годишен пичага с дълга коса и червено кожено яке, който бърка в кутията и отмервайки такта на песните с глава, кълве пуканки от шепата си. Метъл и пуканки! Не би ми хрумнало.

RHAPSODY OF FIRE завършват с 'Emerald Sword' и е съвсем ясно, че немалко от присъстващите към 1500 души са дошли тук именно заради италианците.



В паузата се пускам из фоайето за бира, срещам и стари приятели, от стари компании, разменяме прегръдки, клюки и наздравици. Настроението е супер.
Няма как - една от най-ухилените банди излиза на сцената след минути.

И GAMMA RAY излизат и започват директно с новата 'Avalon'. Ето това ми се искаше да чуя пак от четиримата германци, без изобщо да очаквам да се случи. Хубав, мелодичен и ведър хеви метъл, който те кара да припяваш и да се усмихваш.



Така обичам да слушам GAMMA RAY - хем чудесни и калени стари кучета на сцена, хем не се взимат насериозно, все едно ти намигват, докато си играят с пулса на песните. Така звучат и другите нови парчета, които слушаме - 'Masters Of Confusion', 'Hellbent', 'Time For Deliverance', заглавната - игрив и напомпан хеви метъл, тъпкан с добро настроение и щипка епичност.

Дали нарочно, дали случайно, но сетлиста е разделен точно така - няколко весело-ритмични парчета и няколко епични експлозии. 'Rich and Famous' и 'Heaven Can Wait' ни връщат към първите два албума, когато метълът на GAMMA RAY беше страхотна сплав от 80-тарския веселяшки Helloween и мъничко рокенрол.

За тътенът в гърдите и гръмовните припевни хорове са ни оставили уж закриващата тройка от един от най-силните хеви пауър албуми, записвани някога - 'Land Of The Free' (1995).


'Rebellion In Dreamland' ме сграбчва отвътре за ребрата и ме мята обратно в хлапашката ми кожа; пея и куфея, докато пресипнало се опитвам да си изрева наздравето в ухото на приятел от детството, през полепналите по лицето ми мокри от пот и бира коси.

Няма как да ги оставим да си ходят точно при такава финална загрявка и след 'Man on a Mission' не минават и две минути, преди КАЙ ХАНЗЕН, ХЕНИО РИХТЕР, ДИРК ШЛЕХТЕР и новият барабанист МИХАЕЛ ЕРЕ да се върнат за двоен бис - 'To The Metal' и палещата усмивки в мрака 'Send Me a Sign'.

Това е. И този път без банални и досадни кавъри на Helloween. Браво! И до следващия път!


 

Source: radiotangra.com