CYPRESS HILL Rise Up (2010)
26 April 2010
- Лейбъл: Priority Records/Animato Music
- Издаден: 2010
- Aвтор: Александър Бояджиев - ЧИКАТА
- Оценка:
English version coming soon
Най-после, новият албум на CYPRESS HILL е вече факт!
Дългото очакване свърши, а то наистина беше дълго – освен, че предшественикът 'Till Death Do Us Apart' излезе през 2004-та, още през 2006-та групата обяви че влиза в студио за следващата си творба. Това обаче не се случи преди 2008-ма, след което се започна с голямото протакване и отлагане. Но ето, че вече чакането приключи и изглежда си е заслужвало.
Първото което веднага предизвиква интерес е впечатляващият списък от гости: Том Морело (Rage Against The Machine/Audioslave/Street Sweeper Social Club), Вайк Шинода (Linkin Park), Дарън Малакиян (System of a Down), Марк Антъни, Питбул, Евърласт, Йънг Де, Евидънс, The Alchemist…
Албумът започва енергично, но не и изненадващо с 'It Ain’t Nothin’', напълно издържано в класическата хип-хоп-сайпръс-хил стилистика - според самия Би Рийл - инспириано от олд скул легендата KRS One. В парчето участва и нахъсания младок Young D, който между другото нашумя доста напоследък, покрай работата си със различни големи имена от уест коуст сцената.
'Light It Up' продължава в същия традиционален дух, без да впечатлява особено, но за щастие нататък музикалната пътека започва да се разширява.
Заглавната песен от албума 'Rise Up' е трета и вече ни изстрелва на едно друго ниво, на което CYPRESS HILL се качиха преди години с двойния диск 'Skull And Bones' (по-точно с втората “рок” част от него - Bones) - тук китарата на Том Морело няма как да бъде объркана, а и явно не случайно албумът е кръстен на тази песен, защото самите CYPRESS HILL твърдят, че след като чули първоначално записите на Морело, това им е дало основната насока за останалата част от албума.
'Get It Anyway' е безспорно едно от топ-парчетата в този албум, с дълбокия си саунд, прочувствено настроение и разбира се отличителни вокали. Няма как, просто няма как да минем и без темата за “зеленото лекарство”, защото просто това са CYPRESS HILL – 'Pass The Dutch' е едно от тези задължителни парчета и ни връща отново към ранното звучене на “напушените ездачи” с помощта на гостите Evidence и Alchemist.
Неизменната канабис-тематика Рµ продължена Рё РІ 'K.U.S.H.' (Keep Us So High – бел.ред.), където РїСЉРє РїСЂСЉСЃС‚ РІ продуцирането РёРјР° Рё една РґСЂСѓРіР° легенда РІ чикано-рапа – Sick Jacken РѕС‚ Psycho Realm. Нивото РЅa енергията Рµ контролирано РјРЅРѕРіРѕ умело Рё след лекия канабисов отдих РЅРё запуква 'Get вЂEm Up' СЃ подскокливия СЃРё ритъм Рё вече можем РґР° СЃРё представим хилядите пощурели младежи скачайки Рё мошвайки РІ огромен РїРёС‚, нещо непривично Р·Р° С…РёРї С…РѕРї концерти, РЅРѕ толкова типично Р·Р° концертите РЅР° CYPRESS HILL, СЃ парчета като това.
В баладичната 'Carry Me Away' пее поредната знаменитост - Майк Шинода от Linkin Park и изненадващо не успява да опропасти хубавата песен, дори обратното. 'Trouble Seeker' е още едно от мощните “рок”парчета, с интересен гост Дарън от System Of A Down. Това всъщност е най-тежката песен от албума, отново връщаща ни в златната ера на рап-рока от култовия саундрак 'Judgment Night'.
Все пак нужно е да се отбележи, че това далеч не е “старата песен на нов глас”, в отчаян стремеж да се съживи поовехтял стил, а по-скоро свеж полъх от оригинални колаборациите на хип-хоп законодателите със съвременни алтърнатив-рок музиканти - нещо в което CYPRESS HILL са ненадминати.
Рменно благодарение РЅР° този факт, още РІ средата РЅР° 90-те, те СѓСЃРїСЏС…Р° РґР° предизвикат РѕРіСЂРѕРјРЅР° вълна РѕС‚ подражатели РїРѕ цял СЃРІСЏС‚, които обаче (СЃ РјРЅРѕРіРѕ малко изключения) РЅРµ могат РґРѕСЂРё РґР° СЃРµ доближат РґРѕ автентичността РЅР° оригинала.
Но да не задълбаваме... Серията от хитове продължава с 'Take My Pain' – още един от фаворитите в албума, дори само заради участието на Everlast (House Of Pain), а пък и присъствието на dj Mugs няма как да не се усети.
Следват две олд скул забежки – високо темпо, седемдесетраски фънки семпли, бийт и скречиране, дори и самото рапиране в 'I Unlimited' доста напомня на други великани - Beastie Boys, нo всъщност това е прийом, който беше наложен именно от двете банди с последните им творения.
'Armed And Dangerous' – ни връща към по-ранното звучене на CYPRESS HILL, но само привидно, защото макар и минималистично парчето притежава масивен груув и дух ала 2010-та. 'Shut Em Down' е другата “рок” песен на Том Морело в този албум и ако тук пееше ЗАК - това щеше да си бъде чист RATM – слава богу великолепните отличителни речетативи на B-Real и Sean Dog разчупват тотално тази първоначална представа от старта на рифа.
Финалът на този иначе великолепен албум е малко странен за личните ми предпочитания – не стига че 'Armada Latina' блясва с невероятно захаросано латино звучене, а на всичко от горе в парчето са изтъпанени двама гости, които просто не мога да разбера - какво правят тук - мега комерсиалния латино изпълнител Марк Антъни и още по-неприятния MTV-пъпеш Pitbull (който незнайно защо си е лепнал такъв нелеп хардкор псевдоним).
От друга страна, това явно е реверанс към латино-културата, към която всъщност и CYPRESS HILL са вече неделима част – реверанс, който не се прави за първи път от тях (да си припомним 'Tequila Sunrise', 'Latin Lingo' и тн), макар и този да е най-мазно звучащият – но все пак, на фона на всичко останало в този албум, това парче съвсем спокойно може да се преглътне.
Ртака, след повече от 20 години в “играта” CYPRESS HILL са толкова далеч от опасността да звучат изтъркано, дори напротив – с 'Rise Up' чикано-кралете ни представят едно чудесно музикално пътуване из дебрите на хип-хопа, алтернативния рок, афро-кубинските и латино ритми. Всъщност това едва ли е изненада, и в крайна сметка високите очаквания се оправдаха.