Фестивалът East Noise Attack Fest 2007, който се проведе в събота, 17 март, с участието на 13 родни групи, представляваше интерес дори и заради факта, че на столичани не всеки ден им се удава да видят и чуят приятели и групи от Варна.

Русе и Асеновград бяха застъпени с по една група, София бе представена от Empty Face и Death Squad, а останалите 9 формирования, както вече намекнкахме, идваха от Варна за този фестивал, организиран от черноморците Area 51 Booking на терен до Витоша. Въпросният терен като цяло може да се опише като “онова читалище, дето се намира не-знам-си-къде” - досега не бях чувал за друг концерт, огранизиран там. Местността, макар и в рамките на столицата, клонеше към битово-провинциална, което криеше и своя колорит при сблъсъка с местните.

Веднъж обаче прекрачили прага на читалище "Неофит Бозвели", обстановката се преобразява в близка за всеки, запознат с обстановката по хардкор/пънк фестивали. В общи линии - шарена.

Фестивалът стартира навреме, както си беше обявено – в 15:30 ч., с откриващата група One Faith. Аудиторията все още навлизаше в ситуацията и като цяло изпълнението им даде общ тон на шумното звучене, което щеше да съставлява тази вечер в по-голямата й част.

След кратка пауза за смяна на инструменти и настройка, последва изпълнението на следващата банда, G.O.T.C. (отново от Варна, с познати лица от други местни групи), които веднага се набиха на уши с бясното си барабанене на двойните каси, а и с бруталното си звучене като цяло. Общо взето, така протече целият фестивал - с гладка смяна между групите, даваща възможност за почивка на всички наоколо. Време, което може да бъде оползвотворено в разглеждане на щанда с мърчъндайз и евентуална покупка на диск или дрешка.

Следващата четворка разпусна малко стегнатостта с леко небрежната си и пънкраливо звучаща музика. A-Moral от Варна бяха име, което лично аз чувах за първи път. Интересно бе, че редиците й включваха барабаниста и басиста на Crowfish.

Outrage, следващи по ред, са познато име, с участия в сплитове с Indignity и Vendetta (R.I.P.), песни от които изпълниха. Уви, и те не успяха да предизвикат голямо раздвижване сред публиката, която оставаше предимно статична.

Crowfish също като че не успяха да постигнат този ефект, независимо от харизматичното присъствие на фронтмена Чавдар Манолчев. Мелодичният им и романтичен пънк рок, обаче, определено заслужава внимание - индикатор за това са няколкото европейски турнета и договорът на групата с немски лейбъл.

Empty Face засега нямат подобен контракт, защото и нямат други издания освен едно саморъчно оформено EP, “Face the Emptiness”, изпълнено с нахъсан младежки пънк. Колоритното трио изпълни както нови, така и стари песни.

Another Day, които последваха, са интересна група, комбинираща типичен хардкор с усложнени китарни рифове и моментни емоционални залитания във вокалите, които като цяло звучат ядосано.

Maniacal Pictures насочиха нишката на представлението отново към мелодичният пънк рок - ведра линия, която после бе подета и от Spot с як начален бийт. Русенците в общи линии са група с позитивна насоченост, независимо, че във втория си албум "Waiting for the Inevitable" звучат по-агресивно. Сценичното им присъствие беше динамично, а сбогуването им с публиката като че бе внезапно и кратко. Вълнуващи времена ги очакват в близко бъдеще - в края на месеца и те потеглят на европейско турне...

“Китката” на вечерта за мен, ако мога да си позволя тази метафора, бяха асеновградчаните Plastic Bo., които с излъчването си и ска-подобната си музика няма как да не приповдигнат настроението. Веселяшките текстове също спомагат, а татуираните близнаци зад барабаните и баса привличаха погледа. Пеещият китарист на няколко пъти спомена в паузите, че нищо не чува в мониторите. Подобни оплаквания имаха и други групи, а и аз, като слушател, мога да изразя недоволството си от честотите, които нахлуваха в ушните ми канали, но това е доста негативна тема, за да навлизаме с детайли в нея. По-приятно е да си припомним танците по време на преработката на "Jump Around" на легендарните House of Pain, например.

Столичаните Death Squad върнаха бруталното звучене на дневен ред и с двамата си китаристи и двама вокалисти предизвикаха още по-бурни реакции сред феновете. По едно време захванаха и началните моменти на класиката "Raining Blood" на гигантите Slayer.

Високите обороти продължиха с представянето на Indignity - друго утвърдено варненско име от зората на родната хардкор сцена. Текстове на български и сърцато присъствие на фронтмена Ицо - това са някои от нещата, с които можем да запомним изпълнението им, а качването на сцената на Таня от Fight to Win за съвместни вокални включвания със сигурност беше атрактивно.

Фестивалът бе закрит от варненците Cold Breath. Имащи зад гърба си два албума с нахъсан хардкор, примесен с множество метъл и директни текстове на български, те със сигурност е добре да не остават пренебрегвани. Заразителното при тях е симбиозата между двамата вокалисти и начина, по който редуват яростните си нареждания. Въпреки това съм бил съм свидетел и на по-раздадени техни изпълнения...

В заключение може да се каже, че независимо от необичайното местоположение, лошото озвучаване и постното осветление, East Noise Attack Fest донесе приятни изживявания на присъствалите 100-200 души. Отделен е въпросът, че с влизането ни в Европейския съюз би било полезно да се гонят и по-високи стандарти на звук и картина.

Текст и снимки: Симеон Петков