Нов албум на DEEP PURPLE - 'InFinite'!!!

Участва ядрото на класическия състав, наричано Mark II: 

ИЪН ПЕЙС (единствен от основаването през 1968 ), ИЪН ГИЛЪН и РОДЖЪР ГЛОУВЪР.

Заедно с тях са "новобранците" ДОН ЕЪРИ на клавири и СТИЙВ МОРС - обзавеждащ склад за китари. 

ДОН има значима кариера на клавиатура. Впечатлителен отпечатък на виртуозността му е с групата COLOSSEUM II в албума 'Wardance' (1977). Китарен виртуоз в онази формация е ГАРИ МУУР. После ДОН натиска зелето заедно с ОЗИ ОСБЪРН, JUDAS PRIEST, RAINBOW, МАЙКЪЛ ШЕНКЕР... и дълъг списък като гостуващ музикант на WISHBONE ASH, JETHRO TULL, THIN LIZZY... ДЖОН ЛОРД го посочва за свой заместник в "пърпъляците".

СТИЙВ МОРС е в групата от 1994. Когато начумереният БЛЕКМОР се чупи, останалите четирима в DEEP PURPLE решават с пристрастие да изберат нов китарист. Всеки пише на листче име. В три от четири драсканици има 'Steve Morse'. Избран е. Телефон, предложение, прието. Той има значима кариера с DIXIE DREGS и STEVE MORSE BAND. Един от съвременните китарни герои с разпознаваем стил и звук. За някои наши познавачи това е лично негово падение. За други е връх в кариерата му, особено след участието му в прогресив рокаджиите KANSAS.

Трети елемент – продуцент на албума и клавирни – БОБ ЕЗРИН. Този човек променя стилово АЛИС КУПЪР в 'Welcome To My Nightmare' през 1975, KISS в албума 'Destroyer' (1976) с Грами за 'Beth' на котката ПИТЪР КРИС и най-известното - 'The Wall' на PINK FLOYD. Неговата концепция за рок, театър и опера в албум обърна света на рока. 

ОБЕКТИВНО:

'InFinite' е 20-и албум на DEEP PURPLE. 'Безкрайност' е заглавие, будещо мнения на фенове. Особено с обявения концертен тур 'The Long Goodbye' – име по книгата на Реймънд Чандлър - 'Дългото сбогуване'. Те не се заиграват за пръв път с известни произведения и реплики. След 'Perfect Strangers' през 1984 издават концертен 'Nobody’s Perfect' – 'Никой не е съвършен' – финална реплика от филма 'Some Like It Hot', когато богаташ е влюбен в Джак Лемън без да знае, че е мъж. Погрешно заглавие на филма у нас 'Някои го предпочитат горещо' – все едно е кафе, а не джаз – hot в сравнение с cool.

Недоумение – край или безкрайност? РОДЖЪР ГЛОУВЪР в Metal Talk: 

„Не можехме да изберем име на албума. Не че си мислим за край на нещо си. Оставихме го на издателската компания earMUSIC. Те са забелязали въпросителния знак в предния ни албум 'Now What?!'. Търсили са нещо подобно. Изпратиха ни снимки със символа на безкрайността. Много красиви изображения. Питах ги „Как ще го наречете?“. И те - 'Infinite'. Ясно. Взехме решение. Не прочетохме цялото им съобщение. Мисля, че играта със символа и леда са брилянтни. Казахме си „Предаваме се. По-хубаво от това няма да направим“. 

На снимката е ледоразбивачът 'USCGC Healy' от Щатската крайбрежна охрана. Траекторията му изобразява буквите d и p, които заедно съставят знака за безкрайност. Албумът е записан в Нешвил, щата Тенеси. Съдържа 10 композиции. 

СУБЕКТИВНО (най-поле):

Групата е в страхотна форма. ГИЛЪН пее в говорния спектър в първото парче 'Time For Bedlam'. Негов чаровен похват от 70-те години, особено в 'No One Came' от тавата 'Fireball' от 1971. Надпява се с китарата в 'All I Got Is You', както е в 'Strange Kind Of Woman' от двойната концертна 'Made In Japan' от 1972.

ГЛОУВЪР има солиращи партии на бас почти във всяко парче. Отколешен двигател на групата. Юбилейните издания на албумите са негово дело в частта анализ и подобряване на звук.

ИЪН ПЕЙС дърпа свиренето напред. Сърцато музицира в различни стилове. В две парчета се чува метален звук на чинели, мощно. Точно както в 'In Rock' (1970) - Crash, както ги наричат барабанистите.

Двамата "новобранци" са строени чинно да редуват китарни и клавирни сола, както е в 'Machine Head'. В този ред ние имаме всичко – хард рок, прогресив – 'The Surprising и On Top OF the World', блус – кавър 'Roadhouse Blues' на THE DOORS. Много жив албум, който пази честта на рока и го издига до прог висини.